Само ако ние сме отговорни, тогава можем да очакваме отговорност от политиците ни

По вече очерталата се традиция България в неделя пак ще ходи до урните. Приемаме го вече съвсем като рутина. Пием си кафето, бърз фитнес, душ, гласуване, обяд, релакс с книжка. Нормална неделя. За разлика от другите ритуали обаче гласуването има далеч по-голяма тежест. Без значение, че вече ни се струват рутинни и безинтересни гласуванията. На един опитен мореплавател всяка буря в океана може да му се стори обичайна, но това не я прави опасна и важна. Със сигурност ни е писнало да се занимаваме с политика, ама това няма никакво значение, защото ние ще сме ангажирани с процеса, без значение дали искаме или не искаме.

В неделя може времето да е лошо. Може да е хубаво. Може да си имаме друга работа. Може да е много подходящо за ходене за гъби. Може да е идеално за разходка с лодка. Може да не му се иска на човек да излиза от топлата постеля. Може всичко да е. Но всички тези обстоятелства не бива да се превръщат в извинение да не участва човек в демократичния процес. Част от причините да е такава политическата ситуация се коренят и във факта, че мнозинството от граждани отказват да бъдат част от събитията. Което ги прави най-важната част от събитията, защото при малко гласуващи изборите стават изключително непредвидими. Затова е важно не да хващаме гората в неделя, а да идем да гласуваме. За да не се чудим после дали ще гладуваме. Изборите не са досадна рутина. Те са единственият ден, в който държиш цялата власт в ръцете си. Ако я изпуснеш, друг ще я хване. Няма вакуум в тая работа.

На онези, които ще кажат, че няма за кого да се гласува, трябва да им се каже, че това е извинение от порядъка на гореизброените. Винаги има за кого да се гласува. При толкова участници на терена, да се твърди, че няма избор е просто невярно. Но отвъд това има и друг аргумент - изборите са не просто между партии, но и между тенденции и разбирания за пътя, по който да върви държавата. Ние забравихме сякаш, че това е най-важната част от изборния процес. В последните години фетишизирахме фигурите и не спираме да говорим по персонален състав - никога с този, само с онзи, понякога с третия. Персонализирането граничи точно с фетиш - нямаме конкретна причина за избора си, освен че Петканчо ни е симпатичен, а Драганчо антипатичен. И после се чудим защо така сме я втасали. Ами, втасали сме я, защото изоставихме идеите и ги заменихме с персоните. А това е винаги рецепта за упадък.

Кои са трите големи визии за развитието на страната, които се срещат на тези избори? Визии, впрочем, защитавани от не един политически субект, тоест не е задължително да ги идентифицираме само с една партия или личност. Едната тенденция е тази на успокояването на политическата ситуация. Партиите в този ъгъл искат стабилизиране и внасяне на баланс в голямата игра. Те разбират, че истеризирането клати лодката, в която сме всички. Искат намаляване на агресията, връщане на разговора и търсене на компромис, вместо биене по канчето на опонента с дървена лъжица. Такива послания и виждания застъпват основно от ГЕРБ-СДС и от ДПС. Те са изразители на разбирането, че партиите следва да са си опоненти, а не кръвни врагове. Отделно говорят за диалог и баланс, връщане на стабилността и спокойствието. Следва да сме наясно обаче, че извън тази обща генерална линия, между тези формации няма много общо.

Другата тенденция е на онези, които персонализират политиката до крайност. Тази тенденция се олицетворява основно от ППДБ, могат и други да се намерят. При тази тенденция се счита, че трябва да се “прочисти” политиката от онези, които според ППДБ са персонални виновници за политическата ситуация. Впрочем, нека отбележим, че това е доста повърхностен прочит на събитията, който в някаква степен граничи с популизъм. Този възглед отказва да погледне структурните проблеми и предизвикателства пред обществото, като ги опростява до вулгаризираното скандиране на площада, че ако махнем Борисов или Гешев, или двамата и ги заменим с Кирил Петков и Христо Иванов, то държавата ще цъфне и върже. Това, разбира се, е невярно. Но позволява човек и цяла партийна коалиция да се скрие зад позата за моралност. Тази тенденция отказва да говори по същество, тя говори само по персони. Това има своето място, но трябва да сме наясно с едно - този тип правене на политика ерозира държавността. Разбираемо е, но това не го прави безобидно.

Третата голяма тенденция е на авторитаризма и бляна по “силната ръка”. Първите две тенденции, при все кусурите и пропуските си, все пак са част от демократичната дискусия. Третата обаче, към която можем да привлечем “Възраждане”, а защо не и БСП, и “Левицата” в момента. Тези формации, с ясното съзнаване, че случаят на БСП е особен и не можем да ги сложим в този кюп автоматично, основно се преориентират по международното присъствие на България. Уклонът им е про-Русия, а защо не и про-Китай, с което ясно заявяват симпатиите си към авторитарната власт. Това е голяма опасност за българската политика, защото авторитарните формации не са част от дискусията за демократичното управление, те носят рефлекса да отменят свободата, заменяйки я със “силната ръка”, която ще оправи държавата. “Възраждане” силно се радикализират по този въпрос и фетишизират подкрепата си за Русия, опитвайки се да овластят този възглед за света. Всеки може да си интерпретира поведението на този тип субекти, но това, че те водят паралелна на останалата част от обществото дискусия е несъмнено.

Коя от тези три тенденции ще надделее е сравнително ясно. Първата тенденция, тази на успокояването и баланса, ще спечели най-много. Сумарно, от всички формации в тези три прочита за бъдещето на България, ГЕРБ плюс ДПС със сигурност ще имат най-голямо електорално влияние. Това няма да означава обаче, че тази тенденция ще сформира правителство. Въпреки допирните им точки, между двете формации има голяма натрупана история, която по-скоро ще направи взаимодействието между тях сложно. Коя сила ще е първа на изборите - ГЕРБ-СДС или ППДБ не ясно към тази минута. Но която и да е първа, която и да е втора, която и да е трета, това няма да направи ситуацията по-лека. Освен ако на изборите не идем да гласуваме масово и тогава ясно да открием тези тенденции и да преброим коя е отчетливо по-голяма.

Нека в неделя, ние като общество, подходим отговорно. Само ако ние сме отговорни, тогава можем да очакваме отговорност от политиците ни. Не хващайте хората, не ходете за гъби и не си намирайте извинение. Гласувайте. В този ден властта е в ръцете ви. Всичко друго и във всеки друг ден е илюзия. В този ден обаче властта е реално в нашите ръце. Нека си послужим с нея мъдро.