Безработицата у нас вече е 5% или с 0,6 % по-висока отколкото е била през месец март 2023 г. или година по-рано

Наложително е да се проучи опитът на други държави

Спомням си, че моят дядо (той бе роден през 1896 г.) ми е разказвал как един от неговите учители по немски език, който не е бил от Видин, е пристигнал от Хасково в началото на учебната година (около 1910 г.) със съпругата си и двете си деца. Българската държава му е заплатила пътя по железницата на него и семейството му, включително и транспорта на мебелите и на книгите в библиотеката му, както му е заплащала и квартирата за времето, което той е бил учител във Видин. Преди 115 години правителството на Царство България е могла с оскъдния си бюджет да насърчава представителите на българската интелигенция да могат да се преместват в градове, които са им предлагали по-добри условия на труд с оглед жителите на всеки български град или село да имат достъп до качествено образование. По този начин са били обезпечени с разходи от такъв битов характер и: лекари, аптекари, съдии, прокурори, офицери от българската армия и др., което е своего рода насърчаване на тяхната трудова мобилност.

Какво пречи и в днешни дни тази практика да се прилага?!? Разходите от това естество едва ли сумарно ще надхвърлят няколко десетки милиона лева и бюджетът на съвременната българска държава може да си го позволи. 

В последните няколко месеца по данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България у нас около 80 000 души са загубили работата си. Причината за това е ясна. Част от страните в ЕС, в  т. ч. и Германия, са в рецесия и техните фирми-майки, които имат свои предприятия в България, освобождават част от персонала у нас. Това се случва и с водещи немски фирми, които отдавна работят в нашата страна, като завода за хладилници „Либхер“. Тази голяма фирма, която има завод край Пловдив, в последните два-три месеца е освободила 59 работници (според ръководството на компанията) и над 400 души, според български източник. Причината е по-слабото търсене в Германия и страните от ЕС, на продукцията на предприятието – хладилна техника. Български предприятия, които са износители, също освобождават част от заетите, поради „свиване“ на износа си най-вече към страните от ЕС, както и по-слабото вътрешно потребление на някои стоки.

Безработицата у нас вече е 5% или с 0,6 % по-висока отколкото е била през месец март 2023 г. или година по-рано. У нас официално регистрираните в Бюрата по труда безработни са 152 500 души, а в края на март 2023 г. са  били 134 900 души или понастоящем те са с около 18 000 души повече от тези една година по-рано. Те са един солиден резерв, който на пръв поглед лесно може да се насочи към морските ни туристически комплекси, където собствениците на хотели изпитват остра необходимост от около 200 000 работници. Това обаче засега не става, а без съответна грижа чрез обучение и насърчаване за тези категории лица от страна на правителството едва ли е възможно в близко бъдеще.

Същата е картината във вътрешността на нашата страна, където в българските спа курорти, а и в зимните ни курорти, които предлагат спа услуги, също кадрите са „кът“. В случай, че българската държава бе заделила в бюджета една не много голяма сума (вероятно едва ли повече от няколко десетки млн. лв. до най-много 200-300 млн. лв.) да покрие по-голямата част от заплатите на българите, които биха се ангажирали в туристическия бизнес, а също разходите за техните семейства, пътни, квартирни и т.н., то поне част от тези нови безработни щяха да се насочат към туризма. Такъв паричен ресурс за допълнителни стимули обаче няма в Закона за държавния бюджет за 2024 г.. Ето защо служебният министър на туризма чрез медиите призовава Министерството на външните работи да открие повече консулства на България в чужбина, с оглед да получават по-бързо работни визи граждани от Узбекистан, Киргизстан, Индия, Пакистан, Непал и Бангладеш. Досега съм бил обслужван в туристически обекти у нас като: спа, планински и морски курорти, от украински, белоруски, молдовски и сръбски персонал, като те основно говорят на руски език. Единствено един млад сръбски сервитьор не говореше друг език, освен сръбски, и повика свой по-възрастен колега, също сръбски гражданин, да приеме поръчката, което стана на руски език. С персонала от Узбекистан и Киргизстан също руският език ще бъде основен при упражняването му на трудова дейност у нас, но с кадрите от останалите нации ще се изпита трудност с комуникацията. Очаква се да дойдат у нас предимно млади хора от визираните страни, които знаят английски език (някои по-добре, но други го владеят сравнително слабо), но едва ли всички (особено по-възрастните) български гости на нашите курорти могат да се справят с комуникацията с новонаетите чужденци на английски език. Това важи и за гости на българските туристически обекти и от други държави, в които ученето на чужди езици не е приоритет на по-голямата част от населението им. Например гражданите на Гърция, които често посещават нашата страна, рядко владеят чужд език. Ето защо, вместо да се наемат чужденци, то значително по-ефикасно е да се потърсят кадри за туризма сред българите, които към настоящия момент са безработни, регистрирани в Бюрата по труда или понастоящем не учат и не работят никъде.

Още по-нелицеприятни са данни от НСИ, изнесени наскоро, от които е видно, че 1 037 800 българи са в трудоспособна възраст, но не работят. 42,1 % от тях учат или са ангажирани като обучаващи се под някаква форма. Останалите 600 986 наши сънародници нито учат, нито работят, което е изключително тревожна величина, а със сигурност едва ли повечето от визираните български граждани са регистрирани като безработни. От визираните над половин милион наши сънародници едва ли някой е кандидат да се насочи към туристическия бранш. Все пак Бюрата по труда и другите социални служби у нас следва да са активната страна и следва да опитват да насочат този огромен резерв от хора в трудоспособна възраст към туристическия отрасъл, но и към други сфери на стопанството ни, в които има „глад“ за работници и преди всичко в: селското ни стопанство, транспорта, строителството, а също и в армията ни, където недокомплектът от кадрови войници е над 25 %.

Ето защо при програмирането на следващия проект за държавен бюджет за 2025 г. за целите на т.нар. трудова мобилност у нас (добре е да се взаимства доколкото е възможно) от българския опит от началото на ХХ век и да се предвидят достатъчно средства за допълване на възнагражденията на част от желаещите да попълнят свободните места в изброените отрасли от този огромен резерв български граждани, които са безработни или нито учат, нито работят.

Необходимо е значително да се увеличат както броят, така и нивото на подготовка в курсовете за преквалификация на изброените категории граждани, които през времето на това краткотрайно обучение да получават достойни възнаграждения (поне 1600-1800 лв.), а не мизерните суми на ден, които получават понастоящем безработните лица.

Възможно е да се обсъди и след това да се регламентират някакви по-съществени стимули за децата, а и за възрастните родители на лицата от кръга на безработните, регистрирани в Бюрата по труда - 152 хил. души и на визираните над 600 000 души, които нито работят, нито учат. Често, ако държавата е съпричастна и споделя грижата за най-близките хора на тези наши сънародници, то те вероятно биха се заели с трудова дейност. Поне трябва да се опита с подобен подход. Добре би било в тези квалификационни курсове да се преподава и предприемачество, в т. ч. стартиращо предприемачество, като в процеса на преподаване задължително трябва да участват като ментори други успешни предприемачи от България, а е възможно и от близки страни до нашата държава. В подобни курсове следва да бъдат застъпени: възникване и развитие на стартъпи, мениджмънт на стартъпи, финансиране на стартъпи, в т. ч. дялово, дългово и мецанин (смесено) финансиране и възможности в тази връзка чрез фондовете, лицензирани от Фонда на фондовете и/или фондове, с които се е ангажирал с предоставяне на финансов ресурс Европейският инвестиционен фонд. Едва ли повече от 1-2 % от българските граждани от посочените социални групи у нас биха се заели с основаване на старт ъп, респективно ще проявят предприемаческа култура и ще рискуват своето имущество в името на просперитета на своя нововъзникващ старт ъп. Независимо от това българската държава трябва да предостави възможност визираните категории граждани, а и техните деца, да придобиват предприемаческа култура. В българските училища се изградиха предимно с пари от оперативните програми на ЕС няколкостотин СТЕМ кабинета. Те също могат да се включат в обучението в предприемачество не само на децата, но и на възрастни хора, в т. ч. извън кръга на родителите и роднините на децата.

България може да получи частично или изцяло финансиране от фондовете на ЕС на посочените програми за насърчаване на трудовата мобилност за безработни лица, както и за лица, временно неупражняващи обществено-полезен труд. Ето защо е наложително да се проучи опитът на други страни от ЕС, които отдавна прилагат подобни мерки за насърчаване на заетостта. От друга страна следващото редовно правителство спешно следва да регламентира тези въпроси, като се изготви специален проектозакон за насърчаване на трудовата мобилност.