“Сборник от македонски български народни песни” не бил български

През 1904 г. Наум Тахов издава стихосбирката “Македонска сълза”. Заради нея проф. Михаил Арнаудов го нарича нашият Омир от Илинден

Потресаваща мегаломания тресе така наречената Северна Македония. Национална програма събира книжовното й наследство. Не в брошура или две, а в поредица от сто и тридесет тома. Вековни литератури като английската и руската дишат прахта от цървулите на комшиите. Те си стъкмиха азбуката едва през 1945 г.

Том трети е онасловен “Македонски народни умотворби” и пладнешки е ограбил българския фолклор. Македонизирано е събираческото дело на Стефан Веркович, Димитър и Константин Миладинови, Кузман Шапкарев, Антон Попстоилов и мнозина други. “Народне песме македонски бугара”, “Български народни песни”, “Сборник от български народни умотворения” са заглавията на техните сборници. Навсякъде е маркирана националната принадлежност.

“Сборник от македонски български народни песни” също е плячкосан. Неговият съставител Наум Тахов е от древния народ на арумъните, потомци на романизирани траки. Таховците са книжовници и революционери. Тах Андрей е химнописец от ХVI столетие. Ангел Тахов е спомоществовател на книги през Възраждането. През Балканската война в Македоно-одринското опълчение участват трима таховци - Александър, Насте и Щерю.
Наум е роден през 1867 г. в Крушево. Като дете се разболява от очи и светлината в тях угасва завинаги. “Виждам с очите на душата си!”, казвал обаче той. Унче, както го наричат, обикаля робска Македония с тояжка и кученце водач. Седем години събира народни песни.

През 1890 г. пристига в София и отсяда на улица “Странджа” 55. Тук решава да даде гласност на своя труд. “Аз не можех - разказва Наум Тахов, - ако и лишен от рождението си още от зрение, да не забележа капиталния интерес и важността, която представляват народните умотворения изобщо и поезията в особености за младата още и бедна българска филология.”

“Българският език - продължава събирачът на фолклор, - както и всичко въобще у нас, се намира още в периода на своето сформирувание; богато надарен от природата с най-разкошни и оригинални диалекти, пъстри и разнообразни до учудване, той е далеч още от състоянието на обобщен български език, който еднакво да отразява, подобно на бистрата вода на един извор, в себе си разните до безконечност диалекти.”

Крушевско-прилепският диалект, на който е основният корпус на песните, е част от югозападните български говори. Скопските фалшификатори обаче извъртат този факт, както циганин калайджия върти калайдисвана чиния: “Наjголемиот дел од песните кои Наум Тахов-Унче ги собрал, kе бидат запишани и обjавени на чист Крушевско-Прилепски диjалект...” Тук в скоби граматиците авторитетно поясняват: “македонски jазик”.
“Сборник от македонски български народни песни” излиза през 1895 г., типографисан в столичната печатница на братя Попспиркови. Съдържа юнашки, любовни, хороводни, лазарски и влашки песни с негови лични творби. Власи наричат арумъните, казват им и цинцари. “Преди всичко - отбелязва Наум - нека г-да читателите не изпущат изпредвид това важно обстоятелство, че скромният автор на настоящия сборник е по народност влах.”

Влах, но с българско самосъзнание. Такъв е и Питу Гули, главен войвода на Крушевската република по време на Илинденското въстание. Загива в неравен бой с турския аскер на 30 юли 1903 г. Заедно с други наши национални герои комшиите си го сложиха в химна:

Одново сега знамето се вее,
на Крушевската република!
Гоце Делчев, Питу Гули,
Даме Груев, Сандански!

В сборника на Наум Тахов има над 300 песни. “Една голяма част от песните (160) - сочи той - аз съм записал само от една стара баба, именувана Дафа Цепенкова, родом из гр. Прилеп и живяла дълго време в родния ми град Крушово, дето и се помина в дълбока старост, на 103-годишна възраст. Тази прочута певица баба беше неизчерпаем източник на народни песни.”

Дафина или Дафа е леля на бележития фолклорист Марко Цепенков. Той също е ограбен в лъжовното мегаиздание. От него Наум взема десет песни. Друг източник е Георги Стойчев с тридесет и две. “Останалите съм слушал и записал от разни певци в гр. Крушово”, обяснява съставителят.

Вехти и нови войводи се срещат в книгата на Тахов. Някои като Вакум днес са забравени:

Вакум войвода седеше,
под тая бука зелена,
до тая вода студена,
со верната си дружина.

Наум Тахов е от ония, които свързват в едно творческа и житейска съдба. Неговата стряха на “Странджа” дава подслон на македонски революционери. Дъщеря му Евдокия е оставила спомен за Гоце Делчев:

“Чичо Гоце дойде привечер. Взеха кучето - то вървеше навсякъде с баща ми и мене. Където има момиче - за пищови не се говори. Ама не където са тате и Гоце. Аз исках да се върна, да играя с дружките си, но чичо Гоце свали сахатника си, той беше на верижка, и ми го сложи в джоба на жакета. “Слушай - вика - как чука. Вътре има кукувичка. Ще я поразходим кукувичката и пак ще идем у вас...”

По заръка на организацията Унче изпълнява куриерски задачи до Цариград, Битоля, Щип, Сяр и другаде. Носи пощата, зашита в гърба на сетрето си. Влиза в зандана Куршумли хан в Скопие, откъдето изнася писма на осъдени. Навити вътре в тояжката, издълбана нарочно за тази цел. Турците не го закачат, защото вярват, че слепецът е “божи човек”.

През 1913 г., връщайки се от такава мисия, Наум Тахов умира внезапно на Софийската гара.

Повече от столетие “Сборник от македонски български народни песни” не дава мира на скопските фалшификатори. Чудят се що да сторят с “българското” в заглавието. Най-сетне сайтът “Македонска нациjа” реши проблема със замаха на гения. Там четем:

“Во 1895 година во Софиjа, во печатницата на браката П. Спиркови, Наум го печати свойот прочуен зборник со македонски народни песни, коj по упаство на бугарските коректори, ке биде насловен како “Македонски бугарски народни песни”.

На измисления им език “упаство” е упътване. Тоест коректорите, които нямат власт над авторовата воля, са внушили на Наум Тахов да побългари македонското издание.

Това е положението!