Главният виновник - белият хетеро мъж

Ако преди стотина години прогресивните либерални сили са се борили за такива основополагащи неща като обществена солидарност, равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание и сексуални предпочитания, то съвременните западни левичарски идеологии (наричащи се либерали/неолиберали/прогресивисти) смело нагазиха в тресавището на глупостта. Ако старите леви имат сериозен принос към днешния лукс, който приемаме за даденост (справедливо възнаграждение, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесетдневни отпуски, безопасни условия на труд), то новите леви, вдъхновени от Маркузе, отдавна са теглили една на „работническата класа“ и са се насочили да „защитават“ съвсем други идеи и обществени групи.

Големият срив, голямата схизма в лявата идеология между Изтока и Запада, настъпва на два етапа: след смъртта на Сталин, когато западната левица отрича социализма в Източния блок като „извращение на идеите на Ленин и Троцки“, и няколко години по-късно, когато контракултурата на 1960-те се превръща в мейнстрийм култура, а лявата идеология е пренасочена от традиционната класова политика към политически коректния свят на полова, расова и сексуална политика. Електоратът в лицето на работническата класа е сменен със сърбащите лате метрополитни гласоподаватели и малцинствата. По този начин Маркузе подменя субектите на революцията - революционери се оказват не бедните и онеправдани работници, а чернокожите, жените и гейовете. Потисници вече са не потомствените наследници на финансови империи от оня прословут 1%, а белият, хетеросексуален, работещ мъж. Работникът става буржоа. Бившата жертва е превърната в насилник.

След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите. Създава се новата йерархична пирамида. Най-отгоре са вечните насилници - белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро жени, белите гей мъже, белите гей жени, следвани от белите инвалиди, чернокожите хетеро мъже и жени, чернокожите гей мъже и жени, чернокожите инвалиди и мюсюлманите. Отляво имаме една трагикомична битка за това кой е по-по-най прецакан, и докато спорът дали чернокожият мъж гей инвалид е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, но грозна мюсюлманка, се води на академично ниво, то всички са съгласни, че белият хетеро мъж никога за нищо не може да е жертва. Един бял мъж на запад може да оцелее само чрез самобичуване и извинение за това, че е бял и хетеросексуален.

Какъв е профилът на либералите днес? Създаде се една прослойка от образовани и добре реализирани хора, които, въпреки безспорните си академични и професионални успехи, са тотално лишени от способност за критично и аналитично мислене. В мнозинството си те принадлежат към новия, модерен тип либерална интелигенция. Лесно е да ги разпознаеш - те са вдъхновено отдадени на спасяването на планетата, правата на малцинствата, феминизма, metoo, отворените за бежанци граници - въобще, всички онези чистички, леко абстрактни, но ужасно хуманни ърбън каузички, които се изповядват от удобната позиция на потребителския комфорт. В главите им напълно спокойно съжителстват напълно изключващи се и дори враждебни в реалния свят идеи, като правата на мюсюлманите и правата на гей хората. Ако имаха критично мислене, щяха да знаят, че в повечето от страните, от които идват мюсюлмански имигранти, хомосексуализмът се наказва със смърт, а това означава, че няма как да подкрепят едновременно правата на гей хората и правата на мюсюлманите в Европа, защото по-голямата част от мюсюлманите искрено считат, че гей хората заслужават смърт.

Какво се случва с либералната прослойка в България? Тукашните неолиберали все още обитават осакатената парадигма на студената война и се борят с отдавна умрялото куче на комунизма, неподозирайки, че западът от консервативен, национален и десен, днес вече е либерален, глобален и ляв. И те няма как да се идентифицират като десни, щом подкрепят левите западни каузи като мултикултурализъм (бивш интернационализъм), интеграция (независимо от невъзможността на определени култури да се интегрират), глобализъм (отворени граници за икономически бежанци), миграция (дори незаконна), краен феминизъм (мъжът постепенно се превръща в насилник и враг), права на безчислените вече „потиснати“ малцинства (новият ърбан, мулти-култи пролетариат), толерантност (наложена чрез крайна нетолерантност към чуждото мнение по Маркузе), силно ограничаване на религията (най-вече християнството за сметка на промотиране на исляма), политическата коректност (изведена до такова извращение, че според статистиката вече фрапиращ брой жени са били оставени да умрат на улицата, защото мъжете са се страхували да им окажат първа помощ, за да не ги обвинят в сексуално посегателство), борба за спасяване на климата (предвождана от дете, което няма академичната подготовка по темата).

Днешната левица е проектирана, създадена и управлявана от онези, срещу които си мисли, че се бори, ето защо изостави темата за социалната несправедливост и се фокусира върху социалния и биологичен пол на легиони виктимизирани юзлеси. Каузата на днешната левица е подменена и заменена с беззъба шитня. Никой вече не гледа онзи 1%, който управлява повече от половината богатства в света, защото са втренчени в 72-та си пола и са твърде заети да се правят на жертви. Новата левица е отдавна умрял пор и мирише на мърша.

Лична свобода ли?

Днешната левица, днешната неолиберална кауза за мен е отчайваща. Политиката на идентичността винаги е привлекателна, защото позволява човешката глупост и мързел да бъдат представени като продукт на потисничеството и историческата неправда. Личната отговорност е премахната от уравнението. Ето как милиони бели, работещи, консервативни, нормални хора в един момент се почувстваха зле, защото някак си се оказаха излишни, объркани и уплашени в новия глобален свят. И бяхме обявени за „фашисти“ и „неудачници в любовта“.

(Със съкращения, от фейсбук)