Съвместното честване на празника на свети Климент означава ли, че вече няма да поднасяме цветя на гроба на Гоце?

Вече наистина започвам да се обърквам. А уж минавам за врял и кипял човек, пък на всичко отгоре и поназнайващ нещичко по темата. Но как да се оправя, когато реалностите в отношенията ни със Скопие всеки ден поставят нови въпроси, на които трудно намирам отговори.

Един от тези въпроси бе кога ще започнем да изпълняваме препоръките на Съвместната комисия за история и образование и да отбелязваме личностите от общата ни история, които комисията с единодушие е одобрила. Вероятно увлечени от традиционния скептицизъм, че нещо ще се случва в отношенията ни със Скопие, което да ни сближава вместо да ни разграничава още повече, очаквахме с нетърпение дните, в които двете държави и техните православни църкви ще честват деня на свети Климент Охридски. Това без съмнение щеше да бъде повод за един тест доколко обещанията на Скопие и на София да се съобразяват с решенията на Съвместната комисия, създадена според Договора за добросъседство и приятелство, могат да бъдат превърнати в добра практика. И оттам насетне работата по съвместното отбелязване на вече договорените личности, а може би и на тези от по-късните исторически периоди, да започне и да се превърне в рутина, от която хората от двете страни на границата да имат полза.

Скептицизмът може би се основаваше на разочарованието, че някак си демонстративно обърнахме гръб на 6 октомври, датата на смъртта на цар Самуил. Той също е между препоръчаните от комисията пет личности от общата ни история, но на въпросната дата нищо не се случи. Или ако се е случило, е било толкова незначително, че дори не сме го забелязали въпреки изостреното ни внимание.

Втората възможност бе на 25 ноември тази година. Тогава Българската православна църква отбелязва празника на свети Климент Охридски. От българска страна, мисля си, бе направено достатъчно, при това без натрапване и стилно. Неслучайно на този ден в Скопие бе открита новата сграда на Културно-информационния център, който вече бе започнал да работи в новия си дом, но все с идеята да бъдем коректни и цивилизовани бе решено официалната церемония по откриването да бъде точно на тази дата.

На празника присъстваха министрите на културата на двете държави - Бисера Костадиновска-Стойчевска и Велислав Минеков. И двамата говориха за ролята на културата за опознаването и сближаването на хората от двете държави, но някак си не чухме или видяхме да бъде изговорено, че това е израз на договореностите за съвместно отбелязване на определени личности от общата ни история. Закачките, които пък местните медии направиха по този повод, пак бяха свързани с притесненията, че българите едва ли не едностранно празнуват деня на светията от Охрид, което пък - о, ужас!, означава едва ли не кражба на личността и делото на Климент.

Съществуващото календарно различие от тринадесет дни в отбелязването от двете православни църкви - БПЦ и МПЦ-ОА, на празника на свети Климент все пак бе преодоляно. На 7 декември министрите на външните работи на България и на Северна Македония - Николай Милков и Буяр Османи, положиха венец пред паметника на свети Климент Охридски в Скопие.

Много добре знам къде се намира въпросният монумент - пред Националната и университетска библиотека, носеща името на светеца. Вероятно съм минавал стотици пъти покрай него, както и покрай други подобни места, в това число и останалите от проекта „Скопие 2014“ на премиера в изгнание Никола Груевски. Но този на светеца е по-стар, той е от времето много преди залитането по античността да обхване до такава степен Груевски, че да нареди на толкова малко място в Скопие толкова много паметници, чрез които да докаже връзката на днешните граждани на Северна Македония с някогашните съграждани на Филип и Александър.

В Северна Македония датата 8 декември се отбелязва като държавен празник тъкмо в чест на свети Климент Охридски, покровителя на всички днешни македонци край Вардар, та местните протоколчици решиха да използват работното посещение на външния ни министър Милков, за да дадат знак, че решенията на комисията влизат в действие. Отидоха двамата външни министри да положат цветя пред паметника на светеца, очевидно в добро настроение, дадоха знак, че може и по-иначе да търсим общите точки помежду си и продължиха по програмата си.

А тя, както вече е известно, имаше за акцент бизнес форум на предприемачите от двете страни на границата с участието на представители на около 150 фирми под мотото „За един милиард и повече“. И понеже вече стана дума, че някои събития в отношенията ни със Скопие стават неслучайно, та и мотото на форума, и датата на провеждането му бяха също така плод на календарната зависимост. На 7 декември сумата от един милиард евро стокооборот между двете държави витаеше във въздуха, но и почти във всяко изказване на участниците като мантра, от която мърдане няма. Дано да е така, защото този праг от един милиард взаимна размяна със Северна Македония бе толкова недостижим пред изминалите тридесет години, въпреки обещанията на хората от бизнеса, че милиардчето е хей там, на края на годината. Но пък тъкмо когато през годините е имало шанс наистина за подобна търговска размяна между страните ни, от чисто професионални съображения съм обикалял магазините - супермаркети и най-обикновени квартални, за да преброя колко български стоки има по рафтовете. В най-добрите случаи съм ги докарвал до пет, колкото пръстите на ръката си. Не повече.

Всичко обаче с общите ни действия свърши на 7 декември. На следващия ден Северна Македония отбеляза като свой държавен празник деня на свети Климент Охридски. С цялата тържественост и церемониалност, със задължителните изказвания или приветствия на държавните мъже, в които нито за миг не се допуска, че светецът от Охрид може да бъде друг освен техен.

Ако се запознаете с приветствието на премиера Димитър Ковачевски, ще ви стане ясно колко тежки са доктринерните заблуди за произхода на македонския език и култура, и така нататък. Президентът Стево Пендаровски допуска делото на свети Климент да бъде от полза и за другите съседни народи, но и той държи на македонския му принос. Вчера едно, днес напълно друго. Реалности.

И още две думи за една хипотеза. Министър Милков не отиде да положи цветя на гроба на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“, май. През януари и тогавашният ни премиер Кирил Петков не го стори, нарушавайки традицията през последните десетилетия всеки български държавник, който гостува в Скопие, да се покланя пред гроба на героя. И се питам - мога ли да приема, че оттук нататък местният протокол за официалните събития на Северна Македония ще налага български делегации да се покланят само пред паметници на личности, препоръчани от Съвместната комисия? На свети Климент може, но на Гоце Делчев - не, така ли? И трябва ли да чакаме членовете на Комисията да решат какво ще правим с Делчев, та и него да го включат в местата, на които строгият церемониален протокол да разрешава поклонение? А дотогава  – какво? Ще го заобикаляме ли? Пък и само Гоце ли е?

Хипотеза, хипотеза, ама колко хипотези за отношенията ни със Скопие станаха реалност?