- Ненчо, на 22-ри април предстои премиерата на спектакъла „Бъркотии в операта“ в зала „Арена Русе“. Какви бъркотии забърквате в операта с Милица Гладнишка и каква е твоята роля в представлението?
- Зрителите в Русе ще ни видят премиерно, а после дай боже да имаме възможност да го играем и в други градове. Доста интересни неща се случват в тези бъркотии, които забъркваме с Милица и ще има и много смях. Спектакълът е много мащабен, ще участва целия Симфоничен оркестър и балетът на Русенска опера, както и известните джаз музиканти – Ангел Заберски, Михаил Йосифов и Стунджи – ще бъде едно цветно и усмихнато забавление. В продукцията нашите взаимоотношения с Милица са много интересни, защото и двамата играем изпълнители, концертите на които се дублират и  между тях започва една битка за надмощие. В началото те спорят кой е по-по-най, като изпълняват едни от най-популярните арии, но в по-модерни аранжименти. По този начин и младите хора, които не са ги чували, ще имат възможност да се запознаят с тях по един забавен начин. 

- Трудно ли ти беше да изпълняваш оперни арии, защото всички знаем, че оперното пеене се учи с години? 
- Отдавна съм запален по оперното изкуство, но това ще бъде моето премиерно изявяване в такова амплоа, като не претендирам да бъда оперен певец. Според мен ще е голяма изненада за публиката, защото не ме е чувала досега с този тип звукоизвличане. Единствената ария, която съм изпълнявал пред зрителите е в „Маскираният певец“, където изпях  „Ла донна е мобиле“, но там никой не ме разпозна под маската на Кукера. 
- Случва ли се често да те карат да имитираш премиера Борисов в компании, или дори непознати хора?
Да, предимно непознати хора ме карат да влизам в този образ, защото познатите са ме виждали често. Напоследък ме спират дори малки деца, за които се учудвам как изобщо знаят кого имитирам. Питам ги: „Вие откъде знаете кой ни е премиер - кой е Бойко Борисов?“ Явно са гледали наши предавания, или негови пресконференции и са наясно с всичко. Също така се е случвало да ми задават въпроса: „Не ви ли е омръзнало от този образ?“, но аз продължавам да твърдя, че няма как да ми омръзне, защото това е едно от най-добрите ми превъплъщения, след като толкова хора се забавляват и му се радват.

- А забавна ли беше за теб работата ти по записите на детския албум „5 маймунки“?
- Винаги когато работя за и със деца много се забавлявам - и те греят и аз грея. Тези песни ги записахме преди шест години, но сега за самия албум те са с нови аранжименти. Освен това, изпяхме отново някои неща и се получи уникален продукт, с много хубаво качество. Естествено, всички песнички са известни и сме ги слушали, обаче на английски език, а в „5 маймунки“ текстовете им са на български и са много хубави.  Трудно ми е да повярвам, че на страшно много деца заглавната песен на албума им е толкова любима. Забавно е, че като разберат, че аз я пея, дечицата не могат да повярват, че е така и ме гледат много учудено. Малките явно искат да я слушат постоянно и в ютюб вече има 37 милиона гледания на „Пет маймунки“, което е страхотно постижение за детска песничка. Eкипът на този албум вече работи и върху проект за превеждане на съдържанието му на жестомимичен език, за да е достъпно за всички деца със слухови проблеми.

- Каква е истината за отношенията ти с Маги Халваджиян и „Господари на уеба“? Ще продължавате ли да работите заедно?
- Все още сме в преговори, защото договорът ми скоро изтича, а в момента ситуацията в страната и в целият свят  е много по-различна и някои неща отнемат повече време, особено когато става въпрос за още един петгодишен период.

- Според теб, промени ли ни тази пандемия и на теб лично как ти се отрази дългия локдаун и социалната изолация?
- О, да! Според мен ни промени много като хора – върна ни към едни малко позабравени ценности, както и към усещането за това колко сме крехки. Разбрахме колко е важно да се подкрепяме и да сме заедно в битките си, защото в съвременния консуматорски свят някак си хората се отделят, а една такава пандемия ни напомни, че трудно можем да бъдем единици. Надявам се вече да сме по-загрижени, съобразяващи се и да се пазим повече един друг. За мен няма случайни неща и за да се случи нещо такова, то  е дошло за да ни научи на нещо хубаво. Надявам се да е така и това да е един нужен урок, който да сме си го научили. Сега много от нас оцениха повече близките си хора и че нищо не е даденост.

- Успяваш ли да ставаш всяка сутрин с усмивка и да търсиш позитивното във всичко, както преди?
- Опитвам се и слава Богу – да, успявам, защото да чукна на дърво съм от щастливците, които се занимават и работят това, което обичат. Дори в такава трудна ситуация, като в момента, когато доста хора се оплакват, че е ударила бизнеса им, а нашия направо го срина, но въпреки това съм оптимист. Вярвам, че нещата ще се нормализират и премиерата на „Бъркотии в операта“ е добър знак и среща с публиката ще се осъществи, а ковида ще отшуми. Така че, нещата които правя не са се променили много, освен че пътувам по-малко. Надявам се да има и четвърти сезон на „All Inclusive“ и нашата история да продължи - скоро ще стане ясно дали и кога ще го има.  Опитвам се, още когато се събудя сутрин да се настроя позитивно, защото вярвам, че това е важно. 

- Третият сезон на сериала „All Inclusive“ отново предизвиква усмивките на зрителите пред екраните. Ти изпадал ли си в подобни ситуации, като героя ти в сериала - Христо Чобанов?
- Да, преди три години изпаднах в доста по-тежка ситуация от тази, в която героят ми падна със ските. Тогава претърпях сериозен инцидент на ски, защото се спуснах по една много сериозна писта и доста си контузих коляното. Така че, от три години ските са подпрени в гаража и стоят там, защото една такава контузия ме изкара извън корта за месец и половина, а не е тайна колко обичам тениса. Беше страшен инцидент, надцених се, като се пуснах по неподходящата писта за мен и вече гледам да съм максимално внимателен на мотора и със ските. 

- А вълнува ли те еко-каузата, застъпена в „All Inclusive“?
- Винаги ме вълнуват еко-каузите и всеки от нас трябва да направи така, че  да има почти ежедневно някаква еко кауза, ако искаме тази земя да продължава да ни търпи. Наскоро си говорихме с тенис треньорката ми на тази тема, че заради времето и измененията на климата всеки от нас трябва да направи нещо. Едно от нещата, които аз правя е да си филтрирам вода и да използвам една пластмасова бутилка поне два-три пъти, преди да я изхвърля. Така намалявам тройно разхода си и замърсяването с тях. Премахнах също хартиения носител на сценарии и снимки и си ги пренесох в компютъра - всяка една еко кауза за мен е добре дошла, когато е лесно осъществима.

- Допадна ли ти филмът  „Борат-2“ и очакваш ли Мария Бакалова да спечели „Оскар“ за ролята си в него?
- Допадна ми, аз харесах и първия филм за Борат, но той беше по-различен. В продължението очаквах само да се смея, но открих и втори план с по-сериозен, скрит замисъл, който е заложен в самия филм и пак се смях, но по-малко от първия. Вижда се, че човекът е узрял доста през годините. Гледах „Борат-2“ наскоро, когато се разшумя за Мария, защото исках да видя тази роля и защо толкова се коментира. Аз съм много далеч от хейта за хора, постигнали нещо голямо и ми е супер смешно, че тя беше критикувана дори от нейния преподавател. Огорчен съм от цялата ситуация, която беше много абсурдна, защото тя е един млад, талантлив,  красив и прочул се човек, а ние тук започваме: „Защо тя? Как така?“ Това ме подтикна да изгледам филма и определено ми хареса нейната роля, но  Оскарите са субективно нещо и всяка година се дават на различни хора. Явно сега са искали да обърнат внимание на Източна Европа и темите, които нас ни вълнуват. Поздравявам Мария и й стискам палци - смело напред и нагоре.

- Коя от холивудските звезди, с които си работил те е впечатлила най-силно?
- Антонио Бандерас, може би и поради факта, че 35 дни снимахме заедно  в „Живи машини“ и от него имам повече впечатления. Бидейки световна звезда и познавайки всеки, Бандерас не се е възвеличал и възгордял, а е приземен и се държи възпитано с всички хора от екипа. С нас актьорите,  той беше супер непринуден - разказвахме си вицове и се хранехме заедно. Останах с невероятни впечатления от подхода, уважението, респекта и склонността му да стане приятел с всеки един от нас и той наистина стана приятел с всички. Така ни даде важен урок – колкото по-популярен ставаш,  толкова по-малко да се големееш. Той ни показа, че не трябва да забравяш, че си човешко същество  и това, че днес имаш много неща, не значи, че и утре ще е така. 

- Изненадва ли те това, че най-търсената информация за теб в социалните мрежи е дали имаш жена до себе си?
- Не знаех, това е новост за мен. Много хубаво. Много добре! (Смее се.) А дали имам сериозна връзка или половинка – решил съм до сватбата да ги пазя лични тези неща. Нека да търсят хората, като са щастливи, когато аз съм щастлив в любовта. Ако спечеля „Оскар“, там няма вече как да скриеш половинката си, защото тогава отиваш с нея на червения килим, но иначе няма нужда това да се афишира. 

- Каква дама може да те накара да се обърнеш след нея?
- Задължително усмихната, защото колкото и да е красива, ако е нацупена,  дори и Анджелина Джоли да е - няма да й обърна внимание. Усмивката и слънцето в очите са важни за мен. 

- Днес имаш рожден ден. Обичаш ли да го посрещаш, или подобно на някои твои колеги нямаш желание за празнуване и купони, точно на този ден?
- Разбира се, че обичам да празнувам. Единствено миналата година пропуснах, защото от една страна навърших 40, а от друга – всичко беше затворено и не можеше да се празнува, просто светът беше в синхрон с моето непразнуване. Тази година ми предстои премиера, така че ще бъде една идея по-тихо и кротко, но ще се съберем с по-близките ми хора. Имам една интересна история по този повод, защото преди време, когато снимахме филма с Антонио Бандерас и репетициите ни съвпаднаха точно с рождения ми ден. Аз отивам там, натоварен с пликове с бонбони, с безалкохолни и с бутилка вино – направо едва ходя и ме вижда американския супервайзър, който отговаря за роботите в продукцията и ми вика: „Ненчо, какво правиш?“, а  аз: „Нося да почерпя“. „Ама, защо ти ги носиш тези торби? Много ми е странно вашето празнуване, при нас рожденика няма грижа за абсолютно нищо – нито да купува нещо, нито да запазва заведения“. Хората на запад са го измислили и те изненадват рожденика, а той не трябва да се занимава с прагматичните неща. 

- Ти играеш главната роля в мюзикъла „Аладин“. Ако имаше възможност, какво би си пожелал от джина във вълшебната лампа?
- Сложен въпрос. Бих си пожелал на първо място здраве - за мен и всички около мен, както и за всички хора в света, защото особено в днешно време каквото и друго и да имаш, здравето ако куца - наникъде не отиваш. Здраве, а също така да има повече щастливи хора, защото агресията по пътищата и в отношенията между хората не се дължи на нищо друго, освен на липса на щастие. Мен лично, супер много ме зарежда, когато виждам на улицата, или в парка - усмивки и щастливи хора. Третото нещо, което си пожелавам за себе си и сбъдвам и без джин, но бих пожелал и за останалите хора е работата им да бъде свързана с неща, които обичат. Малко хора си дават сметка в младежките години, че дори да имаш работа, която ти носи милиони, но ако не я харесваш - това те прави нещастен.