Една от популярните и обичани съвременни романистки у нас е Неда Антонова, сътворила литературен паноптикум от знакови исторически фигури, създавайки реалната романна фикция за живота на Царица Елеонора Българска, за непозволената любов на Ботев и Венета, за Преподобната Стойна, за Васил Левски и Паисий Хилендарски. Радостен факт е, че ИК „Хермес“ преиздаде част от емблематични нейни заглавия, както и новите ѝ творби. По този повод в Книжен център „Гринуич“ се състоя творческа вечер в чест на Неда Антонова, която беше обградена с обич от читателите и поздравена от Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, в чието слово се казва: „Не спирайте да осветявате пътя и на други забележителни личности от националната ни културно-историческа памет“. Веднага след края на вечерта – пред очите на публиката – писателката подписа нов договор с „Хермес“ – за издаване на романа си „Когато баща ти е цар“. Оказва се, че интригата в този бъдещ роман е повече от любопитна – паралелни светове се преплитат в съдбите на Кера Тамара Шишман и Людмила Живкова.

Събитието в топлата вечер на 9 септември се водеше от Десислава Добрева, а творческият портрет на Неда Антонова беше очертан от Анжела Димчева, която се спря на най-новите издания – бестселъри в читателските предпочитания: романите „Царица Елеонора Българска“ и „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“, както и философско-афористичния сборник „Пепел от мислеща тръстика“, на чиято титулна страница ни посреща мисълта на Блез Паскал „Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика“. Вложеното в този сборник е толкова значимо, че предизвиква у читателя учудване, възхищение, пристрастяване към тази образност, преплела библейски, хуманистични и етно-фолклорни мотиви. По дълбочина и проникновение кратките фрази, поетично-артистични фрагменти, афористични изригвания и психологически витражи на времето са достойни съперници на „Мисли“ на Блез Паскал и афоризмите на Оскар Уайлд. Сборникът „Пепел от мислеща тръстика“ притежава всички качества на една съвременна библия, която човек може да носи със себе си и да препрочита мисли като: „Бог ни е даден не за да го намерим, а за да го търсим“; „Аз не знам, но чувството ми знае“. 

Специално внимание беше отделено на романа „Царица Елеонора Българска“, чието жанрово определение клони към хроникално-епистоларна поема. От публиката дойде въпросът: „Защо в София няма нито един паметник на заслужила жена? Без значение дали е творец, учен, общественик“. На този въпрос никой няма резонен отговор. От своя страна, Катя Зографова поздрави Неда Антонова за смелостта да възкресява величавите образи на бележити българки, за които и тя пише. А Неда Антонова всъщност създава словесни гравюри в народната памет и в националната културна съкровищница чрез великолепните си историко-документални текстове. Беше припомнено, че Царица Елеонова Българска е наречена от световната преса „Коронованият ангел на България“, а само две години след смъртта ѝ тя е забравена...

Крепост на българщината е и романът ,„Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“. Авторката е съумяла да приближи мита „Паисий“ до естествения човешки натюрел – с колебанията, греховността, мечтите, плътските желания, ударите на съдбата, възходите и паденията на един свещен за българите образ, който читателят ще заобича. „Историята свидетелства за събитията такива, каквито те са били. Литературата описва събитията такива, каквито те биха били“ – казва Неда Антонова в предговора на романа. 

На финала на свободния разговор писателката сподели: „Едно разбрах: така трябва да се случват творческите срещи – уютно, сърдечно, на един дъх разстояние, защото автор и читател завинаги ще останат двете безсмъртни страни на едно и също сърце... “.