Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората”. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко десетилетия...

Подобни предсказания всъщност датират много отдавна - корените им могат да бъдат проследени чак до Апокалипсиса, описан в Библията. Най-влиятелното подобно писание от модерно време е „Границите на растежа” - издадено през 1972 г. доклад на Римския клуб. Той предсказва зловещо бъдеще за света още преди края на 20 век - пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж.

Днес светът е няколко пъти по-населен отколкото преди 50 г. Въпреки прогнозите, нашият живот се е подобрил по всички важни измерители. Живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно, учим и пътуваме повече и тази тенденция се вижда ясно на всички континенти, както показва Индексът на човешкото развитие. Потребяваме много повече стоки и услуги, без да сме изчерпали който и да е ресурс. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси се увеличават. Последното се отнася както за храната и чистата вода, така и за всички т. нар. невъзобновяеми ресурси - изкопаеми горива, метали и минерали.

Може да звучи абсурдно, но качеството на околната среда на планетата като цяло също се подобрява. Показват го както Индексът на състоянието на околната среда на Университета Йейл, така и анализите на Института за здравни измервания и оценки (IHME) за въздействието на екологичните рискови фактори върху заболеваемостта и смъртността в национален и глобален мащаб.

Другият най-повтарян мит е, че природните бедствия са все повече и ни засягат все по-тежко. Напротив, анализите на Международната база данни за бедствията (EMDAT) ясно показват, че броят на жертвите на природни бедствия (вкл. климатични) устойчиво намалява.

Всичко това се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството, които поддържат затворен цикъл на натиск и реакция. Увеличаването на населението и богатството причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. В свободно общество винаги се намира решение. В дългосрочен план, нововъведенията ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява.

Знаем, че светът не е перфектен и никога няма да бъде. Все още има много бедност и деградация на околната среда, особено в развиващите се страни. Обаче колелото на прогреса се грижи за това и бавно, но сигурно, те успяват да се борят с глада, болестите и неграмотността.

Възникват и нови предизвикателства - изменение на климата, замърсяване с пластмаси, епидемии, изкуствен интелект и тероризъм, страх от промяната и новите технологии. Няма гаранция, че колелото на прогреса ще успее да ги реши. В момента например то е практически спряло, защото „мерките” срещу коронавируса на глобално ниво премахват рамковите условия за движението му - икономическата свобода и потреблението ги няма. Но нормалността един ден ще се върне и ние отново ще правим най-доброто, което сме способни.

А бъдещите поколения, за които „се грижат” всички непрекъснато повтарящи се „научни” предсказания за неизбежния крах на човечеството? Те ще трябва също да поддържат колелото на прогреса в движение, така че най-доброто, което можем да направим, е да запазим рамковите условия и да им дадем знанията, волята и средствата. Това са критичните ресурси, за да оцелеят и просперират.

*Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt. Със съкращения.