Пендаровски също заяви, че за държавата е по-полезно, макар и „проформа“, да приеме френското предложение

Трябваше Александър Вучич от Белград да препоръча на политиците в Скопие да „се качат на европейския влак“, та нещата с предложението на френското председателство да придобият по-ясни очертания

Мариян беше пръв. Поне неговия пост прочетох най-напред– на стената си във Фейсбук моят колега и приятел от Скопие написа нещо такова: хайде най-после онзи Вучич да каже за френското…, та да знаем кой път да хванем. Имаше шега в тези думи, закачка някаква имаше, но и голяма доза истина – също. Защото намекваше, не, просто откровено си заявяваше, че в Скопие политиците няма да могат да вземат окончателно решение по предложението на френското председателство за изхода от спора с България без да са получили „указание“ или да им е дадено съгласие от Белград.

Мариян Николовски е журналист от приеманата от мнозина просръбска телевизия „Сител“ в Скопие. Роденият в Делчево, съвсем близо до границата с България, приятел е водещ на новините в медията и един от един от най-добрите познавачи на църковните дела в Северна Македония. С него от доста време се опитваме да намерим общ език между журналистите и хората от двете страни на границата, за да вървим заедно по европейския път напред. От време на време той си позволява да качва на стената си хапливи забележки по политиката на властите в Скопие, които излизат извън стандартните рамки на общоприетото поведение. Веднъж, не толкова отдавна, бе написал нещо, което хвърляше доста смел поглед върху общата ни история с днешна Северна Македония, та съвсем приятелски го посъветвах да внимава, че току-виж си докарал беля на главата. Съвсем наскоро бе се оженил, така че имаше за какво да бъде предпазлив. А той ми отговори да не се притеснявам, знаели го там, че е твърд македонист, та не го закачат. Каквото и да означава това. Но пък това даде повод на някои други мои приятели от Скопие да ме обвинят, че си другарувам с македонисти, от което полза нямало никаква. Но това е друга тема, която някога може би ще се опитам да разнищим за да получим по-ясна представа за линиите на разделение, които разкъсват обществото край Вардар от години.

Както и да е. Мариян не е вчерашен, знае как да се държи. В този смисъл и репликата му за Вучич не е случайна. Много бързо бе последвана от други подобни публични подмятания, че докато официален Белград не обяви становището си по предложението на френското председателство, политиците в Скопие няма да вземат твърда позиция по него. На всичко отгоре още в първите часове след като предложението бе доставено в Скопие, поведението на управляващите бе хаотично, създаваше впечатление да обърканост, макар че както стана ясно, съдържанието на пакета от ЕС не е било чак толкова голяма изненада, каквато се демонстрираше. В интерес на истината, премиерът Ковачевски излезе сравнително достойно от ситуацията, започвайки широк кръг консултации и давайки ясно да се разбере, че ръководеното от него коалиционно правителство няма да каже тежката си и окончателна дума, преди обществото да вземе отношение. За някои това си беше тънък маньовър да се снеме отговорността за това да се каже „да“ или „не“, но в крайна сметка когато става дума за подобно важно решение със стратегически последици за държавата, никак не е лошо то да бъде взето с общ консенсус. Партиен, политически и – внимание! – етнически. На всичко отгоре, управляващите бяха и са подложени на уличния и площаден натиск, откъдето идват повече емоции, да не кажа само емоции, отколкото разум. В крайна сметка Ковачевски, наричан фамилиарно от протестиращите Таче, използва примера на своя приятел и колега в оставка Кирил Петков, изпращайки пакета документи от френското председателство в Събранието, та депутатите там да му берат грижата. Така де, като ще се прегръщат и наричат приятели поне да вземат нещо полезно един от друг.

И да, Вучич се обади. Направи го така, както се очакваше от него. В специално интервю за една от скопските телевизии, съдържанието на което бе подхванато от всички други медии. Няма как, когато говори официален Белград, това да не е така. Общо взето извън цялата внимателно пресметната реторика на сръбския президент основното бе препоръката Северна Македония да се качи на европейския влак, защото да си в него, въпреки съмненията и подозренията, е по-добре, отколкото да стоиш настрана. За да бъде по-убедителен, без да е назидателен, Вучич си послужи с примера на неговата страна. В момента тя е подложена на натиск да промени позицията си за неучастие в санкциите срещу Русия. Но в същото време е принудена да продължава да бъде в процеса за преговори по въпроса за отношенията с Косово, без да вижда някакво скорошно решение за това. От чисто практическа гледна точка дори, според Вучич за Северна Македония е далече по-примеливо да е във влака, отколкото да стои на гарата в Скопие и да чака друга композиция, която може и никога повече да не дойде. Клиширан образ, разбира се, но достатъчно ясен, за да насочи към решението, което и в Брюксел, а както стана ясно, и във Вашингтон, чакат от страна на властите в Скопие. С една дума, по-добре е „in“, отколкото „out“.

Че Вучич е бил чут стана ясно много скоро. Президентът Стево Пендаровски в едно от своите интервюта по местна телевизия също заяви, че за държавата е по-полезно, макар и „проформа“, да приеме френското предложение и да продължи напред въпреки възраженията, които имат по отделни клаузи в пакета от страна на ЕС. Това пък предизвика в публичното пространство да се появи писмо, адресирано до Пендаровски, подписано от над 200 интелектуалци и експерти в своята област, които го призовават да не бърза с приемането на предложението на френското председателство. Списъкът с подписалите писмото много скоро обаче предизвика възражения от страна на хора, които видяха имената си там, без обаче някой да ги е питал дали искат или не. Просто организаторите вероятно са си мислели, че самият факт да видиш името си сред този елит на държавата е привилегия, удостояването с която ще те накара да замлъкнеш и да не реагираш, ако не си съгласен с нея. Позната практика и методика по тези места, която издава повече комплекси, отколкото да говори за сериозно обществено влияние върху политиците.

Че Белград има влияние върху Скопие, това е повече от ясно и дори няма нужда да бъде доказвано допълнително. Цялата тридесет и две годишна история на суверенна и независима Република Македония, сега вече Северна, е пример на зависимост на политическото поведение на местните елити от това какво мисли и какво ще каже Сърбия. От времената на разпада на Титова СФРЮ, през Съюзна Югославия на Сърбия и Черна гора, та до днес. Първият посланик на Белград, който Слободан Милошевич прати в Скопие да урежда отношенията с новата държава на юг, бе един от най-близките му сътрудници, генералът от тайните служби Зоран Яначкович. Много бързо новоизпеченият дипломат консолидира сдруженията на сърбите и на черногорците в Република Македония, така че и днес, въпреки че Белград и Подгорица се разделиха, и до днес двете партии на сърбите край Вардар умело се вписват в политическата действителност в държавата – едните са в коалиция при сега опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, другите – при управляващите от СДСМ. Това е само един пример на политическа предвидливост и стратегия за влияние, независимо от това кой е на власт в Белград и кой в Скопие. Пък после се чудим на много неща, които ни се струпват на главата, когато става дума за отношенията ни с братя и братовчеди отвъд границата.

Всъщност Вучич се произнесе и нещата взеха да идват на местата си. Да си го знаем.