Възможно е да съм писал за това преди години. Помня ли? Но искам да ви разкажа кога за първи път присъствах на тържество по случай 3-ти март. Предполагам, че ще се изненадате. Това стана в емиграция. По онова време в НАРОДНАТА СЪВЕТСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 3-ти март дори не беше почивен ден. Смятате ли, че бивши дипломати от предвоенна България, деца на разстреляни пред онзи злокобен ров през 1945 година, легионери и земеделци, преминали през Белене... смятате ли, че те бяха агенти на Кремъл? Не бяха. Но за тях 3-ти март имаше сакрално значение. Независимо какво е искал руският император или неговата ръка на Балканите граф Игнатиев. Те скланяха глава пред паметта на убитите украинци, руснаци, румънци и финландци във войната между Руската и Османската империи. И най-вече отдаваха почит на българските ОПЪЛЧЕНЦИ. 

Дали обаче сключването на предварителен мирен договор в Сан Стефано между двете империи трябва да бъде националният празник на България? Не. Трети март е само един етап в процеса за извоюването на българската независимост. 

Преди 3-ти март има един монах на име Паисий. Има Раковски, Берон, Левски и Ботев. Църковните борби. Априлското въстание. Съединението. И на 22 септември 1908 най-после България става независима държава.

Това е националният празник. Денят на независимостта. 

Нека празнуваме също 24 май. Денят на нашата писменост и просвета. Да празнуваме и 3-ти март.

Ще кажете... ама просветата е по-важна. Но има и по-важно нещо от буквите и тебешира. Това е животът. Означава ли това, че БАБИНДЕН трябва да е национален празник? Простете за грубата шега. Всяка дата има своето свято значение. Но националният празник е символ на независимостта. 

22 септември. България вече не е васална държава. България извоюва напълно своята независимост!

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)