На тържествена церемония на 1 декември 2022 г. в Националния студентски дом бяха наградени доайените на поезията у нас Недялко Йорданов и Георги Константинов. УС на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ (приемник на някогашния Кабинет на младите писатели-студенти „Димчо Дебелянов“) отличи двамата поети със статуетките „Неостаряващо перо“ и Почетен диплом за техния принос към основаването и развитието на КМПС „Димчо Дебелянов“, както и за цялостен принос към българската литература. Церемонията се водеше от Анжела Димчева – председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“.

Георги Константинов се върна в спомените си и разказа как като студент в Софийския университет в средата на 60-те години се включва в Кабинета „Димчо Дебелянов“, където се запозна с Недялко Йорданов, Николай Кънчев, Георги Мортос, Калин Донков: „Обществото „Димчо Дебелянов“ и едноименният кабинет са гнезда на литературата – птици, които излитат: едни по-надалече, други по-наблизо. Помня как под покрива на Студентския дом четяхме стихове, спорехме с Петко Братинов, Георги Марковски, Димитър Яръмов, Калина Ковачева, Атанас Звездинов. Тогава се появи литературоведът Георги Черняков – великолепен анализатор. Ние се разлетяхме след завършването си, но Черняков остана да ръководи Кабинета и в продължение на 3 десетилетия беше близо до младите писатели. Неговото име трябва да се пази, много неща се промениха, но има нещо окуражаващо в това движение във времето в творческия дух на България. Радвам се, че съм тук – свидетел на младите пориви“.

Недялко Йорданов се върна в далечната 1958 г. и разказа как заедно с Григор Ленков те поставят началото на литературния кръжок „Димчо Дебелянов“, превърнал се по-късно в Кабинет на младите писатели: „От ЦК на Комсомола настояваха кръжокът да се казва „Цветан Зангов“, но ние с Григор Ленков тайно и полека наложихме името на Димчо Дебелянов. Събирахме се всеки четвъртък. Аз бях луд по поезията на Дебелянов, бях влюбен в „Легенда за разблудната царкиня“ – дори участвах в рецитаторски конкурс с това стихотворение. Някога печатахме всяко стихотворение по 6 екземпляра на пишеща машина, раздавахме ги на присъстващите  – провеждаха се разисквания по няколко часа. Никога няма да забравя една моя изява, когато прочетох една поема, посветена на момичето, в което бях влюбен“. Историята на тази поема Недялко Йорданов пресъздава 20 години по-късно в нова поема, която прозвуча пред публиката.

Но преди финалния рецитал на двамата лауреати се състоя връчването на наградите на младите писатели, които тази година взеха участие в Осмото издание на Националния литературен конкурс за студентско творчество „Георги Черняков” – 2022. Конкурсът е знаков за откриване на таланти, пробващи перото си в поезията, прозата и хумора. Председател на журито беше поетът Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели; членове на журито бяха: Анжела Димчева, Максим Максимов, Георги Кушвалиев, Тодор Костадинов, Лъчезар Лозанов.

Творби за конкурса изпратиха 110 автори от цялата страна – това са студенти от различни университети в София, Пловдив, Бургас, Шумен, Велико Търново, Благоевград, Варна.

Ето имената на наградените: Поезия: Първа награда – Светислав Тодоров за стихотворението „По тънкия конец на светлината“; Втора награда –  Натали Василева за стихотворението „Писма до себе си: Наръчник за щастие“; Специална награда от името на Съюза на българските писатели –  Мария Вуцова за стихотворението „Докато разбърквам на котлона“; Специална награда от името на Националния студентски дом – Камелия Панайотова за стихотворението „Под крилото“. 

Проза: Първа награда – Венцислава Писачева за разказа „Съдбовна среща“; Втора награда – Габриела Дамянова за разказа „Любов по време на вълшебни костенурки“; Специална награда на Съюза на българските писатели – Славея Семова за разказа „Добрият и лошият плод“; Специална награда на Националния студентски дом – Михаела Илиева за разказа „Пиета“. 

Журито не присъди награда за хумор и сатира поради липса на качествени творби, които да отговарят на жанра.

Директорът на Националния студентски дом Христиан Даскалов припомни, че заслугата за основаването на Дома е на проф. Иван Шишманов и на Стилиан Чилингиров. Той връчи специалните награди от името на НСД и говори за възможностите, които ръководената от него институция предоставя на днешните студенти: „Винаги търсете да напипате пулса на времето и творете, за да достигнете до нови публики. Създадохме Резидентска програма, в която може да се включите през цялата академична година, а ние ще подкрепим ваш творчески проект – аудио формат, подкаст, книга“. 

Боян Ангелов връчи специалните награди от името на СБП и изрази радостта си, че този конкурс вече е традиция: „Въпреки всички трудности и неглижирането от държавните институции, ние, писателите, се опитваме да държим ниво. Четейки толкова красиви стихове, аз вярвам в новите поколения и съм спокоен за бъдещето на българската литература“.

Боян Ангелов връчи и Първа награда за поезия на Светислав Тодоров, вмъквайки в думите си оригинална препратка: „Дано винаги една усмивка да Ви бъде столица, както е казал Георги Константинов. Да носите поезията дълбоко в сърцето си, ако фигуративно си представим, че човешкото сърце е склад на чувства, както е казал Недялко Йорданов“.

За работа си по оценката на творбите говориха Максим Максимов (за поезия) и Тодор Костадинов (за проза). Те връчиха наградите на Габриела Дамянова и Венцислава Писачева.

Наградените творби прозвучаха в изпълнение на самите автори, които благодариха за оценката на журито.

Музикалните интермедии по време на събитието бяха дело на поета и барда Румен Спасов, който изпълни песни по стихове на Георги Константинов и Недялко Йорданов. Вечерта беше уважена от сина на Георги Черняков – Даниел Черняков. 

Анжела Димчева и Максим Максимов обявиха, че през следващата година ще бъде направен опит за целодневен уъркшоп с младите писатели, съпътстващ конкурса „Георги Черняков“. Основен дарител на конкурса е бразилският писател от български произход Илко Минев.