Нормалнaта политическа практика е, когато смяната на едно управление отразява промяната в обществените настроения. У нас обаче се случи нещо друго. Новото правителство на акад. Денков се яви продукт на смяната на настроенията на политиците. Борисов се изплаши, а тези от ПП-ДБ предпочетоха властта днес пред бъдещето си утре. И основната жертва на тази комбинация се оказаха тъкмо ангажиментите към избирателите. Факт, който извършителите се опитват да прикрият, като ни плашат с Путин, инфлацията, бюджета, примамват ни с Шенген и еврозоната, но тяхното „престъпление“ тепърва ще се превръща в определящ фактор за политическото статукво у нас.

Защото предателството към избирателите бе прекалено голямо, а неприязънта между партньорите в новата коалиция няма как да бъде погребана, за да може новото правителство, със самата си поява, да внесе някакво успокоение в страната. Напротив, всяко негово действие само ще задълбочава подозренията и ще усилва недоволството. Да не говорим, че ПП-ДБ, а донякъде и ГЕРБ, изпуснаха определен електорален ресурс, за чието придобиване ще се води люта битка.

От друга страна, новите управленци ясно са калкулирали, че може би те вече са политически трупове и са настроени да властват като за последно. Следвайки принципа, че наглостта е второто щастие. Което означава, че те ще игнорират всяка проява на недоволство, критика или изобличаваща ги информация. Отношението им към записания от Радостин Василев разговор бе показателно.

В този смисъл конфронтацията между институциите и в обществото ще играе ролята на стабилизиращ фактор на това управление. Острите сблъсъци трябва да формират сюжети на все нови противопоставяния, достатъчно автентични и ни, че да се отклонява постоянно вниманието от цялата уродливост на вече функциониращата коалиция. Като се добави и неизлечимото ѝ дамгосване чрез двата гласа на подкрепа от ДПС, може да си представим какви усилия ще представлява нейното „гримиране“.

И никакви политически успехи няма да помогнат да се преодолее изначалния порок на кабинета „Денков“. Дори влизане в Шенген няма да умилостиви измамените избиратели. Нека си спомним, как СДС се сгромоляса, след като извади страната ни от тежка икономическа криза, след това НДСВ се провали, въпреки че ни вкара в НАТО, после тройната коалиция пропадна след като влязохме в Европейския съюз. Урокът е, че когато българите са отвратени от начина на управление, те игнорират и положителните резултати от това управление.

А за първи път имаме правителство, което стана отвратително поради самия факт на своето създаване. От политическа гледна точка, то е обречено още от първия си ден и единственият въпрос е как ще се разпределят щетите и кой ще инкасира печалба от неговото пропадане.

В момента се намираме в ситуация, когато от гледна точка на мейнстрийма не е престижно да залагаш срещу днешното статукво, но здравата логика показва, че точно това е печелившото поведение. ПП от електорална гледна точка вече са младши партньор на ДБ, последните също ще понесат щети от колаборацията си с ГЕРБ, а пък самите ГЕРБ няма как вътрешно да не се разяждат от мисълта, че играят ролята на „патерица“ и „златен пръст“ за да властват хора, които те дълбоко ненавиждат.

БСП и ИТН бързо се позиционираха в ролята на яростна опозиция на кабинета на Денков, но новата им роля ще страда от дефицит на автентичност. Трудно двете формации ще изтрият спомена за това, как се самопредлагаха на ГЕРБ и сега държанието им наподобява поведението на обзета от ярост отхвърлена любовница.

"Възраждане", напротив, са абсолютно праволинейни в своето поведение и оправдано изглеждат като основния бенефициент от случилото се. Проблемът при тях е, че сравнително бавно протича процесът, при който разочарованието от управлението и по-общо от политическото ни статукво се преобразува в евроатлантически скептицизъм. А това е схемата, по която расте тяхната популярност.

Вероятно някаква полза ще инкасират „Спаси София“ и „Ние идваме“, които могат да се окажат разумна алтернатива за хората, настроени анти-ГЕРБ, чувстващи се предадени от ПП-ДБ, но силно ангажирани към сегашното геополитическо позициониране на България.

Прави впечатление обаче, че в сегашната суматоха, някак си е налице един много ограничен поглед към действията на президента. В които се съзира само елементарен стремеж да продължи да управлява чрез служебни правителства и в отнемането на тази му „привилегия“ се търсят причините за радикализираното му поведение.

А всъщност, това което се представя като цел за Румен Радев, представлява негово средство. Служебните кабинети не са просто инструменти за безконтролно властване, а начин да се представи пред обществото ни един алтернативен модел на управление. Не толкова на президента, колкото персонално на Радев.

Той се нуждаеше от по-дълъг период без редовно правителство, за да може хората да имат достатъчно време да усетят стила му на управление и да съхранят спомена си за него. От тази гледна точка няма нищо по-хубаво, когато след служебното, дойде на власт правителство, подобно на това на Денков. Заченато с предателство, сформирано алогично, подкрепено от лицемерие и страх и решено да управлява с брутални методи. В допълнение- действащо разрушително върху двете най- големи политически формации в страната.

Това все още не е рецепта за появата на президентска република. Към момента е илюзорно да се мечтае, че  ще се появи необходимата политическа и обществена подкрепа за подобно нещо. Но условията за създаването на силен про-президентски проект са налице.

Обективно погледнато, вакумът, който ще отворят ПП-ДБ и в някаква степен ГЕРБ, както и процесът на непрестанно спихване на БСП, способства за появата на една силна лявоцентристка сила, която да обере обществената резистентност от прекаленото залитане вдясно и в посока на евроатлантизма, които днес са налице.

Въпросът е как ще бъде конструиран подобен субект от гледна точка на лицата и маркетинга. Ако трябва да се търси слаба черта при Радев, тя е точно тук. Той досега успешно громеше враговете си, но плодовете на победата му се изплъзваха, поради предателството на собствените му протежета.

Ако той реши този свой проблем, тогава политическия му хоризонт ще може да се измести много напред във времето. И никаква президентска република не му е необходима. Ако управляващата партия е вярна на своя лидер, той може да властва в страната, независимо от поста, който заема. Който не вярва, да проучи опита на съвременна Полша и Грузия.

Източник: "Гласове"