Днес крепостта прави впечатление с високо запазените си кули

Хрисуполис е бил важен сухоземен пътен възел

Теснините край Христуполис, днешна Кавала, са били последната природна преграда пред победоносните отряди на Момчил при похода му през 1344 г. от столицата си Ксантия към Халкидическия полуостров. След тях българските конници препускат в низината край Бяло море, по чийто бряг издигат кули редица градове.
Първи от тях е разположеният на нисък хълм край удобния залив Елефтера Неа Перамос. Този град се споменава през XI-XIII в. с названието Алекторополис, а през XIV в. като Анакторополис или Елефтерополис. Тези имена объркваха историците, които го търсеха на различни места между реките Места и Струма. Идентифицирането на Неа Перамос с Анакторополис днес вече се смята за доказано в голяма степен.

На една от стените на крепостта има тухлен надпис на Андроник Кондостефан, племенник на император Мануил I Комнин (1143-1180). Въз основа на този надпис се съди, че нейното изграждане се отнася към 1167-1170 г. Алексий Апокавк по време на Гражданската война през 1342 г. пък предприема основен ремонт на Анакторополис, тъй като неговото пристанище е особено важно за каботажното корабоплаване между Солун и Константинопол.

Този град въобще играе особена роля в историческите събития от XIV в. Йоан Кантакузин съобщава, че през 1350 г. той попада под властта на Алексий от Витиния, застанал по време на гражданските междуособици на страната на регентството и Алексий Апокавк. Това е същият Алексий, който с брат си Йоан се възползва от войната и придобива голямо влияние по бреговете на Беломорието. През третата четвърт на XIV в. те владеят и Христуполис, а след 1357 г. получават високи титли.

Анакторополис е завладян от османците между 1383-а и 1387 г., след което крепостта е изоставена. Епархията Елефтеруполи се запазва като наименование до края на XV век, но селището е преместено на друго място.

Днес крепостта прави впечатление с високо запазените си кули. В периода 1974-1983 г. във вътрешността са правени разкопки. През 1989 г. в близост до югоизточната кула е разкопана малка еднокорабна църква. Около нея се развива християнски некропол, а от юг на храма археолозите попадат на голяма цистерна за вода.
Няколко километра по на запад по крайбрежието се достига до живописната жилищно-отбранителна кула Елефтери (Аполоновата кула). Тя се намира точно между Неа Перамос (вероятния Анакторополис) и Хрисуполис (наследника на древния Амфиполис) и доминира над бреговата ивица, като контролира морската зона между устието на Стримон (Струма) и залива Елефтери. Фортификационното съоръжение датира от късновизантийския период (XIV в.) и се смята военна крепост, създадена за да следи корабоплаването от Христуполис през Хрисуполис към Халкидики. Истинското название на кулата е неизвестно и тя дължи днешното си название на съседното селище или на обърканата представа за древен град на име Аполония.

Кулата е четириъгълна с външни размери 11.2/9.9 м. и е запазена на височина от 10 м. Главният вход е от южната страна откъм морето и е разположен на височина 2 м над земята. Очевидно във вътрешността се е влизало чрез дървено стълбище, което е можело да се вдига при опасност. Кулата се състои се от партерен етаж под нивото на входа и още четири етажа, чиито подове са били дървени. На източната стена са оформени две ниши, които маркират олтара на малък параклис. Последният четвърти етаж е покрит със свод, над която е лягал незапазеният покрив. Осветлението е ставало чрез големи засводени прозорци и осветителни тела, поставяни в специални ниши.

От запад към кулата е пристроено по-ниско укрепление, в което са се намирали жилищни и стопански сгйради. Оттам обитателите са могли да влизат във вътрешността на кулата чрез каменно стълбище. Аналогични фортификационни съоръжения се наблюдават на различни места на Балканския полуостров. Могат да се посочат кулите в Питион и на Атон в Гърция, Маточина в България и др. Това вече са своеобразни малки жилищни крепости, имащи паралели с феодалните замъци в Западна Европа.

Воините на Момчил вероятно са стигнали до трите последни крепости на запад, откъдето са имали идеална възможност да атакуват непрекъснато Халкидическия полуостров и богатите градове на Матей Кантакузин там. Две от тях са една до друга и носят имената на днешните села до тях - Каряни и Орфинио. От първата се забелязват само разпръснати останки на нисък хълм сред лозя. Според информацията от случайни находки, крепостта вероятно е съществувала след XI в.

Само на 2 км е крепостта Орфинио, която е запазена доста добре, като на места са оцелели бойните пътеки и зъберите на крепостните стени. Смята се, че е използвана основно през османския период, но не е изключено да е съществувала още през XIV в. При всяко положение основното й предназначение е било за контрол върху устието на Струма, което се намира съвсем наблизо. Но главен там е бил един важен византийски град, споменаван често в историческите извори.

Хрисуполис се развива силно след IX-Х в. в делтата на река Струма и на брега на красива лагуна. Близо е до разположените малко по на север руини на древния Амфиполис. Изглежда, че той го наследява, когато последният е изоставен през VII в. Не бива да се бърка с модерния Хрисуполи, намиращ се източно от Кавала.
Хрисуполис е защитен от крепост, останките от която се виждат и днес. За пръв път се споменава в края на Х век в документи, свързани със собствеността на манастирите на Атон. Споменат е и в хрисовулите на император Алексий I Комнин, с които на венецианците се дават различни пристанища на византийска територия. Това предполага, че още тогава Хрисуполис е активно търговско пристанище. Същевременно градът е бил важен сухоземен пътен възел, тъй като на това място пътят по Струма се пресича с Via Egnatia. По тази причина там през византийската епоха са съсредоточени повечето търговски дейности по нейната долина.

През XIV век градът играе важна роля, поради което Андроник III Палеолог го включва в строителната програма, чрез която укрепява района по време на първата гражданска война от 1321-1328 г. През 1357 г. император Йоан V Палеолог предоставя селището на познатите ни братя Алексий и Йоан, които по-рано пък го отнемат от сърбите. Около 1380 г. Хрисуполис е превзет от османците, без да губи значението си като търговски център и станция по пътя от Солун за Цариград.

Крепостта е запазена неравномерно, но от всички страни, което позволява се види нейния план. Северната стена върви покрай лагуната и следва бреговата линия в зигзаг, докато останалите три са свързани под прав ъгъл. Една порта има от изток и тя е фланкирана с две мощни кули. Другата е от запад и оттам е водел пътя през Струма. Повечето кули са правоъгълни, като само тази до западната порта е полукръгла.

Днес не може да кажем с абсолютна сигурност, че победоносните войски на Момчил са превзели Хрисуполис. Предвид ясните данни, че той нееднократно атакува крепостите на Халкидики, е невъзможно бойците му да са минали по друг път. Защото от Ксантия до полуострова може да се стигне единствено през тясната равнинна ивица между морето и планините Пангей (най-висок връх Дионисос, 1956 м надморска височина) и Кердилия (1100 м надморска височина). Между тях протича Струма, за да се влее в Орфанския залив. Именно тя вероятно е бележела границата между мимолетно просъществувалото царство на Момчил и владенията на Матей Кантакузин.