Диабет, високо кръвно и сърдечно-съдови проблеми са основна причина за бъбречни заболявания

На 14 март отбелязваме Световния ден за борба с бъбречните заболявания. Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) е състояние, свързано с постепенна загуба на бъбречната функция във времето. Когато бъбречното заболяване прогресира, то може да доведе до бъбречна недостатъчност, което изисква диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота. ХБЗ е свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция и преминава през 5 стадия на развитие. 

Бъбречните заболявания се увеличават не само в страната ни, но и в световен мащаб. Точно това е причината, преди 15 години, светът да обърне внимание на проблема и да се обяви този световен бъбречен ден.

По повод Деня за борба с бъбречните заболявания в столицата се проведе събитие под надслов „Болен бъбрек - болно сърце“. В него участие взеха нефрологът д-р Диляна Николова и Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).

Д-р Диляна Николова е началник отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Тя работи с пациенти от всички сфери на нефрологията - хемодиализа, трансплантации, клинична нефрология.

"Болестта до 4-и стадий протича тихо, почти без особени симптоми. От 4-и към 5-и стадий човек може сякаш изведнъж да се влоши и да започне да се оплаква от високо кръвно, мозъчна симптоматика и да събира вода, както да има белодробен отток и задух. Тогава пациентите започват да идват в тежко състояние, докарани с линейка и по спешност трябва да се включат на диализа. Затова и лекарите сравняват това състояние с „айсберг“. При заболяването в 5-и стадии има филтрация под 15, тогава идва и орган заместителна терапия", каза д-р Диляна Николова.

Д-р Николова отбеляза, че преди човек, който е с увредени бъбреци, да премине на диализа, би могъл да се лекува с медикаменти, които ги има в България и дори са реимбурсирани от Касата.

"Има много медикаменти, които могат да отложат диализното лечение, важна е ранната диагностика", каза още д-р Николова.

"Лекарят е силен, когато болестта е слаба", категоричен е специалистът.

Относно диализното лечение, д-р Николова отбеляза, че има два варианта.

Има апаратна диализа, както и перитонеална диализа.

Апаратната диализа е т.нар. "класически" метод. Хемодиализата обикновено се извършва 3 пъти в седмицата в болнична среда. При диализата се използва машина, която филтрира кръвта на пациента. Д-р Николова обърна внимание, че по време на този престой в болницата, който продължава няколко часа  на ден, човек може да гледа телевизия в стаята, както и да си общува с останалите пациенти и в този процес няма нищо страшно, каза нефрологът, като отбеляза, че средната продължителност на живот при диализа е 20-25 г. 

"Перитонеална диализа в България е слабо развита. Пациентът сам можа да я направи в домашни условия, като по този начин той не е зависим към диализния апарат. Прави се 4 пъти на ден. Пациентът преди това, разбира се, е обучен как да осъществи самата процедура в стерилна среда", допълни д-р Диляна Николова.

Христина Николова и д-р Диляна Николова

"Важно е да се фокусираме върху профилактиката на бъбречните заболявания", каза Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ). По думите ѝ профилактични прегледи ще помогнат за навременно откриване и лечение на заболяването. Тя разказа за личната си история, че заболяването ѝ датира 10 години преди диагностиката. По думите ѝ ХБЗ е тясно свързано със сърдечно-съдовите заболявания и със захарния диабет.

Причини за развитие на ХБЗ:

- Диабет

- Високо кръвно налягане

- Сърдечно-съдови проблеми

- Затлъстяване

- Тютюнопушене

- Имате роднина с ХБЗ

- При възраст над 60 г.

Симптоми:

- Чувствате се уморени, нямате енергия

- Имате проблем с концентрацията

- Липса на апетит

- Имате проблем със съня

- Имате мускулни крампи през нощта

- Имате подути крака и глезени

- Имате оток около очите, особено сутрин

- Имате суха и сърбяща кожа

- Уринирате по-често, особено нощем

Тестове и изследвания:

- Кръвен тест за серумен креатинин - вашият лекар ще използва стойностите на креатинина, за да изчисли скоростта на гломерулна филтрация (GFR), даваща информация за състоянието на бъбречната функция.

- Уринен тест за наличие на албумин - колкото по-малко албумин има в нея, то това означава и по-добър резултат. Наличието на албумин в урината се нарича албуминурия.

Ако стойностите са над референтните, следва да се направи консултация с нефролог. На пациенти със захарен диабет ТИП 2 е осигурено изследване на креатинин и микроалбуминурия един път в годината. На пациенти с хипертония е осигурено изследване на креатинин един път в годината. Тези изследвания се заплащат от НЗОК и се назначават от личен лекар.