Блестящ пример за начина и качеството на управлението на един бизнес от държавата или от частника в условията на пазарна икономика е случаят с хазартните игри „Национална лотария“ и „Спорт тото“. Първата е на частна компания, а втората – на държавна институция. И двете работят по законните правила за този вид бизнес. Разликата е във високопрофесионалното управление на първата компания и в безхаберното и плачевно като резултат управление на втората.

Но понеже Валери Симеонов не го интересува как е държавата, а му е важно Вуте да е зле, реши да връща България във времената на недоразвития социализъм и да експроприира бизнеса на така мразения по онова време частник. Като оставим настрана тия комунистически страсти, е важно да кажем, че в аргументите на Симеонов се съдържа изключителна наглост и цинизъм. Според него хазартът, продаван от частната компания, съсипвал морала на населението и затова трябвало да бъде национализиран. Интересно как държавния хазарт ще изгражда у същото това население градивни ценности.

Иска да каже, човекът, че държавният хазарт е морален, а частният е дълбоко неморален. Да ви напомня нещо? Онзи велик лаф, че социалистическият болен е най-здравият болен в света?