„Неочовеци“ и „необогове“ - или как и защо човечеството се самоунищожава

Границите изчезват, националните характеристики са път към музея, никой не възприема държавните глави като значими фигури, народите губят обединяващите си принципи и се превръщат в мозайка от малцинства

Капитализмът победи в световен мащаб, но след това той взе назаем не най-добрите, а най-лошите черти на социализма

През 1980 г. Алвин Тофлър рисува картината на бъдещо идилично общество на „третата вълна“, управлявано от просветените технократи. Противоречията между капитализма и социализма са премахнати: от първия са останали само духа на предприемчивостта и свободата, а от втория са останали само загрижеността за слабите, възрастните, болните и за общата среда за живот. Но властта има своите мъдреци - меритократи, които по-добре познават нуждите на хората, но и пряката демокрация също се разширява. Хората гласуват по-важните за тях въпроси чрез световната компютърна мрежа, но обществото е организирано по такъв начин, че проблемите да се решават още преди те да възникнат, защото прогнозите са от голямо значение. Тофлър подчертава, че тази система не трябва да се бърка с централното планиране, но в неговия красив нов свят прогнозите са децентрализирани и отворени и той дори трябва да въвежда понятие, като „демокрацията на прозорливостта“.

Градовете вече губят своето значение, когато хората работят от къщите си и целият свят се е превърнал в глобално село. Световните столици са пусти и държавите, чийто центрове са те, вече не са от значение.
Националните държави се разпадат на все по-малки фрагменти, изпитвайки натиска отдолу, а отгоре ги натискат транснационалните формации, отговорни за все по-важните решения. Границите изчезват, националните характеристики са път към музея, никой не възприема държавните глави като значими фигури, народите губят обединяващите си принципи и се превръщат в мозайка от малцинства.

Ерата на материалния просперитет, започнала през 1960-те години, продължава, без да спира, като потреблението непрекъснато нараства, а основният проблем става: какво да правим с излишъка, и много скоро можем да говорим не само за общество с всеобщ просперитет, но и за свят на изобилие. Понякога възникват малки проблеми, но те се решават чрез настройване на системата, а не с нейното разбиване. Постоянното унищожаване и прераждане обаче изпитват бизнес процесите, базирани на бързо развиващите се нови технологии. Негативните страни на капитализма, като господството на големите корпорации и банки, ще изчезнат. Парите обикновено губят предишното си значение и знанието заема тяхното място. Напуснали големите градове на сушата, хората ще започнат да ги строят в морето и на други планети.

Това предсказание, направено от футуролога Алвин Тофлър в неговата книга „Третата вълна“, се оказа много далеч от реалността. Капитализмът победи в световен мащаб, но след това той взе назаем не най-добрите, а най-лошите черти на социализма. Глобалната средна класа, която да диктува своите позиции на политиците, не се случи и вместо това пропастта между богатите и бедните се увеличава. Днес светът изглежда в това отношение, както по време на пика на втората индустриална революция, времето, когато капитани на индустрията като Вандербилт превозваха цели английски замъци в САЩ и организираха сафарита, а стачкуващите миньори бяха разстрелвани с картечници.

Не е необходимо да се говори за общество на изобилието, след като растежът на материалното благосъстояние е спрял. Ако не се обърне, то сегашното младо поколение в развитите страни почти сигурно ще живее по-зле от своите родители.

Тези, които са на върха днес, изобщо не се интересуват от просвещението, те са по-склонни да отнемат от бедните това, което последните са постигнали в миналото. Безплатното образование и здравеопазване са обявени за неефективни, а има призиви към премахване на пенсиите и не се говори за загриженост или за солидарност, а по отношение на възрастните хора се практикува принципа, че „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".

Големите градове станаха още по-големи, няма достатъчно места за дистанционна работа за дизайнери и брокери и хората напускат селата си за нископлатените работни места в мегаполисите. Въпреки наличието на технологии, замърсяването на планетата продължава да върви с нарастващи темпове, монополите стават по-силни от всякога в историята на човечеството, а капитализацията на Apple, например, през август 2020 г. възлиза на $2 трлн. и надвишава годишния БВП на страна като Италия. Границите не са отишли никъде и 2020 г. показа, че те са станали съвсем реални дори в рамките на Европа.

Дори техническият напредък на днешния ден в никакъв случай не е толкова безспорен, както изглеждаше преди половин век и най-голям напредък се наблюдава в системите за цялостно следене на човека, а морските или космическите градове все още изглеждат непостижима мечта. Самите технократи трудно могат да бъдат наречени просветени и всъщност ерата на Просвещението вероятно е приключила. Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър пише блестящо за това в своето есе „Как завършва Просвещението“, публикувано през лятото на 2019 г. в списание The Atlantic.

Днес обществото е далеч от идиличната картина, която Тофлър рисуваше преди 40 години. Въпреки това, една от неговите прогнози наистина се сбъдва и тази прогноза касае човека.

Футурологът пише: „Можем ли да създадем човек със стомах като на крава, храносмилащ трева и сено, в резултат на което решението на хранителния проблем ще бъде по-лесно, тъй като човека ще премине към консумация в по долните звена на хранителната верига? Можем ли да променим биологично работниците така, че техните данни да отговарят на изискванията на работата, например да създадем пилоти с множество ускорени реакции или на работници за поточната линия, чиито нервни системи ще бъдат пригодени да извършват монотонен труд? Ще се опитаме ли да унищожим „долните“ народи и да създадем „супер раса“? (Хитлер се опита да направи това, но без генетичните оръжия, които скоро биха могли да излязат от нашите лаборатории). Ще клонираме ли войници, които да се бият за нас? Ще използваме ли генетичната прогноза, за да предотвратим раждането на нежизнеспособно бебе? Ще отглеждаме ли резервни органи за себе си? Ще има ли всеки от нас, така да се каже, „банка на спасението“, пълна с резервни бъбреци, черен дроб и бели дробове?“

Всичко, за което Тофлър тогава пишеше, се оказва възможно. Днес е напълно възможно да се говори за перспективите на „нов човек“, „неочовек“, който ще се превърне в неодушевена материя, имплантирана с „живот“. По-нататъшният напредък в невромедицината и невробиологията може да доведе до това, че делът на "протеиновата част" в общата маса на тялото ще намалее и "собствените" органи ще бъдат заменени със синтетични. Имунитетът пречи на този заместител, който пък на несъзнателно ниво играе ролята на самоидентифициране на организма, може да бъде изкуствено отслабен. За да се премахнат нежеланите странични ефекти при такова отслабване на организма, може да се прибегне и до изкуствени средства. В резултат целостта на организма ще бъде нарушена, но тук и там в цялото тяло ще действат микро или дори нано-агенти, подчинени на облака и поддържащи определените функции.

Понятието „живот“, приложено към тези функции, трябва да се прилага с повишено внимание, тъй като функционално обусловеният организъм ще бъде една система под строг контрол, където „живата част“ ще играе все по-малка роля. Нещо повече, ще дойде моментът, когато той ще може да съществува само в подчинението си на „неодушевената“, алгоритмична част, която ще бъде под външен контрол чрез облака. По този начин по-голямата част от човечеството ще се превърне в „облачни неочовеци”. И на ниво съзнание ще са малко свързани с вида homo sapiens, който познаваме днес.

За homo sapiens автономният ум е задължително условие за съществуване и развитие, а за „облачния неочовек“ умът ще бъде алгоритъм и всякакви отклонения, от който ще се считат за болест, подлежаща на лечение. По същество такъв човек ще бъде „философско зомби“, за което пише канадският философ на съзнанието Дейвид Чалмърс. Какво ще се случи в тази връзка със съзнанието и такова понятие като "свободната воля" ще бъде разгледано по-долу.

Изобщо, как ще протече преходът от homo sapiens към „облачния неочовек“ и ще има ли въобще такъв преход? В действителност, от гледна точка на ефективността, е по-лесно да се създаде „неочовек“ наново, точно както е по-лесно и по-евтино да се построи изцяло нов високоефективен завод, отколкото да се ремонтира и пригоди стария. В този случай видът homo sapiens ще остане като източник на „резервни части“ или като информационен фонд в случай, че се вземе решение за необходимостта от вътрешното специфично разнообразие на „неочовека“.

Ключовият въпрос е кой или какво ще вземе тези критични решения. Дали това ще е малка група от сегашния елит или една нова класа, която условно може да се нарече „необогове“ и в духа на книгата на израелския философ Ювал Харари „Homo Deus: „Кратка история на утрешния ден“, където става дума за хората от близкото бъдеще, които ще имат безпрецедентна власт? Как тогава "необоговете" ще се различават от "неочовека"? Може би те ще бъдат две различни раси или дори два различни вида? Виновна ли ще е еволюцията за тяхната поява, или както пише същият Харари, за автоеволюцията, тоест за това, че човекът най-накрая е взел въпроса за трансформирането на своята биологична и антропологична същност в свои ръце? Или може би ще има някакъв нов подход, който ще ви позволи да погледнете на всичко това от съвсем различен ъгъл?

Всеки от тези въпроси поражда други. Ще се опитам да отговоря на някои от тях в книгата. Как да дефинираме правилно новите антропологични единици - като „неочовеци“ и „необогове“? Дали трансформацията на „Homo sapiens“ в тези нови образувания ще се случи скокообразно, или преходните състояния ще са неизбежни? Как могат да се определят тези състояния?

Напълно възможно е „собствениците на алгоритъма“, ако те съществуват, да не се нуждаят от специално вътрешно видово разнообразие. Тогава ще бъдат създадени „неочовеци“, които да изпълняват тази или онази функционалност според ограничен брой шаблони. Ако се случи постеволюционен скок, ще бъде трудно да се нарече резултатът му „нов вид на човек“, защото очевидно няма да е човек и дори няма да бъде живо същество.

Обаче и тук технократите могат да видят или вече са видели изход в предефинирането на понятията „жив“ и „разумен човек“. Думата „разумен“ е сериозно атакувана сега и то с основателна причина.
„Неочовекът“ ще даде в замяна на своето безсмъртие или дори за обещанието за безсмъртие всичко, което остава нематериално в него. Ще се откаже от „нецифрованото“, от „непостижимото“, тоест от „душата“, недостъпната за съхранение, „ подобрение” или промяна. Предполага се, че качествените и количествени характеристики на "неочовеците", техните способности, ще зависят силно от принадлежността им към определена икономическа и политическа класа, до генетичния трансфер на свойства на представителите на определените класи.

Ако „майсторите на алгоритъма“ успеят да проведат своите планове, както ги разбират, ще може да се говори за самоунищожението на човечеството и смъртта на човека, за окончателната победа на Танатос над Ерос и резултатът трябва да се счита не за "следващия човек", а за първия модел на определено биоелектрическо зомби.

Новото време - 2 ще роди абсолютно безмилостни и нечовешки методи на управление. Това ще роди още по-голямо отчуждение на мислещите хора от човешката раса. Хората, особено представителите на „мислещите класи“, ще търсят спасение в изкуствения интелект, защото отчаяно ще търсят спасение от собствения си народ. Човечеството ще бъде по-разделено от преди и няма да е възможно да разчита на семейство или на клан, защото и двете формации ще загубят своите човешки черти.

В същото време обществото може да запази обичайната си „демократична“ фасада толкова дълго, колкото иска, но хората ще трябва да оцелеят в свят, в който думата „свобода“ ще загуби значението си.
Предварително определената глобална сила на Цифровия Левиатан може да внуши чувство само на безнадеждност, подобно на това, което изпитват хората в нацистките концлагери. За да не се поддадем на тази безнадеждност, трябва да се изправим пред фактите и да анализираме тенденциите. Какви ще бъдат основните характеристики на „неочовеците“ и „необоговете“ и неизбежно ли ще е разделянето на homo sapiens на два вида? Какви ще бъдат междинните етапи в това постепенно слизане в ада?

Възможно ли е, накрая, да си представим движението на човечеството по съвсем друга траектория и до място, където хората няма да загубят своето съзнание и своята съзнателност, освен да ги пренесат на по-високо ниво? Възможно ли е да избегнем господството на Цифровия Левиатан или да накараме човечеството по някакъв начин да се събуди от своя сън, внушен му от жреците и технократите, и да отърси пепелта от краката ни? И в този случай човекът също неизбежно ще се промени и затова трябва да се говори за новия човек. Какви ще бъдат неговите характеристики? Какво да направим сега, за да направим това развитие възможно?

За да разберем това, нека разгледаме отблизо какво се случва с науката днес, защото без нея, без новото Просвещение, нищо не може да се направи. И ако видим трагична картина на упадъка на някога мощната човешка способност, тогава още повече трябва да гледаме безстрастно реалността в очите, защото само по този начин ще можем да осъзнаем ситуацията и да разберем кое от горчивите лекарства може да я коригира.
***
От новата книга "Хакнатият човек"(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари