Пословичната ни завист спъна атлета Васил Венков

Състезателите излизат на стадион „Коломб“ и стъпват на пистата, покрита с кълцан кокс. По тогавашните стандарти това е най-добрата настилка за бягане

„Ако има гений на завистта, той непременно е българин!“ Казал го е класикът от Шопско Елин Пелин. Планина от хартия и море от мастило ще се зяносат с примери за това злокачествено явление. Има един случай обаче, който в днешното олимпийско време заслужава да се припомни.

Осмите олимпийски игри се провеждат в Париж през 1924 година. В нашата делегация са включени бегачите Александър Цветанов и Васил Венков. Сашо е надут, напомпан със самочувствие. Васко обратното - свит и скромен. По-бързият обаче е Венков, той е побеждавал Цветанов с чувствителна разлика.

Олимпийците потеглят с влак. На границата отварят куфарите за проверка. Цветанов наднича в багажа на Венков и вижда гуменките му. Дяволска мисъл светва в главата на завистника. „Много са стари, ще ни изложат пред света!“, отбелязва Сашо.

Грабва обувките и ги изхвърля през прозореца. Щом пристигнат, ще му купи нови, обещава спортният Салиери. В Париж обаче Цветанов екипира само себе си, а Венков съветва да бяга с терлици, защото са по-леки и удобни от гуменките.

Българите са включени в дисциплината 10 000 метра. Състезателите излизат на стадион „Коломб“ и стъпват на пистата, покрита с кълцан кокс. По тогавашните стандарти това е най-добрата настилка за бягане.
„Бях обул терлиците от майка ми - разказва Венков - и понеже ми бяха доста широки, завързах ги здраво с канапа, нанизан на отвора. Първоначално мислех да бягам бос, но в съблекалнята не видях нито един бос състезател и ме досрамя.“

„Освен Цветанов с гуменки имаше още няколко души, а останалите бяха с нови шпайкове. Много мъчно ми стана, като ги гледах. Мислех си - толкова ли скъпо щяха да струват на държавата едни шпайкове?“, тюхка се терличеният маратонец.

Съдията дава сигнал и бегачите хукват да гонят славата.

Двадесет и пет обиколки трябва да навъртят до финала. Васил Венков свидетелства:

„Правехме вече четвърта обиколка, когато бях успял да заема седмо място. Цветанов не видях къде е, защото назад имаше компактна маса бегачи и вероятно той се намираше някъде между тях. Повече от седми не можах да се придвижа, защото отведнъж задуха силен вятър и след малко се изсипа пороен дъжд.“

Метеорологическата обстановка рязко влошава положението на Васко. Терлиците му започват да се пълнят с вода и сгурия. „Постепенно водата се изцеждаше, но сгурията оставаше - описва мъките бегачът. - Тежината на терлиците ми се увеличи до такава степен, че бягането ми стана невъзможно, а да не говорим за острите частици. Болката стана вече нетърпима, та реших, каквото и да става - дали някой ще се смее или не, да хвърля терлиците.“

Васко пробва да отвърже канапа, но той е попил влага и се е затегнал. Няма отвързване!

„Намирах се в страшен капан - продължава разказа си страдалецът. - Единственото, което ми оставаше, бе да се навеждам и от време на време да изхвърлям с пръсти сгурията от терлиците. При всяко навеждане обаче губех ценно време и бегачите зад мене постепенно ме задминаваха, докато разбрах, че съм останал предпоследен. Зад мене беше само един индус, с коса като на жена, завързана в кок на темето. Цветанов също отдавна ме беше задминал.“

На деветнадесетата обиколка Венков най-сетне успява да се отърве от кошмарните пранги. Като волна птица литва напред да навакса загубеното. До финиша успява да изпревари около 30 състезатели. Класира се тринадесети. Цветанов е на крачка пред него, благодарение на гуменките взема дванадесетото място.
След състезанието френският президент Гастон Думерг се среща с Васил Венков. Стиска му десницата и казва:

„Малък господине, наблюдавах вашето бягане и вашите невероятни усилия и това ме накара да ви видя по-отблизо. Вие бягахте така, както някога са бягали първите олимпийци в древна Гърция. Вие ни доставихте това удоволствие да се пренесем в ония стари времена, когато са започнали първите олимпийски състезания.“
Думерг декорира гърдите на българина с медал и го кани на прием в Елисейския дворец. „Все пак, изглежда, че не съм се представил толкова лошо, щом президентът на републиката ми оказа внимание“, утешава се героят на терличения бяг Васил Венков.

Тодор Йончов

Участваме на първите игри в Атина

Тодор Йончов води българската делегация

Тодор Йончов е апостол на Олимпийската идея. Името му свети редом до това на Пиер дьо Кубертен. През 1896 г. Йончов води наша делегация на първите съвременни игри в Атина. Този акт нарежда България сред 14-те страни, които възкресиха древната Олимпиада.

Тодор Йончов е роден през 1859 г. в Лом. Син е на Йончо Тончов, влиятелна фигура в града по време на игото. Тодор учи при неколцина даскали, между които и Кръстьо Пишурка.

През 1873 г. унгарският пътешестве­ник Феликс Каниц открива будното българче. Заед­но с екзарх Антим I му издейства стипендия от Австрийския ориенталски музей.

Тодор заминава за Виена, из­карва осмокласното „Бюргершуле“, а след това и педагогическо училище. После една година е извън­реден слушател във Виен­ския университет. Продъл­жава образованието си в Цюрих, където през 1888 г. завършва химическия и зе­меделския отдел на Поли­техническия институт.

Тодор Йончов е сред най-учените българи на своето време. По леонардовски надарен, той оплодява всякакви идеи. Организира зе­меделската кооперация „Орало“. Конструира прочутата печка тип „Перник“. Измисля популяр­ния поздрав „Здравейте!“ Автор е на полемичното съчинение „Защо се издигат паметници“.
Физическото възпитание обаче е средоточие в многостранната деятелност на енциклопедиста.

Тодор Йончов първи у нас прозира, че здравият дух може да битува само в здраво тяло. По тази причина през 1895 г. основава гимнастическото дружество „Юнак“. Следната година застава начело на нашите юнаци в Атина.

Осмите олимпийски игри са в Париж през 1924 г.