Които центрове предложат разумна картина на бъдещето, изгодно ще изпреварят другите

Колективният Запад напоследък опитва да създаде около Русия дъга на високо напрежение. Много агресивна станала, та и създават „жега“ на педя разстояние. Откровено враждебна линия представлява опреснена полска инициатива „Три морета“ от XVI в. , възраждана през XIX-и и XX-и. По-далечният замисъл е чрез източноевропейските си марионетки САЩ да въвлекат в „почти-война“ и западните си васали. Преди британците са обирали големи печалби от спретваните от тях вражди и войни в Европа.

Съмнително е дали този път заедно със САЩ ще успеят да парират възхода на Русия и Германия. Събитията в Белорус и особено около Нагорни Карабах не са им еднозначно изгодни. Но са длъжни да опитат, геополитическата война е вечна. Налагат я обективни фактори, обяснени научно от британския географ Халфорд Макиндер: „Който управлява Източна Европа, управлява Хартланда (Сърцевината), който владее него, владее Евразия (Световния остров), а който владее нея, управлява света“.

След 1945 г. щафетата срещу Хартланда поемат САЩ с претенцията трайно да наложат световна хегемония. Крайната цел пак е британската. Начините за нанасяне на щети на вечния враг Вашингтон предпочита да нарича сдържане. С „политиката на Анакондата“ - обкръжаване на Сърцевината с последващото и удушаване чрез стотици военни бази във враждебно настроени към нея съседни страни. Още руският император Александър Трети предупреждава сина си Николай Втори: „В Европа нямаме приятели, искат да ни разчленят на части или поне да ни обкръжат от всички страни.“

Възлов елемент е създаването на военни блокове в Евразия за провеждане на различни операции срещу Русия. В Европа главно за недопускане на крайно опасното за англо-американците сближаване и взаимодействие на Русия с Германия. Тази линия по дипломатически и разузнавателни канали неведнъж е провеждана успешно в Полша, Швеция, Иран, Турция, Афганистан и страните в Средна Азия. Не са спирали и подривните операции вътре в Русия, нерядко особено резултатни.

Непрестанното увреждане на най-голямата и потенциално извънредно богата държава е задължително за самото съществуване на Морската империя. Хибридна по характер днес, войната е критично усложнена и затруднена от възхода на крайно опасния в редица отношения Китай. Който предвид заплахите за себе си е принуден да се сближава с Русия. Бързо усилва и военните си активи, вече се изправя като геостратегически противник. Факторът време ускорено работи срещу англо-американците.

Пандемията добави значителни социално-психологически сътресения в страните по света, също и в постсъветското пространство. При умело използване на изгодни за клатене неудобни управници с последващо принуждаване да променят политическия си курс или да паднат от власт. На прицел са взети Белорус, Армения и Молдова, „жега“ припламва и в бившите соцрепублики в Азия. Във всичките тлеят специфични стари и нови предпоставки за недоволства и протести в остри форми.

От много важно значение там са две общи дадености. От една страна все още не са трайно състояли се национални държави. Някои въобще не са били преди включването си в СССР, други твърде отдавна са имали някаква форма на държавност. От друга страна в значителна степен гравитират към Русия, а тя и за себе си не е изяснила каква всъщност държава е. Претендира да е различна, велика и толкоз. Като Руска федерация (РФ) подхранва наоколо амбивалентно отношение - привлича едни, но отблъсква други големи части.

Неизбежно се стига до силно разединение, заредено с енергии за политически сблъсъци. Тези дадености са налице дори в бившите социалистически държави, вече членки на НАТО и ЕС. Като частично ги представя като съмнителни партньори, отслабващи двата съюза. И принуждава същинския Запад да ги държи под плътен разностранен контрол, дори „да присъства“ в тях с войскови части. За Русия „жегата“ около нея е реална заплаха, хаосът е по границите ѝ.

Принуждава я да реагира, тласка я към активно противодействие. Предизвикателствата са комплексни, при това силно разходни. Не е готова за продължителна „почти-война“, макар противникът да слабее. За Кремъл е болезнен и въпросът, как руското население ще приеме възможното отдръпване от всички бивши републики. Особено отказа от концепцията за „общ руски свят“ с Украйна и Белорусия. В сегашния си вид не може да ги изостави, би било огромен стратегически провал.

Неизбежно от възможностите за геополитическо настъпление срещу нестабилната държава се възползват не само стратегическите ѝ противници. Правят го според възможностите си и регионални фактори - Полша, Турция, Иран, и даже Китай. Антируските нагласи и операции, типични за бившите соцстрани, се пренасят в соцрепубликите. В замисления от Русия „санитарен кордон“, но вече ползван от враговете ѝ.

Ето част от последствията: в Прибалтика многобройното руско население се лишава от редица граждански права; в Белорус се веят националистически знамена и се чуват антируски призиви, върлуват десетки НПО-та на Сорос; в Таджикистан има забрана да не се записват новородени с имена със славянски окончания; в Туркмения са закрити руските училища; в Казахстан минаха от кирилица на латиница. В Армения, която сега плаче да я спасява Москва, с „цветна революция“ дойде прозападна власт, напътствана пак от Соросовите НПО-та.

Да припомним, че през 1986 г. разпадането на СССР започна с конфликт именно в Нагорни Карабах! Новият курс в Армения вбесява Иран. Не желае да и помага, но е длъжен да пречи на турското настъпление в региона.
Зад Кавказкия пожар ясно прозират стари и нови интереси. Твърде силен е сърбежът да се предизвика конфликт между непослушната Турция, омразната Русия и своенравния Иран. Не само защото ситуативно са постоплили отношенията помежду си. Отдавна е известна Османската стратегия на Анкара и лично на Еродаган. Иран е с имперски практики и тенденции от дълбока древност.

С отслабването на хегемонията на САЩ за някои се отварят възможности за регионално величие, провиждано като възраждане на стари империи. В приложими за ХХI век варианти, разбира се. Имперска е тенденцията в Пекин. Загатва се и в Лондон в по-тясното сплотяване на бивши англоезични колонии. Пожарите около Русия я тласкат към подобна рецепта с царистки и съветски елементи. Дали евразийският план на Путин е годен за използване, ще се види скоро. В силни ходове на Кремъл по отношение на събитията в Минск и Кишиньов, във вразумяване на Ереван и Киев в своя полза. Възстановяването на гравитационната сила е задължително за Русия с оглед оцеляването ѝ като евразийски гръбнак.

Днешните общества са пълни с недоволство и насилие. Липсва привлекателна картина на бъдещето, привлекателна за големи маси хора. Които центрове предложат убедителен за големи части от населението на света модел, изгодно ще изпреварят останалите мераклии.