Неизвестните нови борби на Македония: Превзетата театрална сцена в Белгия

Част от членовете на дружество „Тодор Александров“ в гр. Жили, Белгия, снимани с портрета на Иван Михайлов през 1959 г.

През 50-те години от Югославия започват масови бягства, а проблемът достига дори до ООН

Дейността на дружество „Тодор Александров“ тревожи белградския диктатор Тито

Страданията и борбите на македонските българи след 1945 г. продължават да бъдат бяло петно в народностното ни познание. Причините за това се коренят както в грешки на българската държавна политика, така и в международната конюнктура. До 1948 г. в България не се дава никаква гласност на тези факти, въпреки че те стават достояние на управляващите. След това поради разрива на Тито със Сталин, демократичният Запад е склонен да си затваря очите за извършваните престъпления в Югославия. Едва след сближаването между Белград и Москва след 1954 г. и особено след уверението, че югославският диктатор Тито остава в комунистическия лагер, се обръща по-голямо внимание на проблема за състоянието на правата на човека в Югославия. За сметка на това СССР притиска България да мълчи. В поредица от публикации „Труд“ ще разкаже за тези малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи.

През 50-те години от Югославия започват масови бягства, а проблемът достига дори до ООН. Една група от 300 младежи бежанци главно от Вардарска Македония - Преспанско, Битолско, Прилепско, Струмишко и Охридско, след дълъг престой в гръцки лагери, пристигат през март 1957 г. в Белгия под егидата на ООН. Повечето от тях вече са минали през югославските затвори, където са влезли в контакт с осъдени дейци, някои от които първоборци на освободителното движение на македонските българи.

Попадайки на свобода в Белгия, едно от първите им действия е да потърсят контакти с действащия в емиграция Иван Михайлов, член на последния ЦК на автентичната ВМРО, а също така с организираното македонско освободително движение в САЩ и Канада. Създава се инициативен комитет начело с Иван Донков, който под прякото ръководство на Асен Аврамов - един от най-близките съратници на Иван Михайлов, започва организирането на новопристигналите бежанци. Така на 1 декември 1957 г. в Брюксел възниква дружество „Тодор Александров“.

Една от разискваните теми при учредяването е „въпроса за живущите в Македония народности, а именно - българи, турци, гърци, аромъни, евреи, албанци и каква е целта на Тито в отричането на македонските българи и унищожаването им чрез опита да се създава от Белград „македонска нация и език““. В протоколите е записано, че „българинът от Македония трябва така да се нарича, когато изразява своята народност. И както другите македонски народности държат, бранят своите езици, така и македонските българи трябва здраво да пазят и се борят за своя български говор, макар да си говорят на съответните македоно-български диалекти... Целта на Белград е унищожението на македонските българи, затова фалшиво той проповядва, че те са от друга несъществуваща македонска нация и език“.

След като ясно е формулирало своите идейни начала, само няколко дни по-късно дружеството създава своя секция в Шарлероа, а по-късно такава се появява и в гр. Шатено. През годините организираните македонски българи в Белгия чрез различни прояви поддържат открит македонския въпрос, издават някои от съчиненията на Иван Михайлов, а също така взаимодействат с хърватското освободително движение в Европа.

Дейността на дружество „Тодор Александров“ тревожи белградския диктатор Тито. През 1958 г. югославската легация връчва протестна нота до белгийското правителство с настояване да бъде забранено, тъй като било създадено от „комитаджии“. Брюксел не се поддава на югославските претенции, а македонските българи в специална декларация заявяват: „Тук е истинска демокрация, свободата е гарантирана за всички... Ние се гордеем, че живеем в свободолюбива и демократична страна като Белгия“.

Една от най-смелите и с огромен международен отзвук акция на дружество „Тодор Александров“ е свързана с гостуването на ансамбъла за народни танци и песни „Орце Николов“ от Скопие. Ръководството на дружеството разработва план, който предвижда непосредствено преди представлението на 6 декември 1961 г. в белгийския гр. Анверс, голямата сцена „Аполо“ буквално да бъде превзета.

На посочената дата прокудениците се придвижват с автобуси до Анверс, където на събралата се белгийска публика започват да раздават специално изложение на френски и фламандски за „робския режим в Македония“. Изненадата обаче е всеобща когато преди започването на представлението на сцената пред танцьорите изскача Георги Данев. Сред бурните аплодисменти той заявява на френски: „Предстои да видите прекрасния македонски фолклор, който гали окото и изпълва с радост душата. Това са танци на девойки и младежи, дошли от китните гори и полета на скъпата ни поробена Македония... Ние апелираме към благородните ви сърца за братско съчувствие към поробените ни бащи и майки, братя и сестри, които все още теглят адски мъки от зверския режим на диктатора Тито. Сърбокомунистите се разпореждат с живота на поробения народ, също така разполагат и с живота на гостуващите невинни девойки и младежи, наши сестри и братя“.

Тези думи са приети с продължителни бурни ръкопляскания от белгийците. Кулминацията настъпва, когато пред слисаните погледи на скопската трупа е държана друга реч, за която изрично е споменато, че е на техния „роден български език“. На тях Георги Данев казва: „С риск на живота си, отървали се от веригите на робството и намерили убежище в свободолюбива и културна Белгия, ние тука, родолюбивите македонски българи, обрекохме живота си на справедливата ни и свещена борба за свобода и човешки правдини на поробения ни народ... Ние се надяваме, че зверствата и диващините, скрити под маската на лъжливия социализъм и лъжедемокрация, не ще заблудят и вашите будни съвести, както и не са заблудили съвестите на културното човечество“. Речта си завършва с възгласите „Да живее свободна и независима Македония! Да живее свободна и културна Европа! Да живее мъдрия и велик вожд Ванчо Михайлов“!

След това емоционално слово Георги Данев връчва бонбониера на една от танцьорките, която я притиска до себе си. В този миг двама представители на югославската тайна полиция УДБА започват да дърпат кутията от младото момиче, която не иска да я пусне. Залата е настръхнала, чуват се шумни протести и освирквания.
Веднага след тази проява югославската легация в Брюксел отново протестира пред белгийските власти.

Поради тази причина на следващия ден - 7 декември, когато трупата „Орце Николов“ трябва да гостува в Шослен, белгийската полиция обгражда залата и не допуска членовете на дружество „Тодор Александров“ да раздават листовки. Напрежението нараства и за всеобща изненада на сцената застава белгийският министър на просветата и културата. Той заявява пред публиката: „Белгийците обичат фолклора и правителството е поело ангажимента да покани групи от различни националности. Уведомени сме, че има хора, които искат да манифестират против режима в Югославия. Наредено е полицията да не допусне политически прояви и с енергични мерки да отстрани нарушаването на светостта на тази зала, която е само за прояви на културата и изкуството“.

Тези думи още повече провокират интереса и публиката след края на представлението издирва представителите на дружество „Тодор Александров“ и буквално разграбва донесените материали, описващи зверствата на режима в Македония. Така спонтанно се оформя демонстрация, на която се скандира „Долу Тито“, „Долу убиеца и тирана“, „Долу робството - да живее свободата“! А членовете на трупата „Орце Николов“ и придружаващите я удбаши остават в театъра до края на демонстрацията и впоследствие са изведени от белгийската полиция през странична врата.

На тази проява в Източна Европа е наложено информационно затъмнение поради комунистическа солидарност. В Западна Европа обаче е дадена гласност на страданията на македонските българи, а Македонските патриотични организации в САЩ и Канада популяризират тази акция срещу сърбокомунистическите поробители. Това води до подкрепа от американската администрация за каузата на българите в Македония.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

  • Димитър Димитров

    Трябва да се дава широка гласност в обществото на факти като тези. Дори и в училище да се изучават. В България почти нищо не се знае за борбите за съхраняване на българщината в отнетите от съседите български земи в периода след Освобождението.

Още от Анализи