Първият български дисидент не е бургаският автор

За първи път в литературата пустословието изиграва положителна роля. Подиграва една догматична естетика и руши партийни идеологеми

Има лъжовен знак на равенство между Трендафил Акациев и Недялко Йорданов. В условията на социализма под този псевдоним пишеха десетки автори от различни краища на отечеството. След Десети ноември обаче се наложи впечатлението, че легендарният поет е от Бургас. Защо?

“Защото бургазлията Недялко Йорданов някак си обсеби това име - издаде няколко стихосбирки, създаде спектакли на сцената и на малкия екран”, обяснява поетът Фирко Иванов-Замфир. Този вик на протест дойде от съседния Сливен. “Когато Трендафил се появява на бял свят - пледира Замфир, - Недялко Йорданов е бил едва на 14 години, но всеки като че ли има друга представа - Трендафил Акациев - това е Недялко Йорданов.”

Трендафил Акациев е единственият гений, чието зачатие е съхранено в стих:

Когато беше сътворен Акациев

и баща му си прибра ташака,

в копчалъка си вторачен

решава стихче да изтрака...

Това се случва през 1954 г. в Софийския университет. Група студенти по журналистика обединяват силите си и начеват стенвестник “Трън”. Понеже изданието е бодливо Емил Стоев подписва творба с псевдонима Трендафил Салкъмов. Колеги се намесват и сменят турцизма Салкъм с Акация. Редом до Яворов, Лилиев и Ракитин във флората на българската поезия разцъфтява още едно грациозно име.

Трендафил Акациев се появява в особен исторически момент. Сталин е мъртъв, но култът е жив. В Съветския съюз управлява Никита Хрушчов, но у нас си е на власт Вълко Червенков. Предстоят Двадесетият конгрес на КПСС и Априлският пленум на БКП. Акациев пуска корени на синора между две политически епохи.

“През тези години - спомня си Йордан Янков - в литературния ни печат се водеха остри спорове, представете си, за това дали изобщо да съществува пейзажна и любовна поезия. Според апологетите на официалната “линия” пейзажът не може да бъде “пейзаж въобще”. Някъде там над тревите и дърветата например трябваше непременно да се мерне белега на новото като заводски комин или язовирна стена. И любовта не можеше да бъде “сама за себе си” - тя ставаше “истинска” сред тъкачните машини или до гюмовете с мляко...”

Трендафил Акациев следва партийната линия. Неговите лирически герои се любят в контекста на социалистическото съревнование:

Преди слънце да изгрее,

край реката, до завоя,

Керекица с Койчо пее:

“По-голям е млекнадоя!”

Талантът на Акациев е генетически, иде от дълбините на времето. Негов праотец е английският автор Мартин Драскача. През ХVIII столетие с този псевдоним се подписват Александър Поуп, Джонатан Суифт, Томас Парнел, Джон Гей и Джон Арбътнот. Петимата дори се обединяват в Клуб на драскачите. Колективното им творческо дело е издадено в “The Memoirs of the Extraordinary Life, Works, and Discoveries of Martinus Scriblerus” (1741).

Друг предтеча е швабата Готлиб Бидермайер. Под това име през ХIХ век публикуват Лудвиг Айхрод и Адолф Кусмаул. Поезиите им са събрани в сборника “Biedermeier Licderlust” (1869).

Козма Прутков е от същото родословно дърво. Неговият автограф използват Алексей Толстой и братята Владимир, Алексей и Александър Жемчужникови. Творенията могат да се видят в “Полное собрание сочинений Козьмы Пруткова” (1884).

Драскача, Бидермайер, Прутков и Акациев са гении на графоманията. По-точно - на псевдографоманията. Интернационалният квартет изповядва общо творческо верую, бетонирано със свръхнадареност и месианство. Най-добре го е дефинирал нашият Трендафил:

Големият поет - това е лост

в движението на живота.

Големият поет

е като коз в белота.

Пред коза даже

асото не важи!

Акациев и компания са литературни измамници. Зад тяхната фасада реалните автори казват истини, които не могат да бъдат изречени в прав текст. Трендафил Акациев обаче има историческа заслуга, защото превръща графоманията в творчески метод. Графоманският реализъм става криво огледало на социалистическия.

В Подуяне, където е кабинетът му, поетът си служи с парадоксална метафоричност и ударна лаконичност. Използва клишето и шаблона, за да окарикатури партийните клишета и шаблони. Например:

Щом завода

с брак излагаш,

на възхода

крак подлагаш!

За първи път в литературата пустословието изиграва положителна роля. Подиграва една догматична естетика и руши партийни идеологеми. Това има предвид Радой Ралин, когато нарича Трендафил Акациев първият български дисидент. Неговото творчество оказва влияние не само върху нашето, но и върху международното дисидентско движение.

Овощната градина на социализма не отгледа много индивидуални свободомислия. Ето защо след промяната на Десети ноември 1989 г. обитателите на Парнас се хванаха за общото. През 1992 г. излязоха две книги с творчеството на Трендафил Акациев. В “Една паница свобода” Александър Миланов, Йордан Янков и Кирил Гончев коректно се подписаха като съставители. В “Поет на социализъма и демокрацията” обаче Недялко Йорданов сложи името си като автор.

Бургаският талант е известен със своя литературен апетит. Като захапе нещо калорично, не го пуска, докато не изстиска и последния витамин. През 1996 и 1998 г. Йорданов тиражира още два Акациеви сборника. Пак с името си над псевдонима. Такова чудо няма. Все едно “Гераците” да са подписани едновременно с Димитър Иванов и Елин Пелин.

Акациевото творчество отдавна се е фолклоризирало. Днес шетат варианти, в които мъчно може да се отсее личното от колективното. Стихове като

Трудно е да бъдеш мокър потник

на гърба на млад работник

са се врязали в народната памет със силата на “От кога се е, мила моя майно льо...”

Трендафил Акациев® е запазена марка на народа. Прастара истина е, че никой не е по-голям от народа.