Майка и дъщеря се самоубиха, скачайки от седмия етаж

Една човешка трагедия се случи на 19 март в Стара Загора. 63-годишна жена на име Пенка, и грижещата се за нея 32-годишна дъщеря Велина, загинаха след скок от прозореца на седмия етаж в блок 29 на квартал „Три чучура север“.

Вест за събитието беше публикувано тук и там в медиите. С кратка информация, без коментар. Жените живеели в мизерна обстановка. Свалени са били тапетите, двете са спели върху свалена от пантите врата, отоплявали са се с печка от типа „циганска любов“, като наместо дърва и въглища ползвали стари вестници.

Преди да скочат от прозореца, жертвите оставили личните си документи и около 320 лева, заедно с бележка, че 200 лева са за електроенергията от предходния месец. Първо скочила майката, а след нея и дъщерята. 
И толкоз. И без коментари. И без обществен отглас и призиви да се разследват причините тези жени да се разделят от най- скъпоценният дар - живота. Без да бъде зададен въпросът - къде са били социалните служби, които е трябвало да са наясно с непоносимите условия, в които жените са преживявали.

Сега някой ще каже, че вероятно жените са били психически неуравновесени. Да, при тези условия на живот психиката на човек може да сдаде. Но жените са били разумни. И съзнателни. Поели са към онзи свят, от който няма връщане, но не са искали да оставят дългове след себе си, от мизерните 320 лева, с които са разполагали са оставили 200 лева за изразходвания ток за миналия месец.

Българското общество не реагира на тази потресаваща трагедия. Защото е претръпнало, свикнало е с човешки трагедии. И защото боледува - от отчужденост, от принизено чувство на състрадание и на чувствителност към бедата на другите. Българските медии не реагираха, защото това не е никаква кой знае новина, не е сензация. Само лаконични съобщения за случилото се, няма телевизионни репортери и журналисти да разследват случаите и причините, довели до самоубийство на тези клетници, няма никой от безбройните неправителствени организации, които занимават обществото с разни джендър идеологии, със съдбата на уличните кучета и с какви ли не други неща, но не и със съдбата на изпаднали в безизходица човеци, за които смъртта е предпочитан изход. Българските политици - нито десни, нито леви - също не реагираха, може и да са пропуснали да прочетат за това събитие, те са заети с други неща, избори идат.

Имаме обаче концепция за национална сигурност. Оглеждаме се и си избираме външен враг, в случай бившият ни голям брат и даваме милиарди за изтребители, над милиард ще похарчим за нови бойни кораби. А кой ще ни пази от вътрешният враг, който убива българите - гладът и студът, невъзможността на мизерстващи хора да си купуват лекарства. Преди две години на  5 февруари  2019г. 48-годишният Йордан Дойчинов, от град Рила се заля с бензин и се запали, отчаян от мизерията, в която живеело семейството му. Десет дни по-късно, на 15 февруари - 52-годишната Славка Янакиева от стражишкото село Камен отчаяна от мизерията се самозапали и почина.

В България, ако не скачат от балконите, отчаяни от живота се палят, това вече е традиция. Самозапалилият се пред общината в Раднево на 26 февруари  2013 г. и починал от изгарянията си 53-годишен Венцислав Василев е посещавал преди това общината в безуспешно търсене на работа. Ето какво каза тогава покрусената му дъщеря Антонина за мизерията, в която са живели: “Никога не сме имали хладилник. Не сме имали готварска печка. Много пъти сме си лягали гладни и гладни сме ходили на училище. А когато е имало хляб, понякога майка и татко не са яли, само и само ние да ядем. Така израснахме. И Социални грижи знаеха, че сме социално слаби, многодетно семейство, и общината. Но на кого му пукаше, че сме гладни, недохранени, че живеем в ужасяваща мизерия!..."

Истината е, че в една нормална държава не трябва да се допуска хора да се самоубиват като скачат от балконите или да се палят, защото са предпочели смъртта пред непоносимите условия на живот, пред които са били изправени.