Вода, брашно, сол, мая и още нещо

Още в древни времена, египтяните слагали плесенясали корички върху рани и изгаряния

Приготвянето на хляб е една от най-старите практики на съвременната човешка цивилизация. Първите сведения са от къснaта неолитна епоха (от 6000 до 4000 г. пр. Хр.). Археолозите са открили каменни хромели (ръчни мелници), с които се е мляло зърното. Думата „хляб” най-вероятно е произлязла от готската дума hlaifs. Вероятно от нея произлизат и съвременните думи на други езици: на руски - хлеб, на фински - leipa, на естонски - leib и др.

Първите хлебни изделия са били вероятно приготвени от едросмляно брашно и вода. Пекли са се върху нагорещените от слънцето камъни. Затова първите хлябове са били като тънка питка - традиция, която се е запазила и до днес в арабския свят.

И в наши дни, този продукт присъства на трапезата на всички народи по света, под една или друга форма. Според проучвания, ежедневно в света се изяждат над 9 милиона хляба, а ароматът на прясно изпечен хляб съблазнява всеки. Какво обаче не знаем за насъщния? Ето няколко интересни и неподозирани факта.

Пумперникел

Наричат го черното злато на Весфалия. За произхода и името на немският сладък ръжен хляб има не малко любопитни легенди. Според една от тях, Пуемперн на старогермански означава „духа вятър”, а Никел, тоест Никола, са наричали дявола. „Далеч от дявола” означава, че такъв хляб е дяволски трудно смилаем. Според втората версия, произходът му идва от френски - pain pour Nicole, „хляб за Никола”, така наричали коня на Наполеон, когото той, бидейки в германските княжества, хранел с кафяв хляб. Колкото и да е странно, макар и доста налудничава, първата версия е по-правдоподобна. Втората е просто лъжа.

Традиционният немски хляб Пумперникел се прави от грубо ръжено брашно с парченца несмляно зърно. В днешно време хлябът има над 300 варианта на приготвяне, но една е автентичната рецепта за него. Тя идва от немската територия Вестфалия. Именно на тази територия се пече прочутият вестфалски хляб по старинна технология в продължение на 24 часа при температура 120 градуса.

„Още една сладост”

Така наричали първата, записана още в римски времена, рецепта за хляб, напоен с мляко и яйца и пържен в масло. Сега ние го наричаме „френски тост”, въпреки че по времето на „Другата сладост” този деликатес изобщо не е бил познат на френските готвачи.

Марк Върджил Еврисак

Мечтите са не само американски, но и, например, древноримски. Еврисак е живял през II в. пр. н. е.. Той е бил син на гръцки мигранти и вероятно роби - пекари. Като хлебар, неговият баща бил толкова трудолюбив и талантлив, че успява да откупи свободата си, сключва споразумение за доставка на хляб със столицата на Римската република, добавя към своето гръцко още две римски имена и подрежда мавзолей за себе си и съпругата си в центъра на града, който днес е атракция за туристите.

Лорд

Това английско звание произлиза от древногерманското Hlaf (хляб) и Weard (страж), т. е. „пазител на хляба”. „Пазителят на хляба” наричали и водачът на племето, почитайки го като човек, който отговаря за изхранването на своя народ. Между другото, думата „лейди” има същия корен: hlafdige, тоест „месене на хляб”. От тук се забелязва сходството на думите hlaf и „хляб” и правим правилния извод - думата е от германски произход. В славянските езици, най-вероятно е попаднал от готите - германския народ, живял в Крим.

Ерготи

Гъбата, която заразява зърнените култури, предимно ръж, е широко разпространен земеделски проблем през Средновековието. Едно от последствията от отравяне с нейните спори били нарушение на психиката и халюцинации (ефектът му е подобен на този на LSD). Вероятно безброй истории за вещици, магьосници, обладани от дявола и борбата срещу тях са били последствие от масовото отравяне с гъбите по зърнените култури известни като ерготи. Много изследователи свързват фантазиите на Бош с подобни проблеми с диетата, която той спазвал.

Че мухълът може да се бори с инфекции, знаели още древните египтяни. Те нанасяли плесенясали хлебни кори върху рани и изгаряния.

Балон

Така се нарича турски хляб без мая, подобен на арменската питка. Лист безквасно тесто се запържва и след това се загрява на открит огън, поради което се надува, наистина като балон. По същата технология, но не от обикновена пшеница, а от пълнозърнесто брашно, се правят индийски чабати.

През 1928 година пък е изобретена хлебонарезната машина - тя наряза хляба на филийки и веднага ги опакова. Днес в Америка, например, до 80% от хляба се продава нарязан.