Даденото от Тръмп телевизионно интервю непосредствено до Мемориала на Линкълн едва ли беше добра идея

Траурът на американската нация едва започва

Един от най-очевидните проблеми с поставянето на Тръмп на стол до колосалната статуя на Ейбрахъм Линкълн е, че той изглеждаше толкова много малък. Нито един от политическите и пиар мозъци зад Доналд Тръмп не предвиди това, когато си мечтаеше за концепцията за екцентрично телевизионно интервю на живо в осветения Мемориал на Линкълн.

Никой не си помисли, че това ще породи сравнение между двамата президенти. Единият от тях спаси Съюза и създаде модела за едно мускулесто федерално правителство, което познаваме до днес, а другият получи импийчмънт за корупция заради личната си изгода. Единия мъж даде живота си за да обедини страната и да я освободи от робството. Другият иска от десетки хиляди американци да се откажат от живота си, за да освободи страната от карантината. Единият беше известен като Честния Ейб. Другият излъга за заплащането на порно звезди с пари от тайни фондове. Можете сами да видите колко конфузни са двете сравнения.

За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че президентите по време на криза често достигат до подобна аналогия. Успокоява ги това в техния час на нужда да си мислят, че и Линкълн също е бил неразбран, тъй като е бил сам в смутните времена на историята.

Предполага се, че Джордж Буш-младши е прочел 14-те биографии на Линкълн, докато водеше катастрофалната си война в Ирак. Барак Обама пък само цитираше либералните фрази от „Великият еманципатор” в своите речи, започнали с неговата предизборна кампания, встъпването му на длъжност президент, та чак до неговия финал на поста.

За да бъдем малко справедливи, Доналд Тръмп по някакъв начин пропусна цял един етап от Линкълн, докато седеше в подножието на светилището на един от най-великите президенти от всички тях. Попитан от един фен дали не може да намали своето грубиянство и така да помогне на света да разбере какъв велик лидер е той, Тръмп се наду като плаващ гигантски астероид, въртящ се в своето безсмислено пътуване из галактиката.

„Поздравявам се с една враждебна преса, нехаресваща президента който някога е виждала. Най-близко е онзи господин горе. Винаги са сочели Линкълн, но никой не е бил по-лошо третиран от него. Аз вярвам, че мен ме третират по-зле". Честно казано, на Линкълн му е било лесно. Освен онази нощ в театъра и онази омърсена с кръв гражданска война. Не като президентството на Тръмп, където всеки час му носи по някоя гадна дума от говорещите глави по новинарските кабеларки.

Седнал в краката на Честния Ейб, Тръмп естествено излъга дори и защо е там. "Знаеш ли, аз не знаех, че ще имам критици. Но реших, че това е ваш избор, а не наш", невинно обясни той на интервюиращите го от благосклонната към него Fox News. Това трябва да е новина за Fox News, чиито ръководители потвърдиха, че именно Белият дом на Тръмп е поискал той да бъде настанен в Мемориала на Линкълн. Всъщност, той е искал и по-лошо, да се променят федералните правила, за да позволят на Тръмп да говори вътре в мемориала.

Официалната причина? Пандемията, колкото и да е глупаво: „Като се има предвид изключителната криза, която американският народ издържа, и необходимостта президентът да упражни основната си управленска функция да се обърне към нацията и как се справя с продължаващата криза в общественото здравеопазване“, обясни вътрешният секретар на Тръмп Дейвид Бернхард.

Но както се случи, американският народ издържа само началото на тази изключителна криза. Ако този президент можеше да упражнява някаква основна управленска функция или която и да е основна мозъчна функция, то продължаващата криза в общественото здравеопазване в Америка щеше да изглежда далеч по-малко смъртоносна.

Вместо това, според собствените експерти на Тръмп, а ако това не е политически парадокс, те прогнозират 3000 смъртни случая на ден до началото на юни. Според документ на Центъра по Контрол на заболяванията, изтекъл до New York Times, вместо да изравнява кривата, Америка изгражда „кулата на Тръмп” от нови инфекции през следващия месец.

Тези зашеметяващи цифри, всъщност са средният диапазон на новите прогнози, който може да достигне 10 000 смъртни случая на ден. Независимото моделиране от Института за Здравни Показатели и Оценка на Университета от Вашингтон предполага, че общият брой на смъртните случаи в САЩ вероятно ще бъде около 134 000 до началото на август, но също така може да достигне и двойно повече.

Тъй като сме се отдали на исторически сравнения, това е повече от броя на войниците на Съюза, които е загубил Линкълн, в битките. Това е повече от загубите на Америка в Първата Световна Война. Това е еквивалент на жертвите от 11 септември за всеки ден, и то само за един месец от сега.

Защо числата се увеличават толкова рязко? Не, както Тръмп твърди, че е заради Китай. Не защото експертите са твърде песимистични в своите модели за обществено здраве. А защото толкова много губернатори следват токсичния микс от арогантност и невежество на Тръмп, за да облекчат собствените си карантини. Това е смъртоносен модел на лидерство, наподобяващ кретенизъм.

Вместо да потиска разпространението на коронавирус през януари и февруари, Тръмп бе обсебен от оцеляването на поста. Вместо да увеличи медицинските доставки през март, Тръмп твърдеше, че върши чудесна работа по цялата тази пандемия. Вместо да въведе проследяване на контактите през април, той насърчи въоръжените протестиращи да оказват натиск за прекратяване на карантината. Тръмп внесе съвсем нов смисъл на фразата „да убиеш времето”.

Скоро и най-твърдите гласоподаватели на Тръмп в републиканските щати ще разберат истинската цена на лидера Тръмп. Играта на Тръмп ще се разпадне преди Деня на паметта в последния понеделник на май. Последното проучване в Тексас показва, че Тръмп вече се е изравнил с Джо Байдън в щата, който той спечели с девет пункта през 2016 г.

Такива са цифрите, но не само на смъртните случаи, които държат Тръмп буден през нощта. На другата сутрин, във вторник, Нечестният Дон яростно туитва срещу група бивши републиканци, които нарекоха себе си за истински последователи на проекта на Линкълн.

"Всички те са лузъри, а Ейб Линкълн, е републиканец харесван от всички", така туитна нашият експерт по Линкълн, с риторичен замах и едва не предизвика Гетисбърг.

Какво наднича зад голямото безсъние в имението на изпълнителната власт, където някога спеше и Линкълн? Проектът „Линкълн“ пресича през ярко червена линия на епичната реклама за преизбиране от 1984 г. на Рейгън и как той отново ще направи Америка велика.

Подобно на повечето приказки на Тръмп , това е една пародия на президентството. Тя разказва историята на живота, погубен „от вируса, който Доналд Тръмп игнорира“ и последвалата го икономическа катастрофа. Това е разказ за историята на американския залез, а не за изгрев. И тя се нарича, естествено, Траур в Америка. Но ако прогнозите са верни, траурът на тази нация едва започва.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)