Левицата не успява да убеди мнозинството от гражданите, че е алтернатива на управляващите

Времето на т.нар. „Демократична България“ в София вече е преброено

Изминаха поредните местни избори. Подобно на много други такива досега, тези също не пренаредиха политическата карта на страната. Особеното на тези конкретни избори бе, че протекоха като сватба. Едни плакаха, други се радваха, някои ще възразят на бракосъчетанието, а не малко ще се опиянят от разнородни бушуващи емоции. И като на всяка сватба, и на тази имаше нещо синьо, нещо старо и нещо назаем.

Но преди да влезем в детайлите на тази аналогия, трябва да се кажат няколко важни неща. Първо, местните избори не бяха, както и никога не са били, залог за централната власт. Едно време, точно преди падането на Виденов, БСП извади червената карта на страната, показваща тогавaшната доминация на левицата в местната власт. И какво от това, като знаем какво последва? В крайна сметка кой ще управлява Министерския съвет е нещо, което почти няма отношение към изборния резултат в Лом, Злокучене или Полски Тръмбеш. Дори резултатът в големите градове не следва априори да се тълкува като нещо, което би преобърнало националните нагласи.

Тази азбучна изборна истина обаче сякаш остава ненаучена от мнозина, които объркаха личните си мечти с трезвия анализ на ситуацията. Крупна грешка е да обвързваш местни избори с очаквания за предсрочен парламентарен вот. Прочее, същата грешка беше да се обвързват и изминалите евроизбори с парламентарни. Но ето - кажи-речи същите хора, които сгрешиха тогава, сгрешиха и сега. Това е все едно да смяташ, че ако националите ни по волейбол се представят чудесно, тогава автоматично и футболистите ни ще започнат да побеждават. И двете неща са все спорт, нали? Ама нямат нищо общо. Така и в отношенията между местните и националните избори.

Вторият фактор, който е специфичен за местния вот и често не се калкулира от говорещите глави по телевизорите, е силният мажоритарен елемент на този тип избори. Например във Видин резултатът на издигнатия от СДС и НДСВ д-р Цветан Ценков е много силен и въобще не кореспондира с електоралното влияние на издигналите го партии. Причината затова не е, че във Видин СДС или НДСВ имат влияние като в пика на силата си, а че просто д-р Ценков е влиятелна и уважавана фигура, т.е. неговият резултат е преобладаващо мажоритарен. И партия - създадена вчера, да го беше издигнала, гласовете за него пак щяха да са сериозни. Същото важи и в много други градове, където добър резултат инкасират фигури и партии, които нямат национално присъствие, но на местна почва са важни и сериозни играчи. Мажоритарността е една от основните характеристики на местните избори и не бива да се подценява.

Но, нека се върнем на сватбата. Станало е нещо като традиция на сватба да има нещо синьо, нещо старо и нещо назаем. Е, тези избори бяха точно като сватба, защото имахме и нещо синьо, и нещо старо, и нещо назаем.

Синьото нещо е ясно като бял ден – ГЕРБ. Управляващата партия записа поредната сериозна победа в актива си. Не се сбъднаха заклинанията, че ГЕРБ може да се разтресе на тези избори. Нещо повече – втори пореден вот доказва, че влиянието на Цветанов в управляващата партия е било силно надценено. ГЕРБ си може да побеждава и без Цветанов. Да, победата не е чак толкова разгромна, колкото преди 4 години. Но то и няма как да се повтори същата ситуация, защото тогава БСП беше в своето историческо дъно. И въпреки че „Позитано“ изглежда във възход, ГЕРБ записа впечатляващи победи от първи тур в Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Монтана, Кюстендил и къде ли още не. Резултатите от София, Пловдив и Варна също са обнадеждаващи за партията на г-н Борисов. Като цяло ГЕРБ препотвърди, че към момента е безалтернативна във властта. Фейсбук може и да негодува срещу ГЕРБ, но гласовете в урните са категорични и рисуват друга картина. Предстоят важни балотажи на няколко места, но като цяло се вижда с просто око, че ГЕРБ и Борисов доминират политическия пейзаж.

Нещо старо. Е, колко да е по-старо от Столетницата? БСП, за съжаление на мнозина, които желаят промяна, се оказа, че нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. Като изключим резултата в Русе, никъде другаде данните не могат да се интерпретират като повод за кой знае каква радост. Да, Мая Манолова отива на балотаж, но този резултат не е равен на резултата на БСП в столицата. Затова малко е неточно да се счита априори, че постигнатото от Манолова, е успех за БСП. Ако това - да има двуцифрена разлика между първия и втория - може да се приеме за успех.

Да, балотаж в София не е имало от доста време, но да се радва човек на това е като да се радваш, че веднъж си вкарал гол на отбор, който всеки път те бие с три на нула. Малко е нелогично точно това да е повод за радост, но всеки се радва на каквото има. Все пак трябва да се подчертае дебело: еуфорията на „Позитано“, че едва ли не това е някакво блестящо национално представяне, трябва да се изхвърли в коша. БСП продължава на поредни избори да губи при положение, че имаше всички изгледи да пробие на доста места. Причината затова не се корени в международното положение или подреждането на звездите.

Другаде е ключът от бараката – просто левицата не успява да убеди мнозинството от гражданите, че е алтернатива на управляващите. БСП продължава да се държи така сякаш властта й се полага и трябва да станат управляващите, за да седнат те. Докато политиката се разглежда като трапеза, на която някой трябва да стане, за да седнел друг, резултатите няма как да са различни от плачевни.

Иначе, да, безспорно Мая Манолова направи добър личен резултат. Но към това дали тя може да победи на балотажа трябва да се подходи със здравословен скепсис. Първо, дистанцията между нея и Йорданка Фандъкова е съществена. Това не е разлика, която се „топи“ лесно. Второ, който смята, че десните в София някак по подразбиране ще гласуват за г-жа Манолова, просто се е объркал. Много десни хора по-скоро биха си отрязали ръката, отколкото да гласуват за ляв кандидат. Трето, самата г-жа Манолова допусна стратегическата грешка в нощта на изборите да брандира предстоящия балотаж като гласуване между „диктатурата“ и „демокрацията“.

Аз съм последователен критик на управлението от много години. Отделно смятам, че критиката към управляващите, които и да са те, е важен демократичен инструмент. Но да си критичен към властта е едно, а да се говорят неверни неща е съвсем друго. Какъвто и да е г-н Борисов, той не е диктатор, а управлението на България не е диктатура. Впрочем, колко пъти левицата трябва да допусне тази грешка, за да се научи този прост урок? На евроизборите г-жа Йончева многократно разви тезата за „диктатурата на Борисов“. И? Какво като? Това донесе ли нещо на БСП? Спечели ли левицата избори с тази теза? Не. Няма и как да спечели. Защото просто не е вярно. Единственото, което се постига с такива приказки е, че се напряга ситуацията и се създава ненужна паника и очаквания. Все неща, които не печелят избори.

И за финал – нещото назаем на тези избори беше времето, което т.нар. „градска десница“, взе от бъдещето. „Градската десница“ живее с време, което е взела назаем, а то остави друго, ами и вече изтича. С други думи – т.нар. „Демократична България“ е формация, която съществува само защото още не е разбрала, че е ненужна на големия национален политически терен. Както НДСВ трябваше да се саморазпусне след слизането на Симеон Сакскобургготски от сцената, същото трябваше да направи и тази формация след оттеглянето на Иван Костов. Целият „живот“ след това е взет назаем и е изкуствен. Тази група хора е обречена на политически крах, просто защото няма никакъв кой знае какъв смисъл от съществуването им. Затова и от национална партийна коалиция са се свили до играч с локално софийско значение. А ако човек види впечатляващия резултат на младия Борис Бонев, тогава ще си даде сметка, че дори и времето в София на т.нар. „Демократична България“ е вече преброено.

Ето как преживяхме избори като сватба. Добри, лоши, емоционални или не, но вече зад гърба ни. Ще се изтърколи и балотажа и нищо съществено няма да се промени. Ден ще дойде, друг ще замине. И така, докато се появи реална политическа алтернатива, която да начертае нов план за България.