Харесва му да го гази офицерски ботуш

От Освобождението насам ни управляват фуражки и пагони. Няма друга демокрация с такава казармена фасада

Неизлечим мазохизъм има в националната психология на българина. Харесва му да го гази офицерски ботуш. От Освобождението насам ни управляват фуражки и пагони. Няма друга демокрация с такава казармена фасада. Поредното доказателство е вторият президентски мандат на генерал Румен Радев.

Първият български княз Александър Батенберг е младши лейтенант. Служил e в хесенската и руската армия. През 1879 г. Велико народно събрание му слага короната. Щом сяда на престола, Батенберг усеща, че нещо му убива отзад. Това е Търновската конституция, която ограничава правата му. Не може да издава заповеди, както го е правил в строя.

И ето че на 27 април 1881 г. държавата осъмва с преврат. Князът сваля законното правителство на Петко Каравелов и назначава ново. Логично министрите маршируват след ботушите на премиер офицер. От страховития генерал Казимир Ернрот треперили всички.

Веднъж някакъв депутат дръзнал да направи запитване за нередности във военното министерство. Ернрот се изправил в камарата, смразил с поглед народните избраници и изстрелял: „Кой е тоя, който ме е интерпелирал? Желая да го видя?“ Всички онемели, а авторът на питането се свил на банката и отвърнал: „Няма го!“

Генералът разделя страната на пет области с чрезвичайни, тоест извънредни комисари. „На комисарите - пише Симеон Радев - бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи.“
Скалъпено е ново Велико народно събрание, което гласува на Батенберг извънредни пълномощия за седем години напред.

Леонид Брежнев награждава Тодор Живков. Под цивилното сако той крие пагоните на полковник.

Вторият княз Фердинанд също е с пагони. Неговата кандидатура за престола е обявена на 25 юни 1887 г. Председателят на поредния Велик парламент го представя на депутатите: „Негово Царско Височество Фердинанд Кобургготский, роден във Виена на 26-ий февруарий 1861 година, лейтенант на Австрийската армия от 11-ий Гусарский полк, син на Фердинанда Георга Август, който е женен за принцеса Клементина от Бурбон, Орлеанската фамилия, дъщеря на французский цар Луи Филип.“

Депутатите стават на крака. Ураганно „Ура!“, френетическо „Да живей!“ и палещи дланите ръкопляскания люлеят залата. „Същото направи едновремено и публиката“, хроникират парламентарните стенографи. Всички неистово желаят да ги тъпче офицерски ботуш.

Както своя предтеча, Фердинанд подмита под дворцовия килим Конституцията и налага така наречения „личен режим“. През 1907 г. вестник „Балканска трибуна“ символично погребва основния закон, като го печати в траурна рамка с кръст отгоре. За това деяние редакторът Михалаки Георгиев е тикнат в зандана Черната джамия.

Заговорниците от 9 юни 1923 г. Възстановка в дома на ген. Иван Русев.

Личният режим е наследен от цар Борис III. Той се издига във военната йерархия до генерал-майор. Умира внезапно на 28 август 1943 г. Назначено е регентство и по правило двама от тримата носят шинели. Княз Кирил Преславски и Никола Михов са генерал-лейтенанти, само Богдан Филов е цивилен археолог.

В условията на народна демокрация най-дълго управлявалият държавник беше Тодор Живков. Бивш редник трудовак, веднага след победата е повишен в подполковник. След това с още една звезда в полковник. Генералния обаче го досрамя да сложи пагоните на генерал и никога не се появи в униформа.

Не е така с неговия охранител Бойко Борисов. Той не се срамува от мундира, наскоро обнародва фотопортрет в парадна униформа. През годините бившият министър-председател стъпаловидно сменяше чиновете. От лейтенант стигна до генерал-лейтенант.

Крайно любопитно беше поведението на Атанас Герджиков. Рекламиран за президент като „човек на духа“, не си избра вице от неговата среда. Писател, художник или музикант. Влезе в предизборната кампания с полковник Невяна Митева.

Нейното съзвездие на пагона обаче е маломерно спрямо това на Румен Радев. А избирателите не видяха и оня ботуш, който са свикнали да ги гази.

Военният съюз с два преврата

Превратите ферментират в казармите. Така е по целия свят, същото е у нас. Военният съюз е автор на два пуча, които променят историята на България.

Превратът на 9 юни 1923 г. сваля правителството на Александър Стамболийски. Тогава Военният съюз е в политическа комбинация с Народния сговор. Силовите действия започват в 3 часа през нощта. От столицата преминават из цялата страна. По обяд цар Борис III утвърждава с указ новото правителство на Александър Цанков.

Оранжевата гвардия, опора на властта, е обезоръжена. Земеделските министри са арестувани. Дружбаши се опитват да окажат отпор в Плевенско и Шуменско. БКП обявява неутралитет. Стамболийски е заловен и ликвидиран от хора на македонския войвода Величко Велянов.

Превратът на 19 май 1934 г. ликвидира коалициония кабинет на Никола Мушанов. Този път Военният съюз е в съдружие с политическия кръг „Звено“. Деветнайстомайците разпускат Народното събрание. Забраняват всички партии плюс ВМРО. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Царица Йоанна разказва един епизод веднага след преврата:
„Заговорниците влязоха в салона за аудиенции. Очакваха да заварят царя току-що събуден, объркан и по пижама. Трябваше обаче да се явят пред Борис, който беше облякъл униформата, прав до бюрото, облегнал ръце върху ефеса на сабята. Споровете продължиха до зори.“

„Случи се - документира царицата - че излизайки от залата за аудиенции, подполковник Георгиев, който бе измежду най-радикалните и настъпателен, се подхлъзна на паркета, който бе лъснат предишния деен. Ботушът му остави на прага на кабинета на моя съпруг един дълъг черен отпечатък. Борис нареди да остане там, на това място, никога да не бъде измит.“
Кимон Георгиев е професионален превратаджия. Неговият ботуш оставя следа в Деветоюнския, Деветнайстомайския и Деветосептемврийския през 1944 г.