Овладяването на пандемията е ключа за по-висока икономическа активност

Нямаше подготовка за въвеждане на “зелените” сертификати

Инвестиционната активност пострада най-силно

Националният статистически институт обяви данните от експресната оценка на брутния вътрешен продукт през третото тримесечие на настоящата година. Предвид краткия срок за публикуване след изтичане на отчетния период тези данни понякога имат недостатъци, които се обясняват с проблемите в методиката за сезонно изглаждане, която е определена според различна структура на икономиката. В периоди на криза или след нея структурата може рязко да се промени, което да направи използваните до тогава модели неадекватни.

Според сезонно неизгладените данни БВП нараства с 3,9% в реално изражение на годишна база и въпреки забавянето спрямо темпа през предходното тримесечие все пак това е признак за възстановяване.

Според сезонно изгладените данни обаче БВП нараства с едва 0,4% в реално изражение и достига стойностен обем по текущи цени от почти 35,6 млрд. лв. Спрямо предходното тримесечие растежът е 0,9% в реално изражение. По този начин от данните остава впечатление, че икономиката фактически остава на достигнатото равнище през кризата.

Сигнал за неблагоприятно развитие дава и номиналният растеж на БВП, който се забавя до 9,1% на годишна база спрямо 12,6% през второто тримесечие. Равнището на цените през третото тримесечие се покачва спрямо второто, но това трудно може да оправдае толкова висока стойност на дефлатора.

Факторите, които най-силно въздействат върху икономиката, са пандемията от COVID-19 и мерките за противодействието на разпространението є. Всъщност през посочения период заболеваемостта беше относително ниска, което на практика означаваше силно разхлабване на дисциплината. За съжаление, този период не беше използван за по-съществена подготовка и въвеждане на “зелените” сертификати, което имаше силно негативни последствия по-късно.

Процесът по ваксиниране, който без това стартира със закъснение и с бавни темпове, продължи по същия начин. Недоверието към ваксините остана високо и липсата на административни мерки за стимулиране на имунизацията означаваше, че достигането на целевата стойност от 70% от възрастното население едва ли ще бъде постигнато.

На международно равнище проблемите бяха свързани с прекомерната реакция към кризата чрез паричната и фискалната политика. Продължителният период на твърде ниски лихвени проценти в част от най-големите глобални икономики в съчетание с частичното възстановяване в крайна сметка най-сетне даде резултат, като започна да въздейства силно върху ценовите равнища. Освен това кризисният период след политиката на все по-силен акцент върху “зелената” икономика и ограничаването на въглеродните емисии без нужните технологии допринесе за недостиг на ресурси и междинни продукти, което представляваше сериозна пречка пред производството в световен мащаб. На европейско ниво проблемите с доставките на природен газ от Русия допълнително засилиха шока върху предлагането. Тази комбинация от фактори се отрази и върху българската икономика.

Съвкупното търсене

Тук развитието изглежда най-благоприятно. Повишаването на бюджетните разходи за възнаграждения на служителите и добавките към пенсиите, както и развитието в частта от частния сектор, която не е толкова силно засегната от кризата, повишиха разполагаемите доходи. Това позволи увеличаване на потребителските разходи включително и за туризъм, тъй като периодът от юли до септември беше точно между две поредни вълни на заразяване с COVID-19. Покачващите се цени обаче “изядоха” част от реалния растеж - тоест повишаването на потребените количества се забави спрямо предходното тримесечие до 5,1% на годишна база (7,4% преди това).

Пазарът на автомобили дава сравнително добра оценка за текущата ситуация и очакванията на населението за бъдещото развитие. Според данните на Европейската асоциация на автомобилните производители при пътническите автомобили, които по-вероятно представляват избор на домакинствата, през третото тримесечие на 2021 г. се регистрира спад на годишна основа с 11% до 6114 броя. При търговските автомобили, които по-вероятно се купуват от фирми, обаче се наблюдава рязък скок с 51,3% на годишна основа. Това развитие вероятно е свързано с по-оптимистични очаквания за следващите месеци. При предприятията очакванията за по-висока инфлация едва ли са толкова силен аргумент за покупката на автомобили, освен при транспортните такива. Общо за българския пазар през разглеждания период са закупени 8769 автомобила, като прирастът е 1,7% на годишна база.

Инвестиционната активност пострада най-силно през този период. Вероятен фактор за това е и политическият риск. През юли бяха проведени вторите по ред избори за Народно събрание и бързо след това стана ясно, че отново няма да бъде сформирано редовно правителство. Макар че през този период беше намален административният натиск върху бизнеса, инвестиционната активност се понижи. При преките чуждестранни инвестиции се отчита сериозен спад (72,8%) спрямо съответното тримесечие на 2020 г. Тогава е отчетено финансирането на покупка на една от банките на местния пазар и освен това сделка, свързана с дейността на компания от аутсорсинга, които са събития с еднократен характер. Тези данни обаче водят до намаляване на входящия поток от ПЧИ с 2,05 млрд. лв. през разглежданото тримесечие на 2021 г.

Това допринася и за спада с 3% в реално изражение на инвестициите, въпреки че в номинално изражение те се повишават със 7,2%. Това е сигнал, че покачването на цените е засегнало силно и производствените активи освен суровините и материалите.

При външния сектор се регистрира забавяне на темповете на растеж и при износа, и при вноса. Износът на стоки и услуги се увеличава с 12,5%, а вносът - с 11,1% в реално изражение и по този начин приносът на външния сектор е положителен. За състоянието на българската икономика е показателно какво се случва с вноса. Когато песимистичните очаквания надделяват, тогава вносът регистрира спадове, които са сигурен белег за общо влошаване на икономиката. Наличните данни не подсказват подобно развитие.

Съвкупно предлагане

Брутната добавена стойност се повишава с едва 0,3% в реално изражение, като отбелязва съществено забавяне спрямо темпа през предходното тримесечие (5,2%).

Наличните данни за краткосрочни показатели също подсказват за забавяне, но не толкова драстично. През третото тримесечие на 2021 г. промишленото производство нараства с 9,9% на годишна база. Силен растеж отбелязва добивът на въглища, като продукцията нараства с 44,9% на годишна база. Производството на електроенергия от ТЕЦ не позволява на цените на свободния пазар да се повишат още повече.

Настоящите равнища обаче се оказаха прекалено високи за някои предприятия и те спряха работа, а част от тези, които продължават, понасят сериозни загуби. Така производството на основни метали, което е силно енергоемко, се сви с 20,2%. От друга страна - растежът при преработващата промишленост е 7,8%, а при добивната - 14,1%.

Друг основен сектор в икономиката е строителството. Продукцията му през третото тримесечие се увеличава с 1% на годишна база след 8,3% през предходното. При сградното строителство се регистрира спад с 0,5%, докато при инженерното растежът е 3%.

За разлика от посочените дейности, в търговията оборотът по съпоставими цени през третото тримесечие на годината се повишава с 14,4% на годишна база. При търговията на дребно, в която не се включват автомобилите и свързаните с тях артикули, темпът на растеж е 13,4% в реално изражение. Логично предвид пандемията най-висок е растежът при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки (38,2%), докато спад се наблюдава единствено при търговията с облекла и обувки (-5,2%).

Данните от туристическия сектор показват, че през летния сезон цената на нощувка се е вдигнала с над 15% спрямо миналата година. Въпреки това реализираните нощувки от български и чуждестранни туристи са се увеличили с над 70%.

Пазар на труда

Опитът от предходната криза показва, че възстановяването се случва най-бавно при показателите за заетостта. Така общият брой на заетите лица през третото тримесечие се понижава с 1,2% на годишна база, след спад от 0,6% през предходното тримесечие. В абсолютен брой това означава загуба на почти 39 хил. работни места спрямо година по-рано. Това се случва въпреки продължаващото действие на мерките за подкрепа на заетостта, основната от които е 60:40. Тяхното действие през съответното тримесечие на миналата година не беше толкова необходимо заради сезонните фактори, но изглежда, че процесите по загуба на работни места са трайни и не могат да бъдат компенсирани по този начин.

Сравнението с предкризисната 2019 г. също не показва позитивни резултати. През третото тримесечие заетостта се понижава с 5% или почти 165 хил. работни места спрямо базовия период. Все пак тези стойности са по-добри спрямо реализираните през второто тримесечие, когато спадът е 6,1% при намалели с над 200 хил. работни места.

От друга страна коефициентът на заетост на населението между 20 и 64-годишна възраст е по-нисък с едва 0,1 процентни пункта през третото тримесечие, като най-негативно са засегнати най-младите работници на възраст до 24 години.

Като цяло тенденцията за задълбочаване на спада на инвестициите продължава, което показва, че потенциалът за растеж в бъдеще се понижава. На българската икономика са необходими както ускорено формиране на физически капитал, така и повишаване на количеството и качеството на вложения в производството. Данните за третото тримесечие обаче показват частично влошаване, което съчетано с относително ниското технологично равнище не създава позитивни очаквания. Необходими са реформи за подобряване на средата за бизнес, стимулиране на създаването на работни места и предлагането на труд и използването на адекватни технологии. В краткосрочен период обаче ключова предпоставка за по-висока икономическа активност е овладяването на пандемията.