Няма как да се уморим да го казваме, няма да спрем да го повтаряме. Преместването на българския парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” пое вече своята национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писана историята.

Вероятно новата зала, в която бяха погребани милиони за ремонт, има някои предимства, като например депутатите да са по-далеч от медиите и кой знае още от какво, но сградата е нещо повече от камъни, мрамор, скъпи седалки, нови микрофони. Залата е дух, който се пренася от поколение на поколение и това е ценното.

Когато знаеш, че тук са говорили Димитър Греков, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Иван Евстратиев Гешов - и това са само председатели на парламента. А колко история е решавана тук. Духът не е книга, не е нормативен акт, духът е онова вътрешно състояние, което те пренася над посредствеността на елементарните задължения. Затова, след кратко недоразумение, върнете основните функции на парламента обратно в дома им.