Нереалната кула от празни надежди на Скопие

Северна Македония е първата спирка от обиколката в държавите от Западните Балкани на Урсула фон дер Лайен

Шефката на ЕК не пропусна да припомни за конституционните промени като необходима стъпка по пътя към ЕС

Понякога се случва и това - в името на спазването на технологичния процес в производството на вестника и неговите срокове, да пропуснем финала на някое събитие. В случая не можахме да дочакаме края на кратката, няколкочасова визита на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие и пресконференцията й с домакина й - премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски.

Още в неделя вечерта, веднага след пристигането си в Скопие шефката на ЕК се видя с президента Стево Пендаровски и вечеря с него. Последва лаконично съобщение за това какво двамата са си говорили, от което стана ясно, че не бива да се очакват някакви драматични новини, свързани с европейската перспектива на Северна Македония. Фон дер Лайен информирала Пендаровски за поредния доклад за напредъка на страната, който, както се знае, ще бъде оповестен на 8 ноември. Това е датата, на която своята политическа оценка за годината ще получат и останалите държави от Западните Балкани, всяка от които е на различен етап по пътя си към членство в ЕС. В същото време Пендаровски информирал за вътрешната ситуация в държавата, за хода на скрийнинга на местното законодателство от експерти на ЕК, който приключва в края на следващия месец и след който трябваше, по предварителни намерения, да бъде проведена втората междуправителствена конференция с ЕК и преговорният процес да продължи по същество.

Но условие за това е промяната в конституцията и вписването на българите в нея, една процедура, която застина във времето още на първото u обсъждане в Събранието на 18 август. И колкото повече времето изтичаше, толкова повече нарастваше неяснотата кога точно и в какви разумни срокове всичко това може да се случи.

Една вметка - Скопие е първата спирка в рамките на четиридневната обиколка на Фон дер Лайен на държавите от района, които кандидатстват за членство. Следват Прищина, Тирана, Подгорица, Белград и Сараево. Фактът, че Урсула фон дер Лайен пристигна първо в Скопие бе изтълкуван не като последица от логиката на транспортните връзки и балкански маршрути, а като знак за важността на Северна Македония като партньор на ЕС и като израз на симпатия от страна на Фон дер Лайен към страната и хората в нея. Нашето, пък и не само нашето, тълкуване на Скопие като старт на обиколката е друго и то е стандартно, на основата на разбирането за напрегнатото и винаги недостигащо политическо време на бюрократите от Брюксел, които искат в кратък срок да свършат повече неща и търсят най-удобните и преки възможности за това. Че какво по-лесно от това от Скопие да отскочиш до съседна Прищина, оттам до близката Тирана и така нататък. Нека се радват в Скопие, че Фон дер Лайен има симпатии към тях и ги показва с всеки протоколен жест, на който е способна.
Всъщност за такова тълкуване помогна и написаното от шефката на ЕК в социалните мрежи, което веднага бе разпространено от всички медии в Скопие. Тя написа нещо, което отекна като приятен звън от камбана в изтерзаните за европейско бъдеще души на политиците в държавата: „С нетърпение очакваме да ви посрещнем с „Добре дошли!“ с вашата особена идентичност и с вашия език, македонския език“. Някои обаче изразиха недоволство от това, че председателят на ЕК не е уточнила за каква точно „особена“ идентичност става дума. Повечето предпочетоха да не споменават това, което тя беше написала малко преди сакралната за очакванията фраза. А тя бе ясна, че ако „прогресирате в реформите, така ще трасирате пътя към ЕС“.

Какви реформи, какви пет лева, биха казали доста хора у нас. Никой не иска да му говорят за допълнителни усилия или компромиси, които да направи в изпълнението дори на стратегическа цел като членството в ЕС. А това, че в Северна Македония вече са уморени от дълголетното чакане на напредък по пътя към пълноправното членство, че има убеждението за достатъчно направени компромиси без нищо отсреща, че се усилва недоверието в европейските институции и техните ръководители за това, че само още едно-две усилия и работата ще бъде опечена - всичко това е терен, който опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ упорито създава и трупа активи върху него. Последните сондажи на обществените нагласи дават поредното предимство на опозиционната партия, която продължава с ината си да не подкрепи промените в конституцията и вписването на българите в нея.

Тезата за „български диктат“ при вземането на подобно решение в парламента е колкото неясна, толкова и нереална. В програмата на визитата на Фон дер Лайен се предвиждаше среща с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. Ако това се случи, или по-скоро, не се случи, май ще бъде за първи път през последните месеци той да бъде пренебрегван като фактор, от който зависи европейското бъдеще на държавата.

Но това не попречи на Мицковски часове преди пристигането на Урсула фон дер Лайен да изрази надежда, че тя носи със себе си ново послание и решение на кьорсокака, в който се намира политиката за продължаване на преговорния процес за членство в ЕС. На среща със свои симпатизанти лидерът на ВМРО-ДПМНЕ „препоръча“ на председателя на ЕК да обяви безусловно продължаване на преговорния процес за членство. С други думи всичко това, за което правителството на Димитър Ковачевски се бори и съобразява през последните месеци - френско предложение, преговорна рамка, промени в конституцията и всичко останало, да бъде сложено настрана, а Северна Македония да проведе втората си междуправителствена конференция още през тази есен и нещата да тръгнат напред. Ако не друго, Мицковски не си дава сметка, че едно такова решение или мил жест от страна на ЕК би било нарушение на правилата на действие на ЕС. Когато си заел една позиция и си я оформил като становище на всички държави от ЕС, можеш да я промениш само със съгласието на тези, които са я приели. Най-малкото това може да се очаква от Урсула фон дер Лайен, чийто мандат изтича през пролетта на следващата година. За съжаление, подобна позиция чухме и от Демократичния съюз на Павле Траянов, коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ. И там са си харесали термина „безусловно“.

Един наш стар познайник - първият посланик на Република Македония у нас Георги Спасов, отиде по-нататък. В своя авторска колона в местен седмичник той разви тезата, която, впрочем, произтича също от Мицковски, че промените в конституцията и вписването на българите в нея може да стане не преди, а след като Северна Македония приключи преговорния процес и се проведе третата междуправителствена конференция, която да ознаменува членството u в ЕС. Това Георги Спасов нарича „компромис, от който всички ще спечелят“. Май ще трябва и това да поразчепкаме. Макар че какво толкова има да му мислим - всички тези „идеи“ напълно отговарят на местния манталитет, създаван през десетилетията - защо пък да не изхитруваме, белким ни харесат заради милите ни очи, така и така винаги сме били зависими от големите.

И все пак, в последната минута в Скопие Урсула фон дер Лайен потвърди, че „конституционите промени са необходима стъпка по пътя към членство в ЕС“. И че без реформи в правосъдието и успехи в борбата с корупцията няма как то да стане.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи