Услугите на цифровите платформи като Google, Apple, Facebook, Alibaba и Yandex се превърнаха в незаменима и неизбежна част от нашето ежедневие. Но хората обаче плащат за удобството да използват услугите си с поверителност и свободата на избора, често без да го осъзнават. Защо монополизирането на цифровото пространство е опасно и как да се възстанови балансът между интересите на корпоративния бизнес, държавата и обикновения потребител?

Всеки ден разглеждаме лентата с новините, проверяваме социалните мрежи, търсим информация с търсачката, общуваме с приятели в месинджъра. Всички изброени предимства на цивилизацията са при нас заедно с бързото развитие на цифровите платформи. За използването на по-голямата част от цифровите услуги потребителите не плащат такси, а в замяна получават удобство, комфорт и достъп до почти цялата информация в света.

Потребителите са стока

Повечето услуги на дигиталните платформи са безплатни. Въпреки това през юли световните гиганти отчетоха рекордни печалби за последното тримесечие, а капитализацията им се удвои през последната година. „Ако получите нещо безплатно, значи не сте клиент. Вие сте стока" – така започва книгата на Илай Парайзер "Филтърният балон: Как новата персонализирана мрежа променя това, което четем и как мислим“.

Днес за никого не е тайна, че когато се използва каквато и да е цифрова услуга, потребителят се съгласява да прехвърли на платформата-доставчика на тази услуга, своите данни, които вече са наречени „новия нефт“ и други метафори, които олицетворяват елементите, които са от съществено значение за стабилността на икономиката.

Малко хора се замислят какви конкретни данни събира платформата, колко и как след това ги използва. Отговорите на тези въпроси се пазят от дигиталните гиганти, които, както се оказа, са доста трудни за призоваване към отговорност.

Не толкова отдавна стана известно, че Google е в състояние да събира потребителски данни, дори когато настройките на мобилното устройство са изключени. Освен това, като част от производството срещу Google, което в момента се провежда в САЩ, стана известно, че Google оказва натиск върху производителите на мобилни устройства, да скриват настройките си за поверителност на места, „трудно достъпни“ за потребителя.

Facebook, както се оказа, също е в състояние да събира данни не само от кликвания и преглед в собствената социална мрежа, но и да получава данни от другите приложения, инсталирани на вашия смартфон, които не са свързани по никакъв начин с Facebook. Благодарение на вградените тракери, социалната мрежа може да знае какви продукти търси потребителят, информация за това какви лекарства е поискал и коя клиника е посетил. И прави всичко това, дори ако приложението не е в профила. Подобни действия позволяват според Facebook „по -точно да съставят потребителски профили“.

Капанът на екосистемите

Проблемът с дигиталните гиганти и потребителските данни, които използват, се крие в тяхната фактическа глобална монополна позиция. Потребител, който реши да се откаже условията на потребителското споразумение, в повечето случаи няма алтернатива. Не можете да поискате от дигиталната платформа да премахне няколко неудобни клаузи от потребителското споразумение, и не можете да се съгласите частично с него. Приемаме ги напълно или съзнателно се осъждате на „дигитален аскетизъм“.

Трудно е да убедите всичките си приятели да напуснат Facebook и да общуват в алтернативна социална мрежа. В наши дни е доста трудно да се търси информация, напълно заобикаляща услугите на Google. В днешно време е трудно да се намери мобилно устройство, което да функционира на операционна система, различна от тази на Android или на iOS. Миграцията към алтернативна платформа носи забележими неудобства за потребителя и също така изисква значително време, когато става въпрос за прехвърлянето на данните (контактите в директорията, списъка с приятели в социалната мрежа и т.н.).

Освен това дигиталните гиганти, разбира се, се стремят да запазят и увеличат своята пазарна власт. Историята познава примери за стотици така наречени хищнически поглъщания, когато глобална дигитална компания е купила малък обещаващ бизнес или стартъп, който хипотетично може да представлява заплаха или да се превърне в пълноправен конкурент, с единствената цел да прекрати развитието на конкурентната технология или изцяло да я вземе под свой контрол, за да не позволи растежа на конкурента. Най-показателното в този контекст е придобиването от Facebook на малката социална мрежа Instagram през 2012 г. за доста скромните $715 млн. според стандартите на цифровия свят. При прегледа на тази сделка регулаторите погрешно заключиха, че Instagram е приложение за споделяне на снимки, а не е социална мрежа, и затова „те пуснаха” сделката без внимателен анализ на последствията. Друг класически пример за „хищническо поглъщане“ е придобиването от Google на услугата за публикуване и гледане на видеосъдържание YouTube, която по-късно, вместо пълноправен дигитален плейър, се превърна в един от основните канали за популяризиране на Google.

Укротяване на непокорните

Пазарната власт, която дигиталните гиганти придобиват от големите данни, е практически неконтролируема. Има спорадични опити за регулиране на глобалните цифрови компании по целия свят, а успешните случаи на злоупотреба с големите данни с цел премахване на конкуренцията на пазарите са по-рядко изключение, отколкото правило, дори в най-напредналите юрисдикции по отношение на регулаторното развитие. Антимонополният орган на Германия е най-напред в това отношение и прие два комплекта „цифрови поправки“ в законодателството в областта на конкуренцията, а също така разгледа редица случаи на злоупотреба с господстващото положение от дигиталните гиганти. Един такъв случай е антитръстовото разследване срещу Facebook за незаконно събиране и използване на потребителските данни от други платформи. Решението в този случай обаче впоследствие беше отменено, така че този опит, макар и прецедентен, едва ли може да се нарече успешен.

Тази ситуация би могла да бъде регулирана и конкурентите биха могли да растат и да се развиват чрез включването на антитръстовите механизми за контрол. Единственият проблем е, че критериите за координиране на транзакции с икономическа концентрация, които съществуват почти по целия свят, са фокусирани върху традиционните пазари и „не виждат“ какво се случва в цифровия свят. Малкият стартъп например може да няма значителен оборот, но да притежава уникална технология, която може фундаментално да промени пазара. Цената на придобиване на една такава компания от дигитален гигант също може да бъде ниска. По този начин дигиталният гигант може да купи потенциален конкурент, без да привлича вниманието на антитръстовия орган. Например споменатата сделка Facebook-Instagram попадна в центъра на вниманието на регулаторите в няколко юрисдикции, въпреки това, че компаниите оперират по целия свят. Признавайки мащаба на проблема, през 2020 г. Федералната търговска комисия на САЩ поиска от Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft информация за повече от 100 транзакции през последните десет години. Според регулатора, в случай на идентифициране на проблеми с развитието на придобитите технологии, ще бъдат разгледани различни мерки, включително отмяна на съгласие за сделката и принудително разделяне на компаниите.

Освен това има и друг проблем: цифровите технологии са сложни. Антитръстовите служители не винаги имат изчерпателни познания за това как работят кодовете и алгоритмите. Между другото, понякога дигиталните компании се възползват от това. През 2017 г., когато глобалната социална мрежа Facebook придоби месинджъра WhatsApp, малък по тогавашните стандарти, Европейската комисия директно попита Facebook дали сделката е опит за обединяване на големи количества данни, с които компаниите разполагат. Социалната мрежа отговори, че няма „техническа възможност да упражнява такова влияние“. Впоследствие този отговор струва на компанията глоба от $110 млн. за предоставяне на невярна информация. През същата 2017 г. капитализацията на Facebook достигна повече от $500 млрд., което означава, че компанията може хипотетично да плати наложената глоба 4,5 хиляди пъти. Това ясно илюстрира, че заплахата от глоба не е проблем за цифровите платформи.

Опитите да се обърне ситуацията сега се правят главно в развитите юрисдикции. Органът по конкуренцията и пазарите на Обединеното кралство създаде специален отдел, който ще включва IT специалисти и анализатори на данни. Целта на създаването на това звено е желанието на регулатора да разбере действителния предмет на регулиране и съответно да потисне нелоялните практики, които се появяват на цифровите пазари. Въпреки че този опит беше високо оценен от антитръстовите органи по целия свят, досега той също беше частично приложен само в САЩ и ЕС.

Глобалният отговор на глобалното предизвикателство

Към момента има много проблеми с регулирането на дигиталните пазари. Дигиталните пазари показват значителен растеж всяка година, икономическото регулиране обективно не е в крак с развитието на тези пазари и регулаторите нямат нито правните инструменти, нито институционален капацитет да се противопоставят на нелоялните практики на цифровите компании. Дигиталните пазари са глобални и решението на предизвикателствата за регулирането на цифровите пазари също трябва да бъде глобално. Логична стъпка към противодействие на пазарната мощ на глобалните цифрови платформи ще бъде обединяването на усилията на регулаторите по целия свят с цел засилване на сътрудничеството и разработване на обща политика и механизми за регулиране на цифровата среда.

Необходимостта от създаване на глобално регулиране е особено остра в развиващите се страни, които поради липсата на подходящи закони, ресурси и знания не са в състояние да устоят на дигиталните гиганти. 70% от потребителите на Facebook живеят в Африка и Азия, а Индия изпревари САЩ като страната с най-много потребители на социални мрежи. В същото време, при липса на подходящо регулиране, действията на дигиталните гиганти в тези региони могат да бъдат наречени практически неконтролируеми. Въпреки това цифровите компании със седалище в САЩ и Европа се държат по различен начин в развиващите се страни и у дома. Фондацията за развиващите се страни ActionAid International, изчисли, че Google, Facebook и Apple биха могли да донесат на бюджетите на 20-те най-слабо развитите страни $2,8 милиарда долара, ако плащат справедлив данък върху дейностите, които извършват в тези юрисдикции. Тази сума би била достатъчна за покриване на разходите за наемане на 1,7 млн. медицински сестри, от които се нуждаят развиващите се страни в борбата с COVID.

Това още веднъж подчертава необходимостта от глобално интегрирано регулиране на цифровите гиганти, които вече са започнали да поемат функциите на една квази държава. Епизодът с блокирането на профила във Facebook на президента на САЩ, Доналд Тръмп е потвърждение, че платформата има не само социална функция, но и мнение по ключови политически въпроси. В условия на безпрецедентна и не само пазарна мощ, само глобален отговор може да постави дигиталните гиганти на тяхното място.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)