Световната легенда на художествената гимнастика Нешка Робева изненадващо обяви край на треньорската си кариера. Тази новина, написана от нея във фейсбук преди дни, накара стотици нейни почитатели да напишат под поста й колко много съжаляват и да изразят благодарността си към “най-великата”.

Когато Нешка, която няма грешка - така казва народът за нея, напише пост в социалната мрежа, коментарите винаги са много и почти 100% от тях са изречени с огромна любов към тази изключителна жена. Превърнала един толкова красив, но субективен спорт, като художествената гимнастика, сред най-обичаните, донесъл стотици медали от най-големи състезания и много гордост за България. Треньорката с главно Т. на шампионки, които и днес се помнят и знаят от най-малките. Тя е от хората, за които българите знаят много, дори се изкушавам да напиша - прекалено много, едва ли не почти всичко. Каквото и да кажеше тя през последните 40 години, то винаги се чуваше достатъчно силно. Нейните възпитанички са наричани “златните момичета” и всички те са още сред иконите в историята на българския спорт.

И Нешка твърдо е решила: “Край на треньорството, свободна съм! - така написа тя. Не зная дали да се съмнявам в това нейно решение, но искрено се надявам тази удивителна жена да продължи да работи в залата, защото малките момичета, бъдещите български шампионки, които изпитват такъв огромен респект пред нея, ще имат опора до себе си. Наясно съм, че Робева е на 70+, но понякога животът ти прави такива изненади - не те пуска, защото има нужда от теб. Тя не може да си тръгне така, защото орисията й е от друго тесто. Не е шега работа твоите възпитанички да завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски и 2 вице олимпийски титли, нали! И като прибавим и тези на ансамблите - толкова са много, че може да объркаме цифрите в преброяването...

Всеки път на голямо състезание още се чуват коментари за композициите на днешните гимнастички, сравнени със съчетанията на “златните” от преди 20, 30, дори 35 години назад. Разбира се, поставени от Нешка. Лентата на Анелия по “Болеро”, топката по “Аве Мария” на Лили, рокендролът с бухалки на Диляна, обръчите в съпровод на тъпан на Адриана, по “Лунната соната” на Бианка и по “Кармина Бурана” на Мария Петрова, сиртакито на Илиана с лента... А композициите на ансамбъла са взривяващи за сърцето и изумителни за окото.

Да, Нешка е труден, опак характер - подобни квалификации са се чували неведнъж, признавала го е и самата тя. Но реши ли нещо, няма спирка, може да се смята за изпълнено. През всичките тези години тя е преминала през всякакви изпитания, от “осанна до разпни я”. Била е неудобна за властта, не само тук, но в световната федерация, никому не е останала длъжна, за да си остане винаги Нешка. Омръзнала на всички с това, че винаги е най-добрата, но пък с огромната обич на хората тук и навсякъде по света, където обичат художествената гимнастика. Никак няма да е пресилено ако дам само едно определение на съчетанията й - хореографски шедьоври. Огнени, игриви, нежни, феерични, красиви, шеметни, завладяващи и най-важното - незабравими. Знае, че успехът е непрекъсната работа, търсене, падане, вдигане. И свършена с обич работа. Който намира човек в най-неочаквания момент. Успехът за нея е и умора. Неистова. Животинска. Защото следва вечният въпрос: “А оттук накъде?” Разбира се, за Нешка това някъде винаги е съвършенството. Битките й с конкуренцията, със своите най-вече - нямат край. Но най-важната битка за нея е била само една - тази със себе си - докъде може да стигне. А креативността й е безкрайна. Толкова много шедьоври няма нито една друга треньорка в света. Признават го и най-големите й конкурентки - от страните от бившия Съветски съюз - Русия, Украйна, Азербайджан, както и от Италия, Испания и Япония.

Предателствата - и това е преживяла, са онова, от което боли най-много. И то от свои. Животът я е научил да прощава. Но да не забравя. Няма смисъл да припомням битките й с онази власт преди 10 ноември 1989-а, с “демократите”, които и днес не могат да й простят, че това се е случило в онова “гадно и лошо” (според тях) време, че е станала “герой на социалистически труд”.

Робева е абонирана за битки цял живот. Безкрайни и опустошителни. Но само с една цел - победата. За България. Затова сега, когато тази достойна и невероятна жена и творец казва: “Край, свободна съм, но няма да забравя пътя към залата и ще помагам на момичетата”, трябва да й благодарим и да й се поклоним.

Зная, че четящите може да ме обвинят за суперлативите, които пиша за Нешка. Всеки чете и пише така, както му диктува съвестта. Пишещият обаче си признава: за мен тя е изключителна личност. И ако днешните ни шампионки предпочитат да ги наричат “диамантени”, а не “златни” момичета, трябва да знаят, че всичко започна от Нешка, а Нешка имаше за пример треньорката й - другата желязна лейди на нашата гимнастика Жулиета Шишманова, светла й памет.

Няма, а и не мога да скрия, че жената, от която най-много съм се възхищавала, е Нешка Робева. Истинска, горда, ранима, но никога не паднала духом. Българка от онази порода, която те кара да вдигнеш очите нагоре. Безумно креативна и смела. Удивителна! Творец от планетарен мащаб.

Отново пълни залите

Освен гимнастички-шампионки, Нешка създаде истински спектакли и отново пълни залите, но с танцовата си трупа “Нешанъларт”. Със спектаклите “Два свята”, “Орисия”, “Готови ли сте”, “Среща в спомена”, “Бежанци”, “Готови ли сте” и последният “Шоу без име” трупата й има над 1000 участия в страната и по целия свят. Спектакли, в които се вижда целият талант на една неординарна личност.

За нея

За нея бих нарушила регламента

С успехите си и историята, която е написала в българската и световна гимнастика, Нешка Робева е извоювала правото си да подготвя сама състезателите си! Тя е единственият треньор, за който бих направила компромис и бих нарушила регламента! За никой друг няма да го направя!

Илиана Раева, президент на БФХГ

Много й правехме напук

По онова време в моите очи Нешка беше много крайна и жестока. Тежали са ми и голямата отговорност, и строгият режим. Тя ни наказваше, но ако трябва да съм обективна, и ние много й правехме напук. Много! След като веднъж не издържа и ме замери с една чаша... А на чашата пишеше: “Най-добрият треньор в света! - на английски. Естествено, аз се дръпнах и чашата се счупи. Сега ми е смешно, но тогава си беше страшно. Това си беше борба на характери. Сега, от позиция на опита си и като треньор мога да кажа, че дори и да съм имала основание, водещата роля е била нейна и това е правилното. Не можеш да впрегнеш каруцата пред коня.

Лилия Игнатова, световна шампионка

Още помня прегръдката й

Да, не ни е било лесно, плакали сме, но Нешка и екипът й си вършеха работата по най-добрия за тях начин, така, както са вярвали. Може би сме щели да сме толкова добри и с по-малки усилия, обаче знаеш ли... А сега като се замисля, Нешка е била доста млада, изключително талантлив и амбициозен човек. Евала й правя. Ние все се криехме от нея, а тя горката се опитваше да ни поддържа килограмите. Сега като си мисля колко сме били глупави... Още си спомням с усмивка за прегръдката, целувката и това леко пощипване от страна на Нешка Робева преди да изляза на килима.

Диляна Георгиева, световна шампионка