Каузата за ненасилието срещу жените не е и не трябва да е равна с опитите да се прокарат различни вредни политики

Вероятността още дълго да съумеем да запазим нормалността си, намалява паралелно с възможността именно партии като ДБ и ПП да сформират коалиция

Макар у нас Върховният касационен съд (ВКС) поне временно да попари мераците на транссексуалните да променят юридически пола си, след като съдиите решиха, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, почти паралелно Европейският парламент настоя Европейският съюз да ратифицира Истанбулската конвенция.

„Истанбулската конвенция остава международен стандарт и ключово средство за изкореняване на насилието, основано на пола, включително домашното насилие”, заявиха евродепутатите, като остро осъдиха „опитите някои страни от ЕС да отменят вече предприетите мерки за прилагане на конвенцията и настояват тя да се прилага изцяло”. Както се досещате, сред тези „някои страни” сме именно ние, които бяхме споменати редом до другите черни овци в Съюза – Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. Беше ни размахано пръст, като с остър тон получихме и директива да одобрим Конвенцията незабавно.

Няма как да не сте забелязали и увеличаването на дефилиращите по тв студиата, които яростно се опитват да ни обяснят колко ценна е ИК, която уж нямала нищо общо с джендър и т.н., но паралелно с това ни обясняват, че ЛГБТИ са дискриминирани и трябва да им се дадат повече права, още права, всички права. Но иначе конвенцията нямала общо с тях, това били измислици на „глупавия Ганьо”, по думите им.

Виждаме на какво е подложена и Корнелия Нинова. Лидерът на БСП е нападан както от свои, така и от чужди. Съществува немалка вътрешна опозиция заради принципните и позиции, а от ПЕС (Партия на европейските социалисти, където членува БСП) също  непрекъснато се опитват да променят позицията и – включително през годините бяха пращали представители тук, които трябваше да пречупят Нинова.

ГЕРБ също имаха неравна борба с Истанбулската конвенция, като първоначално искаха тя да се ратифцира, после – след доста противоречиви позиции в собствената им партия, особено пък в обществото, я оттеглиха, като прехвърлиха горещия картоф на Конституционния съд, който отсъди, че документът на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на Конституцията ни. Към момента Борисов е по-склонен да отстъпи, особено като се има предвид, че вероятно включване на партията му в следизборна коалиция с ДБ и ПП, задължително означава съгласие и по тази така гореща тема, а отлично знаем какви са позициите на въпросните две формирования.

Уж Конвенцията нямала общо с ЛГБТИ, но на всеки протест на вторите, задължително има призиви да приемем ИК.

Малко хора знаят, че към ИК има обяснителен и задължителен документ, в който ясно се упоменава, че освен жените, се включват и всички, чувстващи се такива. Но иначе ИК нямала нищо общо с други полове и ЛГБТИ, нали?

Вероятността още дълго да съумеем да запазим нормалността си, намалява паралелно с възможността именно партии като ДБ и ПП да сформират коалиция. Още преди да стане министър-председател, се разбра, че Кирил Петков е доста тясно (семейно) свързан с изпълнителния директор на Български фонд за жените, например - едно от стотиците НПО-та, които покрай голямата си загриженост си за жените, подкрепят и разни други инициативи, които случайно са свързани и с правата на лгбти и т.н. На събиране на сем. Петкови, присъстваше и въпросната дама от НПО-то.

Позициите на ДБ по темата са ясни отдавна, а в коалицията присъстват и „Зелено движение”, чиито лидери не от вчера подкрепят ЛГБТИ политките.

Разбира се, че елиминирането на насилието срещу жените е кауза, която касае всички ни, защото едва ли има човек, който да няма поне една важна жена в живота си. Макар да бъде изкоренено окончателно, е утопично. Това не е възможно никъде по света, за съжаление. Но има какво още да се направи по този въпрос в страната ни – това е безспорно. Както по-голяма подкрепа за жените, жертви на насилие - както финансова, за да могат да се откъснат от насилника, така и психологическа, за да продължат напред, стриктно прилагане на вече съществуващото законодателството, по-адекватни действия от страна на полицията, но и на обществеността - това сме всички ние, които не трябва да си извъртаме главите, когато сме свидетели на насилие.

Обаче кауза, която уж нямала нищо общо с ЛГБТИ, през последните години е мощно яхната от тях. Крайни феминистки и ЛГБТИ сдружения се опитват чрез нея да прокарат промени в НК, касаещи разни неолиберални доктрини и политики, като по този начин омаскаряват идеята и крайната цел, анатемосвайки мъжете, конкретно българския мъж.

Каузата за ненасилието срещу жените не е и не трябва да е равна с опитите да се прокарат различни вредни политики. Голямата битка тепърва предстои, а поредната стъпка ще бъде още на предсрочните избори през април.