В Памир е забелязан бял мармот, а в Русия - бял самур

Виждали ли сте бели животни с розово - червени очи?

За албиносите е характерно отсъствието на пигмент

Виждали ли сте бели животни с розово - червени очи? Те са интересно явление сред природата. Наричат ги албиноси. В нашия език тази дума е дошла от испанския, а там пък е произлязла от латинското албус, което означава бял.

За албиносите е характерно отсъствието на пигмент /оцветител в кожата/. Това е своево рода болест. Най-често това се забелязва при топлокръвните животни /зайците, мишките, котките, птиците/. Рибите и земноводните значително по-рядко се отличават с такова качество. Обикновено албинизмът е пълен и частичен. При първия космите са напълно бели, а при другия се откриват само отделни неоцветени места. Албиносите са твърде податливи на всякакви заболявания. Тези индивиди са беззащитни към въздействието на светлината и топлината.

До какво са довели наблюденията? Кои животни могат да имат такъв бял вид? В Памир е забелязан бял мармот, а в Русия - бял самур. Белите тигри не се абсолютно изключение в Индия. Доста по-рядко явление са лисицата и жирафът - албиноси.

През пролетта на 1975 г. край бреговете на Канада е хванат бял кит, дълъг 4 метра и тежък няколко тона. Край Луисвил, САЩ,  е уловена костенурка албинос. В джунглите на Северна Малайзия е открит двурог бял носорог - това е едно от най-редките животни на Югоизточна Азия.

Африканският бял пор е отдавнашен албинос. Някога е бил черен, но преди повече от 2000 години го одомашнили. За него споменават още Аристотел и Плиний. На известната картина на Леонардо да Винчи „Дамата с хермелина” е изобразен именно африкански пор или, както още го наричат, фуро. В Западна Европа някои ловци използват тези опитомени порове за лов на зайци - подземници.

Биолозите твърдят, че таралежи - албиноси се срещат изключително рядко. Но преди известно време в гората край германския град Гьотинген случайно е намерен такъв екземпляр. Естествено, таралежът веднага е настанен в местната зоологическа градина.

Риби - индикатори

Някои живи организми, представители на растителния и животинския свят, могат да се използват в качеството на индикатори /указатели/  за замърсяването на околната среда. Така например с помощта на канарчета отдавна се определя наличието на въглероден окис в шахтите. Лишеите са много чувствителни към повишеното съдържание във въздуха на някои отровни газове и други вредни примеси.

В течение на много години като биологични индикатори /за да се определя степента на водната чистота/ са използвани риби - сребристата каракуда и пъстървата. Ако във водата се появят замърсители /в значителни концентрации/, рибите загиват и изплуват на повърхността. Естествено с помощта на тези методи е невъзможно да се получат точни резултати и да се узнае какво е съдържанието на вредните примеси във водата.

Нилските щуки имат способността да изпращат електрически сигнали  –  импулси,  чиято честота се мени в зависимост от степента на водното замърсяване. По краищата на резервоарите, където са пуснати нилските щуки, са поставени електроди, които улавят импулси с напрежение до 0,08 волта. Тези сигнали непрекъснато се регистрират и се усилват от специални контролиращи прибори.

Когато честотата на импулсите пада по-ниско от критическото ниво, се задейства звуков сигнал за тревога, подаването на водата във водоснабдителната мрежа се прекратява. След това се изясняват причините, предизвикали замърсяването. Какво е преимуществото на нилските щуки пред другите сладководни риби? Най-напред това е бързината на реакциите им спрямо измененията, ставащи във водния състав, и отсъствието на необходимост от визуално наблюдение - всички нарушения в състоянието на здравето им се регистрират от прибори. Освен това отглеждането на тези риби се облекчава от обстоятелството, че не е нужно да се хранят ежедневно /за разлика от повечето видове сладководни риби/, а само веднъж в седмицата.

Гнездото на алигатора

Алигаторите живеят в обширни дълбоки водоеми, които огромните влечуги изкопават сами. По време на засушаване в тях намират храна и вода. В тези наторявани от алигаторите водоеми виреят отлично различни водни растения и намират убежище много риби и земноводни. Обикновено в средата на водоема женската на алигатора построява гнездо. Ако то се използва в продължение на няколко години и се достроява многократно, гнездото се превръща в островче и върху него израстват дървета, каквито не растат наоколо, върху блатистата почва край водоема. По дърветата правят гнездата си чапли и някои други птици. Тук те се намират в безопасност, тъй като присъствието на алигаторите пропъжда всеки хищник.

Ловна миниатюра

Двамата ловци от Ново село

Тялото на сърната от Буковата кория беше грациозно. Дали заради това мъжкарите водеха ожесточени борби за нейното привличане. Или може би това си беше природен инстинкт? Само гората знаеше. Но, както обикновено, тя си мълчеше. И се гордееше с живинките си.

Когато прелестната сърна роди две малки същества, тя се отдаде на майчини грижи. Сърненцата бяха покрити с ръждивокафява кожина. А тя самата беше прошарена със светли петна. Пък тази украса осигуряваше истинска закрила. В това се изразяваше искрената природна защита.

След седмица вече малките излизаха с майка си на паша. Но те все още бяха плахи и немощни. Обикновено през деня майка им се криеше в гъстите храсталаци и треволяци. А вечерта идваше да ги понаглежда.

В един прекрасен слънчев ден двамата новоселски ловци бай Митьо и чичо Пешо обикаляха мерата да търсят лисици. Внимателно оглеждаха всичко в околността. И ненадейно в купчината шума усетиха, че нещо мърда. Разровиха буковината и видяха две малки сърнета. Спогледаха се и се зарадваха на себе си. Грижливо покриха малките горски същества с поизсъхналите листенца и изчезнаха от мястото.
- Хайде да се прибираме! - рече бай Митьо. - За днес стига!