Еволюционно развитие или генетична особеност

Въпреки, че прекарваме целия си живот в своето тяло, ние все още не знаем много за него

Повечето от индивидуалните ни особености се формират още в майчината утроба

Пръстовите отпечатъци

На всеки му е известно, че няма идентични пръстови отпечатъци, дори при еднояйчните близнаци. Но защо са нужни тези белези по пръстите? В продължение на много години учените смятали, че тези резки са ни необходими за по-лесното хващане на предметите. Оказва се обаче, че пръстовите отпечатъци всъщност не позволяват на човешката кожа да контактува напълно с обектите, което противоречи на тази теория. Други проучвания доказват, че при определени заболявания се променя и рисунъка по пръстите.

Съвременните проучвания доказват,  че отпечатъците се формират още в майчината утроба през VI месец от бременността. Така още преди да се появим на бял свят ние вече имаме тези отличаващи ни признаци.

Въпреки че има няколко нови теории за еволюционните цели на тези уникални белези, включително факта, че те защитават човешките пръсти или осигуряват повишена чувствителност при допир, учените не могат да намерят окончателно обяснение.

Защо се прозяваме

Човек започва да се прозява още в утробата и въпреки това учените не са успели да намерят обяснение защо правим това. Една теория предполага, че хората се прозяват, за да регулират мозъчната температура, тъй като лишаването от сън или скуката могат да причинят спад на нейната температура. Други предполагат, че хората се прозяват, за да активизират тялото си, защото след прозяване сърдечните ритми на човека се увеличават и очните мускули се стягат.

Хората са склонни да се прозяват по-често през лятото. Повечето хора се прозяват, когато видят някой друг да го прави, изключение са кърмачетата, аутистите и шизофрениците. Някои хора се прозяват в изненадващи моменти, като например парашутист преди да скочи от самолета или олимпийски атлети преди старт. Изследванията показват, че при прозявката дихателните пътища максимално се разширяват, мускулите се отпускат, след което се получава нещо като кратка, но много приятна загуба на съзнание (пълна релаксация). Също така прозявката помага на човек да премахне умората, психическото натоварване, стреса и да насити белите си дробове с кислород.

Доминираща ръка

Хората са толкова свикнали да имат доминираща ръка и да делят човечеството на „десничари“ или „левичари“, че го приемат за даденост. Но ако наистина се замислим за това, фактът, че едната ни ръка функционира много по-добре от другата, ще ни се стори малко странно. Установено е, че позицията на бебето в последния триместър и позицията за раждане могат да повлияят коя ръка ще бъде доминираща. Асиметричното прилежание, когато главата е обърната на едната страна през повечето време, създава асиметрична стимулация на вестибуларната система, която води до намаляване на доминацията на дясната ръка.

Като се има предвид всичко, което човек знае за еволюцията и „оцеляването на най-силните“, възниква въпросът: „Защо хората нямат две напълно квалифицирани ръце?“ Това е една от най-големите мистерии на човешкото тяло.

Различни кръвни групи

Различните кръвни групи имат различни способности за борба с различни инфекции. Учените смятат, че те са започнали да се развиват преди около 20 милиона години при човешки предци и някои маймуни. Никой не знае със сигурност как и защо са се появили кръвните групи, но се смята, че те са резултат от дълга еволюция. Тип А е най-древният, а пък тип 0 е възникнал последен – това са единствените доказани факти за кръвните групи досега. Все пак за учените е ясно, че кръвната група на човек зависи от генетичната информация, която родителите са предали на бебето си. Тя става част от нашата ДНК. Смята се също така, че различните групи са се появили в резултат и на генетични мутации, влиянието на околната среда и дългия опит на човешкото тяло в борбата с различни заболявания преди много, много години.

Ролята на сънищата

"Хората прекарват почти една трета от живота си в сън, но науката все още разбира много малко как работят сънищата“, казва Калеб Бък, здравен експерт. "Знаем, че сънищата се появяват по време на бързия сън и че сърдечната ни честота се увеличава, когато спим, но не сме сигурни за какво е сънят."

Популярната теория предполага, че сънищата помагат на мозъка да подрежда ежедневните спомени, като решава кои са ценните и кои не. Други учени обаче смятат, че сънищата всъщност не изпълняват никаква реална функция.

Заразителен смях

Учените са открили, че мощните емоции могат да синхронизират работата на мозъка на различни хора. „Проучванията показват, че смехът е свързан със социалната природа на човека. Психолозите са открили, че хората са почти 30 пъти по-склонни да се смеят, когато са заобиколени от други хора”, обяснява Бейк. "Сегашната теория предполага, че смехът е заразен, защото хората са чувствителни същества."

Мозъкът ни отделя ендорфини, когато се смеем, а тези химикали ни карат да се чувстваме в безопасност. Ето защо, въпреки че никой не знае точно защо смехът е заразен, всички знаят със сигурност, че е приятен. Така че  смейте се!