- Нели, предстои ти участие на фестивала “Бургас и морето”, който остана на-престижния форум за нова българска музика. С каква песен ще се представиш?
- Този фестивал ми е от един най-любимите, но от много години не съм участвала. Преди съм печелила няколко награди от “Бургас и морето”, като изпълнител, била съм също така жури и водеща там. Така че, реших, че е крайно време да направя малко пауза и да отворя място за по-младите колеги. Последната песен, с която съм участвала през 2005-та беше “Бум-бум”, която стана голям хит. Тази пролет обаче Иван Тенев ми изпрати над 30 текста и аз си харесах няколко, като единият от тях беше “Сирената, която...” Светослав Лобошки направи музиката и според мен се получи абсолютен летен хит - много закачлива, шеговита и артистична песен. Новото във фестивала тази година е, че от първи юли организаторите започнаха да промотират онлайн всички песни, за които публиката може да гласува на сайта на “Бургас и морето”. Отделно те ще звучат и във ефира на “Бг радио”.

- Стана известно, че вече пишеш своя автобиографична книга. Би ли загатнала някои от акцентите, с които ще заинтригуваш бъдещите ѝ читатели?
- Засега съм спряла малко нещата с автобиографията, но миналата година бях започнала много активно с работата по нея. В книгата искам да разкажа не само за кариерата и живота ми, но и за моята фамилия и вълнуващите истории, които е имало в моя род, за да се стигне до мен. Искам да опиша как са отровили моята прабаба, защото била голяма красавица и са ревнували от нея, как моята баба Цвета са я откраднали чичовците ѝ от Чипровци, още като бебе и са я занесли в Главановци, където е живяла в едни кошари. За това, как цялото семейство на дядо ми са починали от испанския грип и е останал само той. В книгата ще присъства любовта ми към Балкана - мястото, откъдето са дядо и баба, докато другият ми дядо е завършил в Австрия за инженер, а баба се е возила по Дунава с красивите си шапки, като истинска дама. Има много любопитни неща, за да се стигне до запознанството на моите родители и самото ми появяване на белия свят - пет килограмово бебе! Направо съм измъчила майка ми. Представям си тази книга така, а не само да опиша творческия си път. Нещата в живота се повтарят. Ето сега, като започнах да се чудя каква е тази пандемия дето ни връхлетя и си припомних, че и баба преди говореше за “лошата болест” - когато е върлувал испанския грип и се усетих, че сега се случва същото.

- На теб, как ти се отрази пандемията и дългото време без контакти с публиката?
- Честно казано, не съм изпадала в депресия, но ми омръзна да си стоя толкова време вкъщи и само чаках да се разхлабят нещата. Най-много ми липсваше работата и публиката, както на всички колеги. Дори миналата година нямах и желание да записвам нови неща, но от пролетта се въодушевих и имам много яки проекти, които ми предстоят. Ще загатна, че един от тях е съвместен музикален проект с известен изпълнител.

- Кои от новите изпълнители харесваш и защо според теб толкова малко от техните хитове успяват да издържат проверката на времето, докато тези на певците от твоето поколение още се слушат?
- На нашето и по-голямото поколение - на Лили, Васко, Богдана, Орлин, Петя, Жоро..., хората още ни знаят песните, може би защото нашите песни са с по-различни текстове и музиката ни е по-шлагерна, а сега почти всичко е регетон, не че не ми харесва, но... Аз дори си слушам рап и харесвам Ицо Хазарта, Били Хлапето и 100 кила. Харесвам също Миро, Графа, Мария Илиева и Веси Бонева.

- Случвало ли се е някоя от новите певици да дойде при теб и да ти изкаже уважението си и сред твоето поколение, или сред младите има повече “звездомания”?
- Много рядко се е случвало, и то не от тези, които са точно топ в момента, но от много добри певици, като Християна Дънкова например, която участва и в мой концерт, както и други млади момичета. В тях виждам много повече уважение, като те продължават да ми говорят на Вие, въпреки че аз им казвам да преминем на ти. Има и други певици, на които много съм помагала и съм им давала сингбеци, а после... Това, че си направил добро на някого, не означава, че трябва да очакваш да ти бъде задължен, това се забравя. Аз обичам да помагам и съм участвала в много благотворителни инициативи. Мога да кажа, че по-малките сякаш повече ги тресе звездната болест и много бързо се главозамайват от успеха, докато навремето бяхме предпазвани от това, защото ситото беше голямо и комисиите много взискателни. Това си е за тях - ако не можеш да се опазиш от това “звездеене”, не се знае колко време името ще ти стои в медиите и за колко години ще останеш популярен.

- Ти си красива жена. Хубостта повече ти е помагала, или ти е пречила в кариерата?
- Никога не съм се смятала за голяма красавица, започнах да си обръщам внимание години по-късно и си дадох сметка за много неща. Честно казано, да си красива и добре пееща в България, не е чак толкова добър фактор, защото предизвикваш завист и женската публика започва да ти търси кусури. Не смятам, че у нас талантът и красотата могат да ти отворят вратата - конкретно за моето време говоря. Когато стартирах и всеки непрекъснато ми повтаряше: “Не си вири носа. Не си вдигай самочувствието. Приземявай се!” Това беше наистина кофти, защото дълги години нямах самочувствие. Това, как изглеждам започна да ми прави впечатление чак след 35 години - да, хубаво е човек да изглежда добре, но не е и задължително, за да си успешен.

- А продава ли скандалът, на който често разчитат много от актуалните изпълнители, за да постигнат успех?
- Аз по принцип съм ок, стига да е направено красиво и да не преминава границата. Самата аз имам такива клипове, като “Бум-бум” и “Сладка грешка” - нищо ново под небето. “Няма да плача” пък го снимахме в тоалетните на НДК и той беше по-скандален, като дори стана най-дълго въртения ми клип, но сега за съжаление няма къде да го въртят. Скандалът си е някаква световна мода и нашите правят това, което се случва отвъд океана.

- Много от известните ни певци имат уникално чувство за хумор. Би ли споделила забавна случка с твой колега?
- О, толкова са много. Като се видим с колегите и винаги е много забавно. Скоро след концерт се събрахме с Краси и Вили от дует “Шик” и Веско Маринов, защото по-младите колеги изчезнаха веднага след участието - те просто не знаят за какви купони става въпрос - всеки бърза и тича, като че ли ги гони някой! А ние какви купони сме правили... На “Мелодия на годината” също беше много забавно, защото небезизвестният Петко-мустака постоянно ни измисляше мръсни текстове на нашите песни и толкова сме се смяли с колегите. Там ставаха невероятни купони. Жоро Христов също има голямо чувство за хумор. На един бургаски фестивал аз трябваше да изпея “ти, като зрънце в пясъка на плажа..”, а преди да изляза на сцената той постоянно ми повтаряше “ти, като дръвче забучено в плажа.” И естествено точно това изпях - после беше жесток смях! Друг път, докато пеех песента ми “Бум-бум”, заедно с балета и изведнъж се изля един невероятен порой и всички бяхме, като от “Мис мокра фланелка”, но много се забавлявахме. Сигурно и тези, които са ни гледали са се забавлявали... (Смее се.) 

- С Васил Найденов сте от една зодия - “Дева”. Имате ли много общи черти и хубави спомени с него?
- Не само Васил, но и Данчето Христова, а също и Боян Иванов - Бог да го прости, беше нашата зодия. Сякаш всеки от нас е различен, но общото е, че сме много разговорливи. С Васко имам много хубави спомени от турнето ни в Куба, където всеки се влюби в друго другарче, защото ние бяхме международна програма и там беше само песни, танци, купони и веселба. Много са ми скъпи и разговорите ни с Данчето, която също много уважавам и обичам. Така че, общо взето нашата зодия е хубава зодия.

- Фактът, че си популярна и успяла жена, плаши ли понякога мъжете?
- Имало е и такива случаи в живота ми, в които са ми казвали, че името ми и това че съм известна ги травмира! И това са ми го признавали мъже, които иначе са големи любовчии. Има го този фактор - трудно е на популярната личност да си намери другарче, може би защото ние сме малко по-властни, самовлюбени, с претенции, самостоятелни и повече печелещи понякога. По наше време имаше малко момичета и жени, които са се омъжвали за пари - по сметка, а не по любов. Аз винаги съм имала връзки само по любов и не съжалявам, докато сега всичко е толкова материално. Не знам дали съществува любов в днешно време, като гледам младите момичета са толкова комерсиални и търсят по-възрастни мъже, които да ги издържат и да им купуват коли и дрехи, а при нас не беше така. Сякаш моралът преди беше на по-високо ниво, докато сега направо им се чудя, като гледам на един и същи мъж колко жени му се натискат и се редуват да се женят за него, само защото е богат.

- С любимия ти мъж Георги Бочуков сте заедно от 25 години. Как успявате да запазите семейната хармония толкова време и колко най-дълго си му била сърдита?
- С търпение и от време на време яхване на метлата. (Смее се.) Много бързо мога да яхна метлата - главно за битовизми и някакви дреболии, като защо капе мивката, или защо единият чехъл е в едната стая, а другия в другата, след като съм подредила прекрасно?! Всичко това идва от педантизма на Девата и понякога се чудя сама на себе си, че се нервирам за глупости, но бързо ми минава. Най-много 10-15 минути съм му била сърдита, максимум издържам половин час и се предавам.

- Преди две години още не беше готова за снаха, а сега готова ли си?
- Аз вече съм готова, но засега няма такива позивни....

- Умееш ли да спестяваш, или имаш широки пръсти?
- Не, винаги съм имала широки пръсти. Това ми е стар проблем, въпреки че има моменти се налага човек малко да се ограничи, а особено в последните две години се понаучих доста да се ограничавам от покупки и излишни харчове. Смешното беше, че за миналата Нова година си бях купила 3-4 тоалета, но то нямаше къде да ги облека и сега се възползвам от тези придобивки за концертите и пътуванията, които имам за празници на градовете. Вече пях в Силистра и Монтана, където съм почетен гражданин и си бях сложила и отличието - огърлието, върху роклята. Сега ми предстои да пея и в София, Тутракан, Бургас, Варна... Единственото щастие, което ни остана в тези времена е истинската любов, която получаваш от публиката, изключая тази от най-близките ти хора вкъщи.

- Имаш ли интерес към необяснимото и свръхестественото?
- Да, от любимите ми жанрове са научната фантастика и мистериите. Харесва ми Дан Браун и обичам да чета книги за тайните общества, или за различни паранормални явления, но харесвам и криминалета, любовни романи и исторически книги. Книгите на Венета Райкова също са ми интересни.

- В какво вярваш и ти дава надежда в днешното объркано време?
- Аз съм християнка и вярвам в християнските постулати. Обичам и да посещавам манастири, в които не съм била, но не изпадам в крайности, защото не съм била научена като дете - татко беше военен и тогава живеехме в други времена, когато Коледа и Великден не се празнуваха както сега, а имаше само Нова година и Дядо Мраз. Сега се радвам, че дойде лятото и да се надяваме, че всичко лошо ще приключи - нека да сме по-усмихнати и позитивни и да не вярваме толкова на негативните новини, с които ни заливат. Вярвам, че след всяко зло идва добро и че дори и най-големите трудности се преодоляват по-леко с повече усмивки и чувство за хумор.

Нашият гост
Нели Рангелова е от малкото изпълнителки, които успяват да са актуални и да задържат любовта на публиката вече повече от 40 години. 1982 година е ключова за кариерата ѝ, защото тогава тя печели Голямата награда на фестивала “Златен Орфей”, още докато е студентка в Държавната Консерватория. Същата година тя е отличена и с Голямата награда на фестивала “Neewollah” в щата Канзас, САЩ. През 1983-та певицата става носителка и на “Сребърна лира” от Международния фестивал в Словакия - “Братиславска лира”. Следват още редица награди, концерти и турнета, не само в страната ни, но и в чужбина, където Нели също се радва на голям успех. Красивата певица има един брак с известния тромпетист Данчо Капитанов, а вече от 25 години тя споделя живота си с бизнесмена Георги Бочуков, с когото имат син - Мартин.