Няма да им е трудно да развинтят чивиите на ПростоКирчо - те със Зеленски успяха, какво остава за нашия самодеец

Два дни ни досаждаха с комедията „ГОЛЯМОТО ИЗДЪНВАНЕ“. Тя е абсолютен фаворит в категорията „Неотложна Глупост“. Продуцент и режисьор - Кирил Петков /по съвместителство и личен реаниматор на бившия премиер Бойко Борисов.

Някои хора до такава степен са обсебени от „неотложна глупост“, че тя сякаш се е превърнала в самото им естество. Те изобщо не могат да устоят на изкушенията ѝ.

И точно те имат последната дума тъкмо сега, когато е ясно, че се опитват да въвлекат България в руско-украинския сблъсък. Кирчовци ни осигуриха вече един друг кеф - директен конфликт с Русия, заради изгонването на 10 руски дипломати.

„Браво, подмазвачи!“ - казват новите ни най-верни партньори/„от урва на урва и от век на век“ - и търсят следващата възможност да втвърдят още повече образа на България - например, с натиска да подарим на Зеленски ракетните си комплекси.

Няма да им е трудно да развинтят чивиите на ПростоКирчо - те със Зеленски успяха, какво остава за нашия самодеец.

Всъщност, започвам да се съмнявам, че Зеленски е чист евреин - един истински евреин не би се оставил толкова много и толкова дълго да го будалка Байдън. Втвърдяваха го - обаче накрая го изоставиха. Сега е ред на нашите балами да бъдат използвани.

Байдън направо подведе Украйна - неизбежно е човек да не стигне до този извод, ако внимателно проследи хронологията на неговото говорене, особено преди началото на Операцията.

Той упорито се придържа към известното правило на агресивната политика - „Бистър поглед и празно сърце“. Само дето погледът му не се оказа никак бистър, за сърцето да не говорим - разрушенията в украинските градове в немалка степен се дължат и на тази „празнота“. Само проскубани орли като Байдън не могат да се примирят, че Светът вече е друг. Жалко за клета Украйна...

Споменах „орли“ - и се сетих за нещо любопитно: дали са обърнали килима в Овалния кабинет на Белия дом?

Ето едно свидетелство за мистерията с въпросния килим, то е на Дан Браун: „Доминираща особеност на Овалния кабинет е пъстрият белоглав орел, извезан върху овалния килим. В левия си крак птицата стиска маслинова клонка, а в десния - наръч стрели. По време на мир орелът гледа наляво - към маслиновата клонка. Но по време на война той тайнствено се обръща надясно - към стрелите. Скритият зад този фокус механизъм е източник на безброй догадки от страна на служителите в Белия дом, тъй като по традиция се знае само от президента и главния иконом. Загадката на този тайнствен орел се оказва разочароващо обикновена. В един склад в мазето има втори килим и някой просто ги разменя посред нощ...“

Тарикатите си въртят килимите, а ние, за жалост, се напъваме да се наврем в конфликта - и това донякъде е факт, най-малкото заради пристрастността на телевизиите ни. Американският вицепрезидент Камала Харис се обадила на ПростоКирчо и му благодарила за хуманитарна помощ, която предоставяме на Украйна - ако се вярва на самия Кирчо, понеже той най-сладко послъгва, когато нещо се отнася до самия него.

Дали му е подшушнала и нещо друго?

Буквално по същото време и американският военен министър Лойд Остин промени програмата на европейското си турне - сетил се внезапно, че България има важно място на Източния фланг на НАТО. Какво ли ще подшушне Остин в ухото на Кирчо?

Ако сме с целия си, сън не бива да ни хваща от това шушу-мушу - особено като знаем, че Кирчо е почитател на жанра „Неотложна Глупост“ и често се държи като инфантилен немирник - и то в далеч по-елементарни случаи. Сега сигурно се усеща направо във вихъра на танца и не е ясно, какво може да направи.

И никой не знае - той приключи с останалите ни властници, още когато на своя глава отиде в Скопие.

Ако не се беше обадил Зеленски, изобщо нямаше да научим, че е разговарял с нашия човек - който вече подхвърча в режим на опасна автономност.

А тя, съчетана с факта, че е абсолютен аматьор, го прави съвършено непредсказуем. В една нормална държава отдавна щяха да го обявят за издирване. В тази обаче му се обаждат вицепрезидентът и военният министър на САЩ. Нещо се случва, някакво суркане във Властта, някакво невидимо разместване на пластовете.

Радев все повече изглежда изолиран. Редно би било, Камала и особено военният министър да разговарят с него, когато става дума за военни събития, а не с някоя цивилна гарга, която може би дори не е ходила войник.

Какво се е случило, че са изстинали към него? ПростоКирчо може би някак го е накиснал, но едва ли само това е причината. По-вероятно е „партньорите“ ни да искат да ни накиснат в поредната „Неотложна Глупост“.

От тази гледна точка ПростоКирчо е абсолютно подходящ. Стотина дни след парламентарните избори той вече не представя никого - а и никога не е имал някаква сериозна подкрепа. Радев инвестира чрез/през него в омразата към Бойко и криво-ляво скърпиха някакво подобие на власт. Тя съществува благодарение на същата омраза, на нищо друго.

Е, и заради някои потребителски/сиромахомилски акции. Нинова, например, до шията е далдисала в олио - тя е гарант за тази мазнотия, сякаш нищо друго не я интересува. И изобщо не се сеща в каква мазнотия може да ни хлъзне премиерът, вероятно дори не го е питала, какви ги е дъвкал с Камала и Зеленски.

Коалиционните „партньори“ са напълно доволни от статуквото, то изцяло ги удовлетворява, не са им нужни по-ясни отношения с Кирчо, за диалог да не говорим.

Защото разбират, че трябва да стоят настрани от ГОЛЯМОТО ОГЛУПЯВАНЕ, на което сме свидетели.

Те искат да припишат това единствено на премиера си, още повече, че и публиката вече е подготвена за това след неговите безподобни солови изпълнения.

А и Кирчо няма нищо против да го приемат за какъвто си искат - той излиза по-уверен в себе си след всяка поредна щуротия.

Интересно - как се схваща самият той? И, ако това го затруднява, какво остава за нас самите. Какво става - кой иска Власт, която глупее?

*От kevorkkevorkian.com