Нека бъде ясно: Без ТЕЦ Марица-Изток 2 няма ток!

Снимката е достатъчна - ясно показва контраста между централа от средата на 20-ти век (Брикел вдясно) и такава от 21 в. (AES МИ-1 в ляво).

Финансовият крах на централата се дължи на неправилни политики

Наскоро обещах коментар за трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн. Брикел няма смисъл да коментирам.

Реших, че най-важно е да адресирам двата най-силни мита около трите ТЕЦ-а, които за мен са следните:

1. ТЕЦ Марица-Изток 2 е на път да фалира, заради некадърно и неефективно управление; и

2. Американските ТЕЦ-ове ни ограбват.

Държавната ТЕЦ Марица-Изток 2 е най-голямата (8 блока; 1620 МВ мощност) и единствената централа в България, свързана и на трите основни нива на напрежение (110, 220 и 400 kV) и регулира честотите им. Нека бъде ясно: Без нея няма ток!

В МИ-2 работят около 2400 души. След 2013 г. започва да генерира загуби, а след гигантския скок в цените на СО2 квотите в средата на 2018 г. (от средно 5-7 до 25 евро/тон) е във финансов колапс, защото трупа загуби с почти всеки киловатчас произведена и продадена енергия. Важно е да сме наясно, че загубите започват с популистките решения на правителството да намали изкупните цени на енергията от ТЕЦ МИ-2 за регулирания пазар през 2013 г., продължават с възникването на задължение ТЕЦ-ът да плаща за 78% от емисиите си в третия период на работа на Европейската схема за търговия (от само 16% преди това), минават през подаряването на студен резерв на разни частни оператори в топли отношения с властта и достигат катастрофални размери заради СО2 квотите в последните 2 години. Днес само разходите за СО2 квоти са равни на общите приходи на ТЕЦ МИ-2, тоест това е непреодолим фактор.

Обвиненията, че ТЕЦ МИ-2 се оперира некадърно, има излишен брой хора, замърсява много над допустимите норми и т. н., които упорито се насаждат в публичното пространство, може и да имат някакви основания, но не са в основата на проблемите там. Броят служители в МИ-2 е висок, защото има голям брой блокове и практически няма аутсорснати дейности (за разлика от американските централи). Инвестициите в качествени сероочистки се случиха доста по-бавно, но от няколко години ги има и работят с нужната 96% ефективност. Даже в съседство бе изграден и завод на Техногипс, който произвежда гипсови плоскости, оползотворявайки значима част от отпадъка им.

Да, вероятно в управлението на ТЕЦ-а и мините има неефективност и епизоди на корупция - няма как да знам със сигурност, но като се има предвид, че говорим за държавни фирми, не го изключвам. Убеден съм, че има значим потенциал за оптимизации (къде няма?). Но не, абсолютно невярно е твърдението, че големите загуби на ТЕЦ МИ-2 се дължат на тези фактори. Дори да се съкрати всеки 4-ти служител и да се ограничат други разходи, може да се спестят 15-20 млн. лв. на година, а днес говорим за дупка от стотици милиони.

Финансовият крах на МИ-2 се дължи преди всичко на системни неправилни политики на правителството, което практически работи срещу ТЕЦ-а и го осъжда на сигурна смърт - както с действията си през годините на приемане на климатичните политики и страха си да вдигне значително цената на тока за домакинствата, така и с бездействието си в последната година, когато трябваше да уреди с Европейската комисия работещ механизъм за плащане за капацитет поне до 2030 г.

Двете американски централи, на МИ-3 на ContourGlobal (4 блока; 908 MW) и МИ-1 на AES (2 блока; 670 MW), са най-големите инвестиции в българската енергетика през 21 в. Първата представлява дълбока реновация на стара ТЕЦ, а втората - напълно нова мощност на гола поляна.

Американските ТЕЦ-ове са под постоянна атака, че ни ограбвали. Не съм виждал договорите им, нито знам точно какво се е случвало около подписването им. Обаче знам следните няколко факта:

* В края на 90-те, когато се съгласява да затвори малките блокове в АЕЦ Козлодуй, България е фалирала за пореден път страна, която се изправя и пред срив на енергийната си система. Нивото на доверие в нашето правителство е нулево и няма как то да разчита да сключи особено изгоден договор, с който и за каквото и да е. Крайният резултат са тези договори, но по-важното е, че те изобщо се случват, тоест днес имаме ток.

* Двата ТЕЦ-а осигуряват средно 18-20% от тока на страната и то точно в моментите, когато системният оператор (ЕСО) има най-голяма нужда от него. Блоковете им са доста по-маневрени от всички други големи мощности в страната.

* Двата ТЕЦ-а са на световно ниво по отношение на екологичните си технологии и резултати.

* През 2019 г. двата ТЕЦ-а общо получават като допълнителни плащания 31% (около 500 млн. лв.) от Фонд „Сигурност на енергийната система“ и генерират 18% от тока в страната. ВЕИ без големите ВЕЦ (слънце, вятър, мини-ВЕЦ и биомаса) поглъщат 68% (1,13 милиарда лв.) от разходите на Фонда (49% за производителите и 19% за компенсации на ЕРП), а генерират около 8% от тока в страната. Забелязвате ли „лекия“ дисбаланс в полза на ВЕИ? Освен това, американските централи произвеждат ток с висока пазарна стойност, когато той е най-нужен на системата - примерно по време на пиковия вечерен час или в голям студ.

В светлината на всичко казано дотук, най-голямата глупост, която може да направи правителството е да тръгне да прекратява договорите на двата частни ТЕЦ-а.

 

Дните на лигнитните въглища са преброени

Трите големи ТЕЦ-а в Марица-Изток са ни абсолютно необходими и правителството трябва да направи всичко възможно, за да подсигури бъдещето им поне до 2030 г. Опитите за дестабилизацията им само пречат. Без промени и инвестиции в нови технологии и горива обаче няма да минем - дните на лигнитните въглища като основно гориво вече са преброени.

* Авторът е един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари