В необичайна среда изборът на хората е неочакван

Увеличи се търсенето на стоки и услуги, които се доставят до вратата

Електронните спортове са динамично развиващ се пазар

Настоящата криза и мерките с цел предотвратяване разпространението на коронавируса COVID-19 доведоха до спад в множество икономически отрасли и дейности, като част от тях на практика бяха спрели да работят. Силно негативно засегнати са хотелиерство и ресторантьорство, транспорт, строителство, дейности, свързани с култура, спорт и развлечения, машиностроене и автомобилостроене, текстилна и мебелна промишленост. Понастоящем световната и българската икономики са в период на преход към по-обичайно функциониране и това е подходящ момент да се проследи кои дейности не са пострадали от кризата, а дори са увеличили производството си. Разбира се, списъкът не е изчерпателен.

България

Необходимостта от спазване на социална дистанция и затварянето на хората по домовете им допринесе за разширяване търсенето на стоки и услуги, които се доставят до собствената врата. Първоначално то беше насочено най-вече към запасяване с храни и напитки, но след като стана ясно, че не са налице дефицити на тези продукти, започна по-засилена търговия и с нехранителни стоки чрез поръчки през интернет телефон или по пощата. През март и април, за които са налични данни от Националния статистически институт, се наблюдава растеж на годишна база при тази дейност, като през април той даже е двуцифрен (11,7%). Тези доставки на свой ред подпомагат развитието при куриерските услуги.

Те обаче изискват добра организация и инфраструктура за обработване на поръчките, които са свързани с използването на софтуерни приложения. Някои предприятия трябваше да реагират бързо, за да подобрят съществено възможностите си за дистанционни доставки, което създаде допълнителен бизнес за компаниите от областта на информационните технологии. Немалка част от последните обаче обслужват дейности, свързани с машиностроенето и автомобилостроенето, което им повлия негативно. Така и на тях им се налага да се приспособяват към променената среда и някои по-слабо гъвкави фирми намаляват работните заплати и броя на заетите лица.

От друга страна работата от къщи и изолацията допълнително насърчи хората да използват електронни средства за комуникация и предаване на информация. Така сериозен растеж се регистрира при приложенията за видеоконференции и социалните мрежи (чиято роля като източник на данни за предпочитанията на потребителите и основен канал за маркетинг на продукти и услуги отдавна е по-значима от първоначалната идея като средство за общуване). Също така допълнителен бизнес възниква при домашните забавления - стрийминг услуги за видео и музика, електронни игри на различни платформи. Това предопределя и повишаване на интернет трафика, като съответните оператори използват момента, за да се опитат да увеличат средния размер на сметките на клиентите си чрез предложения за по-голям трафик при разширяване на тарифните планове.

Телевизионните канали също успяха да се възползват от ситуацията - наличието на повече свободно време, прекарано вкъщи, увеличи времето пред телевизорите и различните устройства, през които се приемат телевизионните програми. Това допринесе обаче увеличаване на възможностите за приходи от реклами.

Други дейности, които се развиват изключително бързо по време на кризата, са свързани с електронно образование и обучение. За няколко дни училищата и университетите трябваше да преминат от присъствено към изцяло онлайн обучение. Разбира се, немалко хора имат затруднения при използването на необходимите за тази цел технологии, които изискват поне базова техническа грамотност, но сравнително успешния опит дава ясна насока за развитието на образователната система.

Наличните технологии без значителни допълнителни инвестиции позволяват провеждането на онлайн образование. Това е мярка, която е особено подходяща по време на икономическа криза, тъй като спестява множество разходи, както за учебните заведения, така и за обучаващите се в тях. Така става напълно възможно студент да живее в България, но да учи в университет, където и да е по света, както и чуждестранен студент да се обучава в български университет, докато живее в собствената си страна.

Така не би било необходимо да се пътува до друг град или друга страна, да се търси квартира и съответно да се плаща наем за нея, ежедневните пътувания също стават излишни и от това освен пари се спестява и немалко време. По този начин разходите за висшето (а вероятно и за по-ниските степени на) образование могат да станат значително по-ниски. Разбира се, този подход не може да се приложи за всички висши учебни заведения, но може да има достатъчно широк обхват.

Ползите за предлагащите образователни услуги също са съществени - понижаване на разходите за предоставянето им, възможности за споделено използване на ресурси с други университети, повече време за преподавателите за извънучебна и най-вече изследователска дейност.

Първоначалният сблъсък с COVID-19 показа необходимостта от подобряване на хигиенните навици, включително и чрез дезинфектанти, както и от използване на защитни приспособления - маски, облекла, ръкавици и т. н. Прекъсването на вноса или недостатъчните доставени количества от Китай, както и намаленото търсене на дрехи дадоха възможност на шивашките фабрики да преминат към по-търсените към момента артикули, но за съжаление това нямаше как да компенсира спада в отрасъла като цяло.

Кризата се отрази негативно и върху оборота на големите вериги хипермаркети или т. нар. модерна търговия. От една страна търсенето се понижи, а от друга - необходимостта от спазване на физическа дистанция увеличи времето за чакане на опашки, което заедно с по-голямата отдалеченост не създава стимули за хората да ги посещават. Друг фактор за по-ниските обороти на хипермаркетите е, че при променените условия техният капацитет не е достатъчен, за да обслужват същия брой клиенти, както при нормални обстоятелства.

Освен това потребителите предпочитат (може би временно) да пазаруват в по-близко разположени магазини, където да чакат по-малко време и да са сигурни, че от същото място пазаруват по-ограничен кръг от хора. Макар че цените на повечето стоки са по-високи, отколкото в хипермаркетите, в случая това не е основният фактор, който определя избора им. Така за някои квартални магазини (предимно за хранителни стоки) периодът на карантина доведе дори до утрояване на оборотите.

На фона на свитото глобално производство на машини и съоръжения и особено на автомобили добивът на метални руди, които са основните ресурси за това, се понижава. През март и април българските фирми обаче даже успяват да увеличат продукцията си. Този експортно ориентиран отрасъл е конкурентоспособен на международните пазари, тъй като (поне временно) увеличава дела си. Това е благодарение на наличието на находища в страната, относително ниските разходи за труд и инвестициите в съвременни технологии за добив.

Някои интересни развития и по света

Дотук фокусът беше върху българската икономика. По света обаче има и други положителни тенденции, които да нямат такова видимо проявление в страната.

Бавната и неадекватна реакция срещу коронавируса намери израз в множество жертви и показа необходимостта от наличие на повече отделения за реанимация с подходяща техника и обучен персонал. Едни от оказалите се силно дефицитни уреди са респираторите и осъзнаването на този факт веднага предизвика пазарна реакция като доведе до увеличаване на производството им. Заедно с това обаче стои не по-маловажната задача за откриване на ваксина срещу COVID-19. За тази цел в изследователски програми се влагат десетки милиарди долари както от държавния, така и от частния сектор по света. Освен за спасяване на живота или здравето на хората интересите са както икономически, така и геополитически.

3D принтирането (създаването на продукти или компоненти за тях или дори отпечатване на изкуствени човешки органи) и скоростното създаване на прототипи са дейности, които са все по-популярни напоследък поради развитието на технологията, понижаването на разходите и откриването на все повече приложения. Бизнесите от тази област все още са в ранна фаза на развитие, което позволява те да се разрастват дори по време на настоящата криза.

Производството на военна техника също се развива в периода на криза. Въпреки очакваното ограничаване на разходите поради значителното намаляване на приходите в държавните бюджети нито в България, нито в някоя от големите икономики се обсъжда съществено понижаване на разходите за отбрана. Това се оправдава със стимулирането на местните производители на военна техника. (Аргументът не е валиден за България, тъй като изпълнителите на поръчките са чуждестранни фирми и рядко се предвиждат офсетни сделки за инвестиции в местната икономика). Използването на дронове, например, намалява прекия риск за живота и здравето на собствените войници, но изисква различен тип подготовка и обучение.

Друга дейност са електронните спортове, които вече няколко години представляват динамично развиващ се пазар. Периодът на карантина обаче доведе до отмяна или отлагане на почти всички традиционни спортни мероприятия, което предизвика допълнителен интерес към електронните спортове. Игрите са направени по начин, който позволява едновременно онлайн да участват милиони играчи и състезанията между тях да бъдат излъчвани. Освен това самите игри генерират сериозни приходи - от покупката на играта, на различни екстри към нея, на възможности за по-бързо развитие, от реклами (особено при онлайн игрите). Така самостоятелният продукт от развлекателната индустрия, генерирал най-големи приходи за всички времена, е електронна игра.

Като цяло в периода на криза се открояват стоките и услугите, които са действително необходими за потребителите. От друга страна предпочитанията им не винаги са рационални, а когато са поставени в съвсем необичайна среда изборът на хората може да доведе понякога до неочаквани резултати.