Религиозните войни са основен сюжет в човешкото минало и настояще

Плашени с какво ли не, хората са склонни да хукнат след някого дори към погибел

Архетипният образ на Божественото дете, в който неолибералните сатанисти пробват да вкарат Грета Тунберг, е вкоренен в дълбокото подсъзнание на хората. Появил се е в зората на човешката цивилизация и е повтарян безброй пъти в приказки и легенди на почти всички народи на света. Десетината архегипи, посочени от създателя на аналитичната психология Карл Юнг като спонтанни древни творения на психиката, навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.

От началото на ХХ век повечето от тези образи и фигури от Колективното несъзнателно все по-активно и на все по-сериозно научно ниво се използват от професионалистите в масовите манипулации на населението. Както и от редица политици. През последните десетилетия политическата дейност в огромна степен се е превърнала в театрално представление с цялата гама на литературните родове. Особено ефективна за промиването на мозъци и тласкането на човешки групи към себеувреждащо поведение и колективни изстъпления е епопеята.

В многомилионни тиражи се преиздава книгата за Хари Потър, събрала цял куп Божествени деца от притчи на Европа, Азия, Африка и Америките. Извънредно популярно четиво, само защото съдържа повечето архетипни образи – на Добрия великан, Злата вещица, Великата майка, Мошеника, Мъдрия старец, Вечното момче и др. В Холивуд манипулаторите отиват още по-напред, перфидно се използват техники за целево прекрояване на подсъзнателните фигури и се подвеждат към все по-голямо еднообразие в опит за формиране на общочовешко подсъзнание.

Във верските култове това се прави от хиляди години, особено често и нерядко успешно от еднобожиите религии. “Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездуховните порядки” пише Карл Маркс, по-късно думите са малко преиначени като „опиум за народите“. Не че не са и значително повече от упойка, разбира се. В историята на християнството, към което днес все още предимно принадлежат Европа и Америките, случаите на използването на Харита и Грети са множество.

Вярванията са различни, но религиозните войни силно си приличат. Те не са само основен мотив от средновековната история, а са задължителен сюжет в човешкото минало. И настояще, както виждаме, възможни са с вяра в Бог, но и без нея! През XI в Католицизмът е драматично разклатен от комплекс от обективни икономически неблагополучия, политически и военни сблъсъци, позорни провали на Ватикана. Вярата е тежко компрометирана сред масите, заплахата за жестоки бунтове и крах на елитите е огромна.

Същевременно аскетът-войн Петър Пустинник, обхванат като множество християни в Европа от идеите за поход срещу неверниците, призовава за завоюване на Божи гроб. Към това него, „жалкият и дрипав пилигрим“, го бил призовал явилият му се лично Исус Христос! Описван като „невзрачен, дребен на ръст, но бърз и проницателен, с приятен и свободен говор“, несъмнено е бил талантлив манипулатор.

Идеята му се оказва навременна, с обозначаването на външен враг, на Злата вещица и Мошеника в едно цяло или поотделно, властимащите почти винаги успешно се справят с вътрешните напрежения и конфликти. Враждуващите европейски принцове се споразумяват, за Ватикана мероприятието е спасително, папа Урбан II през 1095 г. благославя Пустинника и призовава: „Мир тук, война там! Там текат мед и мляко, който тук е беден, там ще стане богат! Вървете към Божи гроб, Църквата ще се погрижи за близките ви. Dieu lo volti“ - Бог го желае!“

Обещава на устремилите се срещу „езичниците“ опрощение на греховете, а и на дълговете, каквито имат. Тълпите от фанатизирани бедняци тръгват към Йерусалим, следват ги свещеници и рицари. През 1099 г. превземат Йерусалим, но войната не свършва, а жертвите са много, нужни са нови бойци. Кръстоносците започват да нападат и грабят вече и по християнските земи, превземат Константинопол, разоряват и палят български селища. През 1204-а Калоян ги разгромява.

Крайно са необходими нови съчки в огъня на интервенциите на изток, така се стига до изграждането на образа на ново Божествено дете. През 1212 г. на 14-годишното пастирче Стефан от Клуа му се явил Исус Христос целият в бяло! Пак! Както преди се явил на Пустинника, а на Сан Франческо шушнал на ухо през 1209-а. Споделил Стефан за великата радост Божието наставление да оглави за кръстоносен поход детски „святи и непорочни души, на които не може да се причини вреда“ . Обещал му бил Спасителя, че ще се разтвори пред тях морето, за да преминат отсреща.

Събрал около 30 000 последователи на юношеска и дори детска възраст, след Великден тръгнали с хоругви и песнопения към Марсилия в посока Божи гроб. Не се разтворило морето пред обявения за чудотвореч Стефан, но като по поръчка се появили двама местни търговци, дали им 7 кораба, за да отплават към Африка. Чак след 18 години станало известно, че всъщност просто са ги продали в робство. Номерът обаче е повтарян неколкократно, Походи на пастирчета е имало през 1251-а, тогава Дева Мария се явила. Последният е бил през 1320-а.

„Божественото“ момиче Грета пътува с яхтата на Ротшилд през океана с бедни дрешки, аскетично телце и гневно изражение, приема храна за птички и призовава непорочните души за световен поход срещу Злото. Цяла купчина аналогии могат да се прокарат с Пустинника, пастирчето Стефчо, Сан Франческо, явленията и вещанията на отвъдни сили. И с кръстоносните походи, разбира се. В техния замисъл и в изпълненията им главната идея е завоюването на чужди земи и активи. Неолибералният бяс също е форма на кръстоносен поход.

В края на XI в. започва и Реконкистата срещу маврите в Испания, за която европейските принцове сключват първите си съюзи. Кръстоносните походи не свършват през XV в., както се твърди, военно-религиозните операции като удобни и предпочитани начини за установяване на влияние се практикуват от католици, протестанти, православни, мюсюлмани и разни светски сатрапии. Наричат ги различно, най-често колонизации, напоследък ограничени демокрации или либерални такива. Разликите са в дозата насилие.

Признаците обаче са все същите: на ангажираните съответния съюз – Тристранен, Многостранен, Варшавски договор или настоящето НАТО по подобие на Урбан II се гарантира преди всичко сигурност, чадър, безнаказаност и опрощаване на греховете срещу битки с враговете, неверниците и Злото в разните му проявления. Проповядва се като свърхценност пакет от добродетели, например политкоректност, гейпарадизъм, зелени инициативи, глобализация, универсална демокрация.

Същевременно както и преди, проповядващите слабо съответстват на проповядваните идеи и ценности, в името на които налагат санкции и обявяват поредния поход срещу някой сатанизиран персонаж, апетитна непокорна страна или ключова територия. Като Палестина, днешният Близък Изток, например, където от древността минават важни търговски, транспортни и енергийни магистрали, за които и сега се води люта борба за контрол и влияние. Крепостите пак се разрушават или задушават. На дъното остават пак същите лакомия, хищничество, богоизбранство, месианство и още няколко вечни човешки пороци.

И жертвите на днешния неолиберален бяс, ошашавените последователи на колективната неолиберална Грета са изправен пред остра потребност. От оправдание за съучастничество , от магическо вътрешно преобразяване чрез философския камък на Хари Потър, от Сенкитев себе си. Архегипите са и защитни стратегии. Изправени пред плашещото, опасното, хората чрез тях несъзнателно опитват да се спасят. А когато от ужас „не са на себе си“, могат и напълно да се укрият в архетипа. Плашени с какво ли не, тогава мнозина хукват след някого дори към погибел.

Новото е добре забравено старо, както се говори в света на модата. Но единственият извод от исторята е, че от нея не се правят изводи. При всички кръстоносни походи, също и при детските, неизменно с особена жестокост са преследвани, грабени и избивани евреите. Днес те обаче не само са възлови иделози на неолиберализма, но последователно и най-усърдно крепят неолибералните акции. Дано тази си част от историята не се повтори, но е съмнително. Пак поради наличието на два от архетипите.