Не сте на улицата, г-н служебен министър!

Поведението на Минеков напомни едни мракобесни времена

47-ото Народно събрание изслуша вчера служебния министър на културата проф. Велислав Минеков по казуса с вестник „Труд“. Всъщност конкретни отговори липсваха, защото един от идеолозите на „Отровното трио“ обърна в панаир присъствието си в парламента.

Още в началото той беше попитан с решение на кой съдебен орган е решил да затвори най-стария вестник у нас, както и дали може да покаже фактура за неплатени сметки. Но Минеков не беше в парламента, за да опита поне да защити действията си, нито да позачисти имиджа на Министерство на културата (влошен поради това и други подобни негови действия), той беше отишъл, за да си прочете написаното, което обаче нямаше нищо общо с питанията, отправени към него. Минеков беше в НС, за да демонстрира крайно неуважение - както към институцията, така и към депутатите, а най-вече към всички, очакващи адекватни отговори защо се стигна до тези грозни сцени в последните дни.

Служебният министър изрече поне няколко откровени лъжи:
- Той явно не знаеше, че това не е извънредно заседание, а редовно такова, поради което и цялата му последвала пледоария загуби всякакъв смисъл, защото бе изградена върху „извънредно“. Видите ли, защо било свикано извънредно заседание, на което той е бил призован да дойде.
- По всичките, засегнати от него въпроси, е имало анкетни комисии, не „нищо“, както заяви той.
- За „заплахите срещу Силвия Великова“. Великова временно беше свалена от микрофон, не уволнена, след което доста бързо възстановена. Не стана ясно за какви заплахи говори Минеков.
- „По време на летните протести от миналата година биеха деца“. Разбира се, ако следваме логиката, че всеки е нечие дете, вероятно можем да говорим за „деца“. Дори и 50-годишни. Но дете, поне по смисъла на Закона за закрила на детето, е всяко физическо лице до навършването му на 18 години.

„Да, ще върнем всичко откраднато, всичко ще дойде там, където му е мястото и вие ще бъдете там, където ви е мястото. Но това, което се случва днес, е, че ние си върнахме откраднатата държава. Честито на всички“, заяви още Минеков, след което насочи говореното си към другата му любима напоследък тема - централата на ГЕРБ в НДК.

Дори да оставим настрана казуса с „Труд“, както и това, че: „У нас единственият орган, оправомощен да „нахлува“ (техническият термин е „извършване на въвод във владение“) е съдебният изпълнител (който нека не забравяме, че може и да е държавен, не само ЧСИ), но само въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт. А от репортажа в новините на БНТ (единствено) разбрахме, че се „чака заповед от съда утре“ (т. е. днес, 7 декември). Сиреч в деня на рейда такъв съдебен акт не е имало“, няма как да си затворим очите, че поведението на Минеков вчера напомни едни мракобесни времена, за които по-младите само са чували, а по-възрастните са и живели в тях.

Дори да оставим настрана, че отговорите на Минеков не бяха по същество, а представляваха едно неспирно празнословие, няма как да си затворим очите, че назначеният (това е много важно уточнение) служебен министър каза: „Ние си върнахме открадната държава“. Не става ясно кои са си върнали държавата, но лепкавото усещане за едно друго връщане - на позабравени отдавна прийоми и заплашително говорене, е налице.

Авторитарен изказ, подигравателен смях, принизяващ не само всеки опит за диалог, но и самото Народно събрание, радостта, че е сравнен със силов министър, демонстрираното му отдавна желание дори да се размени с този министър, изземвайки му функциите, също допълниха неприятното усещане при бълбукането на Минеков от трибуната.

Но не бива да сме толкова учудени, защото преди малко повече от година, лицето на същия културен министър грееше от едни листовки, на които пишеше: „Оставка или ковчег!“, а на други места в София бяха провесени бесилки със секс кукли. И същият Минеков разнасяше ковчези из столицата ни.
И пак той, провъзгласяван за интелектуалец и уж привърженик на десни политики, през 2019 г. подкрепи Мая Манолова за кмет. И отново той, някъде преди около година, се жалваше, че управляващите му били запалили колата, за да го сплашат, а всъщност се оказа, че е подпален друг автомобил, но от пламъците се е възпламенил и този на Минеков.

Служебният министър обяви, че действията му не били реваншизъм, връщал държавността. Тя, държавността, напоследък все е оправдание за действията на този или онзи временно пребиваващ в управлението. Липсвала била - тутакси ще я възстановим. Как? Чрез липса на адекватно поведение и подигравка с институцията Народно събрание ли? Кой? Същият, който разнасяше ковчези из столицата ли? 
Държавността е качество. Да, качество, проф. Минеков, и тя не включва нито ковчези, нито заплахи, нито неуважение към институциите, нищичко от това, което вие демонстрирате отдавна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари