Въпреки ентусиазма от вятърната и слънчевата енергия

Независимо дали ни харесва, енергийният преход включва дългосрочна зависимост от тях

Трябва да направим добива им по-чист

Наскоро британският онлайн супермаркет Ocado каза на своите клиенти, че има “ограничена възможност” да им доставя сладолед. Защо? Защото цената на природния газ е скочила. Това причини затварянето на два от големите заводи за индустриални торове в Обединеното кралство, тъй като природният газ е суровина за амоняка, който се използва за производството на торове. Тъй като въглеродният диоксид се улавя от производството на амоняк, това засегна и доставките на CO2 във Великобритания. И това доведе до намаляване на доставките на сух лед, който супермаркетите използват, за да поддържат храната охладена във фургоните си за доставка. Така че без сладолед.

Можем да живеем без сладолед, но другите ефекти? Кланиците не разполагат с газ, от който се нуждаят, за да зашеметяват животните, болниците може да нямат необходимия въглероден диоксид за малки операции, а ядрената промишленост е в недостиг на газ, който се използва за охлаждане. Това обаче не означава, че не трябва да се тревожим. Напротив.

Този инцидент служи като навременно напомняне колко зависими сме от изкопаемите горива. Въпреки ентусиазма ни относно вятърната и слънчевата енергия, по един или друг начин потреблението на нефт и газ е налице във всяка част от нашия икономически и социален живот. Така ще бъде в продължение на още много десетилетия.

В наскоро обновената си книга “Няма планета Б” Майк Бърнърс-Лий излага предизвикателството (и може би без да иска липсата на средносрочно решение).

Ние използваме три пъти повече енергия, отколкото преди 50 години и при сегашните темпове на растеж, количеството скоро отново ще се удвои. Помислете за това във вид на слънчеви панели. В момента, казва Бърнърс-Лий, ако можем да решим въпроса със съхранението и снабдяването (което досега не сме направили), бихме могли да задоволим всичките си глобални енергийни нужди, като покрием 0,1% от земната повърхност със слънчеви панели.

Ако продължаваме да разширяваме потреблението на енергия с 2,4% годишно (10-годишната средна стойност е 1,5%, но през 2018 г. ръстът беше 2,9%), след 300 години ще имаме нужда от всеки инч земя по света. В известен смисъл това е нелепа гледна точка - живеем в зашеметяваща ера на иновации и панелите, които използваме днес, със сигурност ще изглеждат забавно архаични след десетилетие или две. Но разбирате, че потреблението на енергия ще продължи да расте, начело с Китай, САЩ и Индия, докато енергийните преходи обикновено отнемат много време и реално никога не приключват. Дори след много години усилия, въглищата, петролът и газът все още съставляват 80% от нашия глобален енергиен микс, почти същият процент като преди десетилетие. Тъпчем на едно място.

Това ще се промени. Но не толкова бързо, колкото може би ви се иска. Така или иначе, истината е, че независимо дали ни харесва или не, нашият енергиен преход включва дългосрочна зависимост от изкопаемите горива.
Това означава, че трябва да спрем да ги демонизираме - да проповядваме ESG, следвайки тенденцията да се освобождаваме от акции в петролни компании и да отхвърляме нови такива проекти поради регулация, високи разходи за финансиране (много банки се оттеглят от сектора) и други. Вместо това трябва да се съсредоточим върху направата на добива им по-чист и по-ефективен, докато чакаме инженерните предизвикателства около бъдещето, водено от възобновяеми източници, да бъдат решени.

Ако не направим това - ако си позволим да бъдем подмамени от идеята, че слънчевата енергия е толкова напреднала, че вече нямаме нужда от мръсни горива, за да имаме сладолед, ще открием бъдещето, ограничено от ненужно скъпа енергия - и почти сигурно без сладолед.

Някои смятат, че световното население с радост ще намали потреблението си на енергия и ще плати “зелена” премия за енергията, която използва. Бих казал, че всеки, който го вярва, никога не е бил в досег с бюрото за обслужване на клиенти на Ocado. Или пък попитайте индийците дали не биха искали същия среден жизнен стандарт като европейците въпреки високите сметки за газ на последните.