Новият премиер е изправен пред големи предизвикателства и вероятно в кабинета му ще има заклети брекзитъри. Но той като реалист ще види необходимостта да се насочи към нов курс

Само 34% от бротинаците казват, че UK е била права да напусне ЕС, докато 54% казват, че е грешно

Хаотичнaтa поява на Риши Сунак като новия премиер на Великобритания е сигнал за края не на Брекзит, а на брекзитизма, който е идеологията на заблудите за способността на Великобритания да се справи сама, и на това, което беше кулминацията световноизвестният фарс на краткотрайното правителство на Лиз Тръс.

Tръсономиката доведе логиката на брекзитизма до една абсурдна крайност с предвидими резултати. През последните осем години под ръководството на консервативната партия Великобритания мина от прагматичния евроскептицизъм на Дейвид Камерън до средно мекия Брекзит, предложен от Тереза Мей, до твърдия Брекзит на Борис Джонсън и оттам до фантастамагорния Брекзит на Тръс. Революцията на Брекзит следва познатия модел, с изключение на това, че традиционно „революцията изяжда децата си“ и включва радикализацията наляво (жирондинците срещу якобинците във Френската революция, меншевиките срещу болшевиките в руската революция), но при Брекзит радикализацията беше надясно.

„Изложихме нашата визия за икономиката с ниски данъци и висок растеж, която ще се възползва от свободите на Брекзит“, каза Тръс в изявлението си при нейната оставка. Тази визия беше една заблуда: намалете данъците, запалете кладата от регулации, стимулирайте богатите и някак си, по чудо, Великобритания ще се върне към великолепната динамика на XIX век. Останалият свят трябваше да повярва в това, защото ние го вярваме. Вместо това пътуването, започнало с лозунга „Да си върнем контрола“, завърши с най-зрелищната загуба на контрол.

По много показатели като бизнес инвестициите и възстановяването на търговията след Covid-19 Обединеното кралство се справя по-зле от всяка друга страна в G7.

Реалността настигна привържениците на Брекзит и британската общественост започва да догонва реалността. Ако утре имаше общи избори и хората гласуваха, така както казват в момента на анкетьорите, торите щяха да бъдат практически унищожени. Още по-показателното е, че остатъчната вяра в Брекзит сред гласувалите за него, която се поддържаше в продължение на много години, изглежда че е прекъсната. В скорошно проучване на YouGov само 34% от запитаните казват, че Великобритания беше права да напусне ЕС, докато 54% казват, че е грешно.

Разбира се, не всички икономически проблеми на Великобритания се дължат на Брекзит. Още преди гласуването през 2016 г. страната имаше хроничен проблем с производителността, прекомерната зависимост от финансовия сектор и големия дефицит в обучението и уменията. Но след като ефектът от пандемията на Covid избледнява, можем да видим ефекта от Брекзит по-ясно. По много показатели като бизнес инвестициите и възстановяването на търговията след Covid-19 икономиката на Обединеното кралство се справя по-зле от всяка друга страна в G7. Броят на малките компании с междинни връзки е намалял с около една трета. Според официалните прогнози страната ще загуби около 4% от БВП в резултат на Брекзит. Рейтинговите агенции Moody's и S&P намалиха икономическите перспективи за Обединеното кралство от стабилни на отрицателни. Да, това е от Брекзит, глупако.

Сунак е всичко друго, но не и убеден европеец. Оста на неговия свят е Силициевата долина-Лондон-Мумбай, а не Лондон-Париж-Берлин. През 2016 г. той беше силен брекзитиер. Но ако някога е споделял някои от заблудите на брекзитизма, той със сигурност ги е загубил досега. И това той демонстрира в състезанието за лидер на Консервативната партия с Тръс това лято, като той е реалист, поставяйки на първо място стабилните публични финанси и доверието на пазара, подобно на Маргарет Тачър. А реализмът изисква при изключително предизвикателни икономически обстоятелства да се намалят бариерите пред правенето на бизнес с най-голям единичен пазар като ЕС, а не да се увеличават допълнително.

Пред него ще има два незабавни теста. Единият е добре известен: протоколът за Северна Ирландия. Това не само е труден въпрос сам по себе си, но безизходицата около Северна Ирландия също блокира напредъка и на другите фронтове, като например повторното влизане на Великобритания в програмата „Хоризонт“ за научно сътрудничество. Вторият тест е по-малко забележим. При правителството на Мей всички съществуващи разпоредби на ЕС бяха запазени в британското законодателство, освен ако отделните разпоредби не бяха изрично заменени с нови национални. С фантазията на Тръс беше представен законопроект, който ще изгори всички съществуващи разпоредби с произход от ЕС до края на 2023 г. Отделите ще трябва да направят специални разработки за запазването на всеки един от повечето от 2400 регламента или замяната им поотделно с нови национални правила. Ако Сунак сериозно иска да се концентрира върху това, което наистина има значение за британската икономика, той ще трябва да изхвърли този луд законопроект и да започне отначало.

Самият Сунак може да бъде икономически компетентен и реалистичен, но той ще управлява с хронично разделена партия зад гърба си. Идеолозите на брекзитизма все още са там. В името на единството на партията вероятно той ще трябва да вземе някои от тях в своя кабинет. Ако британската демокрация работеше като повечето други големи западни демокрации, сега страната щеше да има или общи избори, или „конструктивен вот на недоверие“, довеждащ другите партии на власт. Но не става. Торите все още имат голямо мнозинство в парламента. Тъй като според настоящите проучвания повечето консервативни депутати биха загубили местата си на изборите, то "пуйките едва ли ще гласуват за Коледа". И все пак гневът и разногласията в парламентарната партия са такива, а икономическата криза е толкова сериозна, че Великобритания може да попадне в общи избори преди 2024 г.

Когато и това да се случи, британският електорат почти сигурно, по традиционен навик, ще „изрита копелетата“ - а „копелетата“ тук е напълно безпартиен термин - и ще избере правителството на умерения лявоцентрист. Лидерът на лейбъристите Киър Стармър е прекалено предпазлив по отношение на Европа от страх да не успее да спечели обратно гласоподавателите от Северна Англия, които преминаха към подкрепа на Джонсън, за да „осъществят Брекзит“. И той продължава да повтаря като папагал „накарайте Брекзит да заработи“ - един ужасен лозунг, който намеква, че единственото нещо, което не е наред с Брекзит, е, че не е направен да работи правилно. Тъй като общественото мнение очевидно се променя, той трябва да започне, да го промени, за да „накара Великобритания да заработи“, въпреки Брекзит.

Никой не знае какво ще се случи утре. Един ден в британската политика в момента представлява много време. Но посоката на движение е ясна. Великобритания най-после започна своето дълго и болезнено пътуване обратно от заблудите на брекзитизма.

Превод за “Труд” - Павел Павлов