Предстои светла годишнина. На 30-ти януари се навършват 128 години от раждането на Н.В. Цар Борис III. В последните дни, благодарение на вопиющото непознаване на историята и скандалните изказвания на Кирил Петков, станахме свидетели на поредната антибългарска кампания, подета, разгърната и уплътнена от... българи. На сцената, със зловещ хъс и демонстрация на патологична омраза към безспорния личен принос на Борис, се заблъскаха стари болшевишки муцуни, позабравени комунистически чада и пресни, пресни представители на неолиберализма, които от няколко години се чудят коя антибългарска проява и кампания да яхнат, за да изскочат ударно в предните редици на най-жалките българофоби.

Разбира се, сред тях няма съвременници на онези години, нито има обективно четящи хилядите документи и свидетелства, останали оттогава, има по някое и друго чедо на участници в Народния съд, псевдожурналисти, които не различават географски области и религиозни общности, "общественици" на хранилка към едно или друго НПО, както и  безплатно мразещи България и сънародниците си мишоци.

Ролята на Н.В. Цар Борис III за спасяването на българските евреи не трябва да се изчерпва само до една, две думи, нито да се принизява, което често правят и хора, симпатизиращи на управлението му, а трябва да бъде веднъж завинаги, ясно и категорично заявена. Но и да бъде непрекъснато натъртвана, винаги! Чутовен държавник, чутовно дело, чутовна смелост – това е бил Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител.
Какво пишат за него и за великото дело на народа ни евреи, СЪВРЕМЕННИЦИ на онези години:

Книгата на Михаел Бар-Зоар (който е сред най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период, роден на 30 януари 1938 г. в София)  „Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи”, започва така:

„Смелост. Често използваме тази дума и не спираме да мислим за нейното значение. Имало ли е случай в световната история напоследък, който да е истинска проява на смелост, действие на цяла нация, акт, който спасява живота на хиляди, дори десетки хиляди? Отговорът е кратък - пример за подобна смелост може да се открие у българския народ... 

Веднъж Уинстън Чърчил каза: "Цената на величието е в отговорността". Българите достигнаха до величието и сега е тяхна отговорността, както и на тези, които я подкрепят, да прокламират тази история за благото на бъдещите поколения по света.”

В интервю с него, на въпроса дали България носи отговорност за съдбата на евреите от Тракия и Македония, той отговаря:

„Когато България взе Тракия и Македония, българите се отнасяха към тях като част от страната, затова наричаха Борис III цар Обединител. От германска гледна точка обаче не беше така. Дори в картите, които ВИДЯХ в Берлин, на Тракия и Македония пишеше „под българска администрация”. Те не ги приеха като част от България. От самото начало те казаха на българите - тези евреи там са наши. ВИДЯХ и документа, в който германците пишат къде се намират евреи в Европа и кои са те. За България бяха 43 000 евреи, тези от Тракия и Македония бяха записани като такива от Сърбия, Македония, Югославия или от Гърция. Тук има голяма разлика между Добруджа и Тракия и Македония. Добруджа беше официално върната на България и всички жители станаха веднага българи, а евреите станаха български евреи и не бяха докоснати.”

И допълва: „И до днес по цял свят има спорове добър ли е бил Борис III, или не е бил. За всяко решение обаче е важно кой се подписва отдолу. Ако царят не беше казал да не заминават, щяха да заминат. Фактът е, че и при двата опита за депортация ТОЙ е казал „Не”.”
......................................
Хана Аренд пък е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. Родена е през 1906 г. в Хановер, през 1933 г. емигрира във Франция. В книгата си: „Айхман в Йерусалим” ПЪРВА коментира ролята на България:

„Вярно е, че българската армия се съгласява да се депортират около единайсет хиляди души – всичките евреи от новоприсъединените територии под военно управление, където населението е антисемитско. Съмнително е обаче, че им е ясно какво по-точно означава на практика "преселването на Изток". Също така малко по-рано, през януари 1941 г., правителството се съгласява с въвеждането на антиеврейско законодателство, но от нацистка гледна точка то е просто нелепо: около шест хиляди добре сложени мъже са мобилизирани за работа; всички покръстени евреи се изключват от мерките, независимо от датата на тяхното покръстване, което води до епидемичното им превръщане в християни; други пет хиляди от общо петдесет хиляди евреи получават специални привилегии; а за евреите – лекари и стопански дейци, се въвежда ограничение за практикуване на професията, но доста голяма част от тях остава на работа, тъй като пропорцията се изчислява на основата на броя на евреите спрямо градското население, а той е висок, а не спрямо цялото население на страната изобщо.

...И резултатът от всичко е, че НЕ Е депортиран или умрял от неестествена смърт нито един-единствен български евреин. Не знам за нито един опит да се обясни поведението на българския народ.”
...............................................
Всичко, което наблюдаваме и през последните дни, и от много години всъщност, е грозна идеологическа пропаганда, целяща да легитимира отдавна опровергани от историята и архивите лъжи, стремящи се да накарат България да поеме несъществуваща вина. Не, нямаме такава вина! Не, Н.В. Цар Борис III не е спорен, той е безспорен! И не, не трябва да сме толкова тихи, когато антибългарски апологети все по-агресивно плетат мрежата на манипулациите, чрез които маскарят един от най-светлите образи в нашата история. Маскарят и България... Трябва да престанем да мълчим, защото така легитимираме лъжите им! Да, наша е отговорността да прокламираме величавата си история - за благото на бъдещите поколения!

От фейсбук, заглавието е на редакцията