В България може да се очаква трайно по-висока инфлация

При друга политическа конюнктура Хърватия не би била приета за член

През всяка четна година Европейската централна банка и Европейската комисия представят доклади за конвергенцията т.е. напредъка на икономиките извън евро зоната по пътя им към членство. Разбира се, някои държави са взели дългосрочно решение да не се присъединяват и са получили такова право. Всички нови членове на ЕС обаче, сред които попада и България, с договорите си за присъединяване са обещали да приемат еврото като законно платежно средство и да се откажат от собствените си национални валути. За изпълнението на този ангажимент обаче не е посочен краен срок и решението би се основало най-вече на преценката на самите държави. Когато собствената им оценка покаже, че и двете страни в този процес са готови, тогава те биха могли да се присъединят.

Настоящите доклади се отнасят за България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. По-силен интерес предизвикват текстовете за първите две, тъй като Хърватия от началото на 2023 г. ще бъде двадесетият член на евро зоната (ЕЗ).

Посочените доклади надграждат над предходните им версии като се стремят да осигурят непрекъснатост и еднакво третиране. Няколко основни принципа би следвало да се прилагат. Отделните критерии би следвало да се прилагат стриктно. Само онези държави от ЕС с подходящи условия за поддържане на стабилност на цените и съвместимост с евро зоната могат да са част от нея.

Критериите за номинална конвергенция представляват цялостен пакет и всички едновременно трябва да бъдат изпълнени, за да бъде допусната една държава в евро зоната. Тези критерии са равнопоставени и никой не може да се разглежда като по-важен от останалите. Освен това критериите трябва да бъдат изпълнени и проверката се осъществява на базата на действителни данни. Прилагането на критериите за конвергенция трябва да бъде последователно, прозрачно и просто. Освен това изпълнението трябва да бъде устойчиво във времето – то трябва да се случва през продължителни периоди, а не само към определен момент от времето. Поради това се оценява и устойчивостта на конвергенцията.

Тази процедура обхваща период от последните 10 години. По този начин е възможно да се определи степента, в която настоящото изпълнение на критериите е резултат от истински структурни корекции, което означава и по-качествена оценка на процеса на конвергенция.

Приемане на Хърватия

Новият член на евро зоната, Хърватия, всъщност ще стане такъв в противоречие с посочените по-горе принципи. Стриктното прилагане на критериите и еднаквото третиране би следвало да се приложи относно критерия за инфлацията. Той е дефиниран като постигане на висока степен на стабилност на цените. Тя е налице, когато темпът на инфлация в страната превишава с не повече от 1,5 процентни пункта средноаритметичната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени в трите страни от ЕС с най-добро представяне по този критерий (т.е. с най-нисък темп на инфлация).
Според данните до края на април 2022 г. Франция (3,2%), Финландия (3,3%) и Гърция (3,6%) са определени като трите икономики с най-добро представяне. По този начин получената референтна стойност за критерия за инфлацията е 4,9%. При стриктно приложение на критерия би следвало да бъдат използвани данните за Малта, Португалия и Франция, като по този начин референтната стойност би била 4,1%.

Според европейските институции инфлацията в Малта и Португалия е твърде ниска. Всъщност в Малта тя е 2,1%, а в Португалия е 2,6%. Тоест единствено в тези две страни от еврозоната (ЕЗ) темпът на инфлация действително попада в рамките на изискванията към Европейската централна банка, но въпреки това те са обявени за попадащи извън нормалното. Критериите, според които Малта и Португалия са обявени за икономики с поведение на изменението на цените, което не отговаря на цялостната съвкупност от Европейския съюз, са предварително дефинирани и обяснението в докладите за конвергенция не ги изпълнява. Действително е налице отклонение от стойностите за останалите икономики от ЕС, но няма основание те да бъдат изключени. Аргументът, че цените на енергийните ресурси при тях не влияят толкова силно върху общият индекс на цените не е убедителен.

Ситуацията при критерия за публичните финанси е сходна. Бюджетният дефицит на начислена основа не би следвало да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт за съответната година, а държавният дълг не следва да надвишава 60% от БВП. Докато бюджетният дефицит на Хърватия е 2,9% от БВП през 2021 г., то държавният дълг е 79,8% от БВП – т.е. далеч над референтната стойност. Само че понастоящем това не се счита за неизпълнение на критерия, тъй като не е стартирана процедура по прекомерен бюджетен дефицит заради COVID-19 кризата.

Всъщност европейските икономики вече се възстановиха от нея според данните за реалния БВП, но наред с войната в Украйна това е аргументът правилата относно фискалната дисциплина в ЕС и ЕЗ да не се спазват и през 2022 г.

И двата примера показват, че при друга политическа конюнктура Хърватия не би била приета за член на еврозоната. По този начин политическите аргументи надделяват над нормативните и институционалните и най-вече над икономическите и това вече е важна особеност на еврозоната. Необходимостта от разширяване се увеличава, за да се покаже, че този проект е все още жизнеспособен и предизвиква интерес. Изменението на правилата е трудно от институционална гледна точка, тъй като би следвало да се случи след консенсус сред всички членове на ЕС и отнема значителен период от време. Заради това прилагането на критериите нито е строго, нито осигурява еднакво третиране.

В миналото минимално отклонение от критерия за инфлацията не позволи Литва да бъде приета значително по-рано за член на евро зоната. Понастоящем, специално за Хърватия той се изчислява по начин, според когото изглежда, че критерият е изпълнен. Заобикалянето на правилата обаче не предизвиква доверие. Друг фактор за липсата на доверие е незавършеният вид на паричния съюз – нито банковият съюз, от когото България вече е част, нито съюзът на капиталовите пазари, нито фискалният съюз са завършени. Това обаче създава сериозни уязвимости в ЕЗ и поставя под съмнение ефективността на общата парична политика спрямо отделните икономики. 

Недостатъчната степен на реална и номинална конвергенция в рамките на еврозоната и различията във фискалната и регулаторната политика предизвикват коренно различни резултати в отделните икономики. Показателна е вариацията на инфлацията на годишна база към края на април - минимална стойност е 5,4% в Малта, максималната е 19,1% в Естония, а средната е 7,4%. През май темповете са още по-високи, а разликите – още по-големи.

Това показва, че самата еврозона не е достигнала състоянието, което да й позволи да се нарича истински паричен съюз. Участието в нея би следвало да носи повече ползи отколкото разходи за индивидуалните икономики. Тя обаче се характеризира с прекомерна задлъжнялост, висока инфлация, заобикаляне на правилата, неспазване на мандата от страна на централната банка и т.н. Тази ситуация едва ли съществено ще се подобри в периода до началото на 2024 г.

Оценката за България

Според докладите на Европейската комисия и на Европейската централна банка България не е готова за членство в евро зоната. Тя не изпълнява изисквания относно законодателната рамка, като е необходимо по-нататъшно хармонизиране. Тази констатация неизменно присъства във всеки доклад от приемането на страната в ЕС.

България не изпълнява дори модифицирания критерий за стабилност на цените. Средногодишният темп до края на април 2022 г. в страната е 5,9% (при критерий 4,9%). Следователно понастоящем дори творческото приложение на критерия не позволява той да бъде изпълнен. Нещо повече - в докладите се посочва, че този критерий устойчиво не се изпълнява и би представлявал проблем занапред.

Обяснението за това е в недостатъчното сближаване на българската икономика с тази на ЕС. В това отношение сравнението с Хърватия не е в полза на България. Равнището на цените в България е около 55% от средното за ЕС към края на 2020 г. (70,8% в Хърватия), докато реалните доходи според паритета на покупателната способност са 55% от средните за ЕС през 2021 г. (70% при Хърватия). Тоест техният напредък е по-съществен и това предполага, че наличието на асиметрични шокове би засягало по-слабо тяхната икономика отколкото българската при липса на инструменти за самостоятелна реакция чрез паричната политика при участие в еврозоната.

Освен това в България изоставането при цените е още по-голямо при продуктите, които не са предмет на международна търговия. В процеса на догонване обаче според докладите ще бъде налице трайно надвишаване на темпа на инфлация в България спрямо този в ЕС и ЕЗ, което означава, че критерият не се очаква скоро да бъде изпълнен. Също така това означава, че вече в рамките на ЕЗ в България може да се очакват трайно по-високи темпове на инфлация спрямо средните, както това се случва в Естония и Литва, които също имаха валутен борд преди присъединяването си.

Критерият за бюджетния дефицит също не се изпълнява – към края на 2021 г. той е 4,1% от БВП при праг от 3% от БВП. Основанието да не се стартира процедурата по прекомерен дефицит е извънредната ситуация заради пандемията и войната и освен това е взета предвид прогнозата на ЕК, която предвижда свиване на бюджетния дефицит през 2023 г.

Всъщност обаче тези два доклада недвусмислено показват, че българската икономика не е достатъчно добре подготвена за членство в еврозоната и датата 1 януари 2024 г. е твърде ранна за предприемането на тази стъпка. Освен това икономическите и финансовите аргументи не предполагат някаква спешност или неотложност това да се случи. Заради това по-доброто решение е да се изчака и България (от гледна точка на доходи и цени), и еврозоната (институционално и с необходимата фискална дисциплина) да се подготвят и след това замяната на лева с еврото да донесе действително повече ползи отколкото разходи за българската икономика.