Националният литературен музей отбеляза три знакови годишнини

Боян Ангелов и Атанас Капралов

Под мотото „Все туй копнение в духът...“ десетки писатели и почитатели на литературата се събраха на 13 януари в двора на къща-музей „Пейо Яворов“ в София, за да отпразнуват 175 години от рождението на Христо Ботев, 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от рождението на Пейо Яворов.

Учудени столичани, минаващи по ул. „Г. С. Раковски“, спираха и въпреки студеното време слушаха стиховете на Яворов и думите на участниците. Събитието се водеше от д-р Елена Алеков, а в експозето си Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей – очерта приносни моменти от биографиите и харизмата на тримата писатели: „Надявам се, че това място ще продължава да изпълнява своята роля на духовно средище. Аз като всеки българин благоговея пред Ботев. Но не съм убеден, че повечето ми сънародници разбират с ума и сърцето си същността на неговата величава драма. Този титаничен самотник се е родил и загинал в 19. век.

Признат е за гений в 20. век, а днес 21. век той има вид на личност от 22. век. Ботев е наш съвременник, въпреки че ни делят цели 147 г. от акустирането му на свещения Козлодуйския бряг. Всъщност той акустира в душите и съвестта на всяко следващо поколение българи...  Следващият голям връх в нашата поезия е Яворов – той е най-мощният поетичен вулкан. След Яворовите книги „Безсъници“ и „Подир сенките на облаците“ нашата поезия счупва тесните национални рамки и запалва своя ярка звезда в европейското поетично небе. Изминаха повече от 100 години от излизането на тези емблематични за литературата ни стихосбирки, но те и до днес са ненадминати с драматичния си заряд и новаторски дух.

С написаното само до 36-годишна възраст Яворов продължава да блести сред най-магнетичните, обговаряни и почитани имена в нашата литература... Още приживе Алеко Константинов получава признанието на съвременниците си като писател, общественик и личност, обрекъл се да служи на хората честно, всеотдайно, безкористно. Неговата нравствена извисеност и умението му да се надсмива над човешките пороци му спечелват много приятели, но и врагове. Особено сред разпозналите се като прототипи на героите от сатиричните му творби. Смъртта, която го достига, го нарежда в трагичната поредица от отишли си без време творци на България“.

Кратко слово произнесе и Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, който отбеляза, че без Ботев, Яворов и Константинов българската литература нямаше да бъде същата: „Не би бил такъв и нашият съюз, защото Пейо Яворов е един от основателите му през септември 1913 г. заедно с проф. Иван Шишманов и Александър Теодоров-Балан. Именно те, от своя страна, обявяват мъртвите класици Ботев и Ал. Константинов за почетни членове. Ние, следовниците на тези велики мъже, трябва да пазим и отстояваме не само държавните граници, но и границите на езика и литературата“.

Прозвуча стихотворението „Две хубави очи“ в изпълнение на актрисата Ива Караманчева. Последва песента „От тук започва България“ в изпълнение на Асен Масларски. Тържеството за отбелязване на този троен юбилей продължи още час в къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“, където звучаха откъси от произведения на тримата класици, а със свои размисли и стихове взеха участие Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Георги Константинов, Здравка Евтимова, Ивайло Диманов.

„Тези трима велики българи завършват живота си с куршум – това ги обединява, макар и по различен начин. Нека си пожелаем никога повече български писатели да не загиват от куршум“ – каза Боян Ангелов. „Това са трима светци на българската духовност и родолюбие“ – каза Георги Константинов, а Недялко Йорданов изповяда покъртителна история от своето детство, която ще можем да прочетем в неговата бъдеща мемоарна книга „Житие и страдание грешного Недялко“.

Цветя пред паметника на Яворов поднесоха Атанас Капралов, Боян Ангелов и Десислава Дикова от Министерство на културата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура