Легендарната треньорка навършва 75

С Мария Гигова се хващат за косите

Дисидент отпреди 10 ноември 1989 г.

Оттегля се от националния отбор заради скандали

За Нешка Робева, легендарната треньорка на националния отбор по художествена гимнастика, казват, че е суров, непоклатим, амбициозен и изискващ максимума от другите човек. Ако не беше такава, вероятно момичетата, които с право наричаме „златни“, нямаше да спечелят за България 294 медала – 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови - от европейски, световни и олимпийски игри през 25-те години, когато тя е начело на родната художествена гимнастика (от 1974 до 1999 г.)

Нешка Робева има в биографията си много награди и признания – и като състезателка, и като треньорка, – сред които „Герой на социалистическия труд“, два ордена „Георги Димитров“, японския „Орден на изгряващото слънце, златни лъчи с розетка“. Последното от отличията й бе връчено на 17 май тази година – Почетен знак на президента. Получи го заедно с други наши спортисти като Петър Стойчев и Кубрат Пулев в навечерието на Деня на българския спорт. А на 26 май легендата ще празнува 75-годишен юбилей. 

От Русе до световния подиум

Нешка Робева е родена в Русе и първите й години протичат в бедност. Майка й е от род на македонски бежанци, участвали в организацията на Септемврийското въстание през 1923 г. Баща й е от заможно габровско семейство, но след 9 септември 1944 г. и двамата са работници. Нешка завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика по времето, когато той се ръководи от Жулиета Шишманова. През всичките си състезателни години е в люта надпревара с друга талантлива гимнастичка - Мария Гигова.

Нешка участва за първи път на световно първенство през 1967 г. в Копенхаген. Следват още три световни – през 1969 г. във Варна, 1971 г. в Хавана и 1973 г. в Ротердам. Заради успешното й представяне във Варна, където става вицешампионка (златото взема Мария Гигова), се ражда лозунгът „Нешка няма грешка!“. Той я съпътства през целия й живот, но днес го възприемаме най-вече за треньорската й работа.

Робева е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика четвърт век, с две малки прекъсвания. Едновременно с това от 1976 г. е на работа в „Левски-Спартак“ и по-късно става президент на клуба, от 1993 до 1997 г. е член на Европейския комитет по гимнастика и определя развитието на този спорт на Стария континент, а и въобще в световен мащаб.

Под нейното ръководство се създава истинска българска гимнастическа школа с треньори и хореографи, много от които по-късно заминават в други страни и допринасят за напредъка на чужди отбори. Някои от златните ни гимнастички също намират реализация в чужбина и сега са начело на художествената гимнастика в Испания, Израел, Канада и други страни.

През 2000 г. Нешка Робева се оттегля от треньорска работа и създава трупа от 35 момичета и момчета, наречена „Нешанъл арт“. Тя е ръководител, постановчик и хореограф на спектаклите, чрез които представя съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор. Трупата изнася над 1000 представления в страната и чужбина. 

Чепат характер

Нешка Робева не е от хората, които си премълчават – нито в миналото, нито сега. Достатъчно е да напомним, че тя беше сред малцината интелектуалци, дръзнали да основат Русенския комитет за Екогласност през 1988 г., в тоталитарните години, когато „демокрация“ беше мръсна дума. А през 2016 г. отказа да получи орден „Стара планина“ - първа степен, след като се породил дебат между министрите дали заслужава най-високото държавно отличие и част от тях гласували против.

Пословична е разправията между Нешка и Мария Гигова през 1991 г., когато си оспорват коя да поеме националния отбор, а на европейското първенство в Атина нещата ескалират и двете буквално се хващат за косите, когато несправедливо са намалени оценките на нашите състезателки. Днес са заровили томахавките – поне привидно. Ако имат принципни различия, те са по политически въпроси. Мария Гигова се ориентира към царската партия преди години, докато Нешка, след кратко залитане по партията на Николай Бареков, остава вярна на тъмночервената линия и по-специално на русофилското й крило.

Раздава шамари

Робева не отрича, че е удряла шамари на гимнастичките – така, както и на дъщеря си. Те пък я обвиняват в тормоз, намеса в личния им живот и принуждаване да тренират с травми, което е имало дългосрочни последици за здравето им. Разправията й с Бианка Панова стига през 1988 г. до ЦК на БКП и министъра на вътрешните работи (треньорката е полковник в ДС и освен това има имунитет като депутат в Деветото народно събрание, 1986-1990 г.). За нанесения й побой гимнастичката разказва в мемоарната си книга „В името на голямата цел – зад кадър“. Става дума за тренировъчния лагер в Япония за подготовка за предстоящата олимпиада, където Бианка се оплаква, че е малтретирана заради любовта си с лекаря на отбора д-р Чавдар Нинов, настоящ неин съпруг. 

Много може да се говори и за конфликтите на Нешка Робева с Илиана Раева, които ту припламват, ту затихват, но ескалираха за пореден път в края на 2020 г. Тогава българският отбор не се яви на европейското състезание в Киев заради заболели гимнастички от коронавирус, предаден след среща от бащата на една от тях. Робева обвини председателката на Българската федерация по художествена гимнастика, че е допуснала това да се случи и че момичета на 17-20 и повече години, които с месеци са на тренировъчни лагери, не са деца, които непременно трябва да се видят с родителите си, особено в условията на пандемия.

Муза на Светлин Русев

Колкото по-дълга е служебната биография на Нешка Робева, толкова по-малко се знае за личния й живот. Известно е, че е имала два брака. Първият е със служител на МВР, но тя не говори за него, защото човекът си имал друго семейство, деца и внуци. Вторият й съпруг е доцент по математика, преподавател в УНСС и бивш фехтовач на име Стойчо Липчев. От него е дъщеря й Аглика, която пък има момиченце – Рада, от блус китариста и ресторантьор Георги Матев, починал през 2018 г.

Аглика работи като одитор и малцина знаят чия дъщеря е. Затова пък момичето познава от първа ръка строгия характер на майка си. Спомня си как след 3-месечен лагер в Япония, където я придружавала, установила на връщане, че съучениците й са по средата на учебниците, а тя била минала целия материал.  
Навремето се говореше, че Нешка Робева е муза на художника Светлин Русев, заради когото дори се развежда с втория си съпруг. Двамата са доверени хора на пророчицата Ванга, посещават я често и помагат за строежа на храма в Рупите. На една от неканоничните си икони маестрото е изографисал Нешка Робева като светица. 

След тежко и дълго боледуване с усложнения от грип през зимата на 2019-2020-а, повече от година треньорката се е оттеглила от светската суета в къщата си в с. Трудовец. Там отглежда собствена градина и съжителства с приютени от нея бездомни кучета, на които, след ваксинация и обезпаразитяване, намира осиновители в чужбина. Чувства се щастлива от новото си амплоа, но продължава да държи под око обществения и политическия живот в страната, както винаги го е правила.