Няма и капка надежда, че въобще някога ще има декомунизация и отваряне на досиетата на Титовата УДБА

В РСМ се води брутална антибългарска, но и антиевропейска пропаганда, на която нито властите, нито опозицията се противопоставят

Преди броени дни българският евродепутат Андрей Ковачев и още четирима българи не бяха допуснати да влязат на територията на Северна Македония, за да посетят българско военно гробище.”Не отговарят на условията, записани в Закона за чужденците на РСМ”, такова обяснение даде македонското външно министерство.

„Македонската полиция няма да допусне нито сега, нито занапред някой да нарушава обществения ред и спокойствие и да обижда и злепоставя гражданите и държавата. Такива лица няма да бъдат допускани да влизат на територията на държавата”, арогантно обясни говорителят на Министерството на вътрешните работи в РСМ Тони Ангеловски.

Гонят ни от РСМ

Разбира се, по стара и безсмислена традиция, от нашето МВнР уж осъдиха ситуацията, но да не забравяме, че разлика от красноречивите действия на РСМ, ние отново им отговорихме с някакво изказване, в което много се възмущаваме от действията им, но какво от това. Дела срещу думи...

Това всъщност е нова, още по-мрачна глава в отношението на РСМ към нас, т.к. Ковачев, както сам заяви, повече от 10 години на Гергьовден отива в Ново село, Македония, на българското военно гробище, а сега за пръв път не е допуснат. Не беше допуснат и не кой да е, а д-р Милен Врабевски – човекът, благодарение на чиито дарения тези гробища са възстановени.

В деня, в който отбелязахме годишнина от убийството на Делчев, и други българи бе бяха допуснати до Македония, до гроба на Делчев в Скопие. Е, писахме, МВнР пак писаха ноти. За разлика от истинските българи, в РСМ бяха допуснати лица от т.нар. „Клуб за българо-македонско приятелство”, създаден всъщност от платени от РСМ и Сърбия българофоби. Въпросните даже споделиха снимки, карайки се на всички, осмелили се за пореден път да повдигнат темата защо българи не могат да се поклонят на гроба на един от националните ни герои. Най-жалкото е, че на снимките се виждаше венецът, оставен от македонска страна – в цветовете на тяхното знаме, докато венецът от представителите на въпросния клуб не беше (разбира се) в цветовете на българското знаме.

Дни преди тази поредна порция поредно арогантни и незаконни действия от македонска страна прокуратурата в Битоля пък повдигна обвинение в расизъм срещу Председателя на българския културен клуб „Иван Михайлов” в Битоля, РС Македония, Любчо Георгиевски. Той е обвинен в „повтарящо се престъпление – предизвикване на омраза или нетърпимост на национална, расова, религиозна и друга дискриминационна основа (…), както и за разпространение на расистки и ксенофобски материали по електронен път”.

В края на март българският клуб "Иван Михайлов" в Битоля беше заличен от централния регистър на РСМ. И тогава Външното ни министерство отново реагира само писмено...

Тогава се разбра и че Ламбе Алабаковски, който запали входната врата на културния ни център ''Иван Михайлов'', е сключил сделка с прокуратурата за възможно най-малкото наказание. Ние отново се възмутихме, докато РСМ действаха.

На 19 януари 2023 г. в Охрид жестоко бе пребит и секретарят на местното българско сдружение Християн Пендиков. Ние отново написахме протестна нота.

През последните две години в РСМ се води брутална антибългарска, но и антиевропейска пропаганда, на която нито властите, нито опозицията се противопоставят. Всъщност те и не правят опити за това. Напротив, поощряват със закони, с действия, с изказвания тези антибългарски реакции. А ние пишем ли, пишем...

Гонят ни от Гърция

Но ако си мислите, че само от страна на РСМ има подобно отношение към нас, жестоко се лъжете. На 4 май група от 18 души от Гоце Делчев потегля към Гърция, за да посети лобното място на революционера, но близо до село Баница бусът им е спрян. „Не може да слезете надолу”, заявява един от полицаите, след което закарват групата в конвой до полицията.

В гръцкия полицейски участък се озовава и 90-годишната Павлина Събкова, чиято единствена вина явно е била, че носи... букет цветя, които да положи на лобното място на Делчев. След часове наред, прекарани в районното, без някой да им обясни какъв закон са нарушили и защо са задържани, накрая ги пускат.

Разбира се, тук знаете вече отлично какво следва. Външното ни министерство пита гръцките власти, но официалният отговор се бави, а правоохранителни органи там не посочват конкретни причини за предприетите от тях действия. Действия срещу думи...

Гонят ни от Сърбия

Два месеца по-рано, през март, при визитата на сръбския президент Александър Вучич в Босилград, бяха задържани и отведени в полицията лидерите на местните българи и членове на Културния информационен център.

Тогава Вучич безцеремонно заяви следното:"Радвам се, че няма разлика между сърбите и българите по начина, по който живеят и че чувствате начина, по който се отнася държавата към Вас", благодарейки на кмета на града Владимир Захариев, който се бил превърнал в „основно оръдие на полицейската репресия срещу българите в региона”. Паралелно с тези му думи, са арестувани българи, които просто са носили плакати и са искали да зададат въпроси на сръбския президент. Сред зададените им въпроси в полицията е бил и защо на 3 март са сложили знамена около паметника на Левски в Босилеград.

А миналата година, през ноември, когато отбелязваме Деня на Западните покрайнини, група от 20 българи беше спряна и върната обратно в страната ни на сръбския ГКПП-Рибарци. Причината – уж някакъв пост във Фейсбук, че се подготвяли провокации на честванията.  

Е, да, да, писахме пак ноти...

Немили-недраги

Такива ми ти работи... Мачкат ни в РСМ, мачкат ни в Гърция, мачкат ни в Сърбия. Приемат ни както някакъв анклав или по-лошо – есклав (държава, част от друга, но обкръжена от всички страни с територия на трета). Само не могат да се разберат чии сме най-много и кой има най-голямо право над нас. Или просто негласно са се споразумели да ни мачкат от всички страни. 

А ние си пишем протестни ноти. Същите ние, които имаме най-голямо морално право както над РСМ, така и над Западните покрайнини. Същите ние, които не спираме никой, самоопределящ се към днешна дата като македонец да влиза в страната ни, да поднася венци на Гоце Делчев, да има клубове. Не ги горим, не ги затваряме, не бием никого. А РСМ, превърнато по сръбско и руско влияние в антибългарско туморно образувание, репресира не кого да е, а своята кръв и плът, криейки и изопачавайки истината. 

И няма и капчица надежда, че скоро или че въобще някога ще има декомунизация и отваряне на досиетата на УДБА. Никаква! Тито все така е на почит в РСМ, българите са още по-силно репресирани, гонени, бити и тормозени, а Македония, в чиято основа е българският народ, все повече затъва в блатото, отричайки се от собствените си предци. 

А ние си пишем ноти и декларации, затвърждавайки тежката вина, която също носим. Защото тленните останки на Гоце Делчев бяха предадени на Скопи не от друг, а от комунистическия режим в страната ни. Върхът на самоунижението, което можем да си причиним, докато тогавашните ни управници бяха привели глава в служба на Москва. И сега е доста късно да говорим за историческата истина, при положение, че самите ние предадохме историята си и истината, предадохме Гоце Делчев, предадохме българите в РСМ, предадохме Македония.