- Ники, стана известно, че вече работиш над втората част на филма “Завръщане”, който покори родните киномани. Към какво се завръщат този път героите в него и кои ще са новите лица в продължението? 
- Във втората част същите герои се завръщат година по-късно, за да се срещнат на морето и там установяват, че един от техните приятели - Башар, има нужда от помощ, но засега не искам да издавам повече от сюжета и кои ще са новите лица. В първата част героите повече търсеха път към себе си и корените си, докато сега се завръщат към това просто да са заедно с приятелите и половинките си. Чисто емоционално, те започват да се завръщат към любовта и към хората, които обичат. Снимките ще бъдат основно на родното Черноморие, но ще има и в Пловдив.

- Над какво друго работиш в момента?
- Над втория сезон на сериала “Братя”, който вече започна да се излъчва по Нова Тв. В началото снимките бяха малко по-тежки, може би защото снимахме през зимата, но по принцип всичко върви добре. Паралелно с това преподавам в НБУ и сега имах сесия с онлайн лекции, а преди две седмици имах и изпити. Като цяло, онлайн обучението не ми допада особено, защото се губи директната връзка и аз не виждам студентите, а само това, че са се включили онлайн, но такава е ситуацията в момента.

- Някои преподаватели вече се ваксинираха. Ти ще го направиш ли?
- Към момента предложиха на по-възрастните и по-нуждаещите се, а аз не бързам с ваксините. Не ме е страх от този вирус и не виждам причина да се ваксинирам, освен за да дам пример, или ако е необходимо за пътуване. Ваксините не са ми важни на този етап, защото имам достатъчно информация за вируса и не се страхувам.

- Повече плюсове, или повече минуси имаше за теб през изминалата 2020-та, през която спечели и награда за най-добър режисьор от Международния филмов фестивал в Манхатън? 
- Имаше и плюсове през годината, но ако го нямаше корона вируса щеше да има много повече позитиви. Не мога да кажа, че е имало сериозни минуси, но появата му малко промени нещата, защото замисляхме да снимаме продължението на “Завръщане” в края на миналото лято, обаче вирусът разклати ситуацията и се наложи да променим плановете си. За сметка на това излезе сериалът “Братя”, което беше ок, а след това дойде и тази награда от Манхатън.

- Асен Блатечки признава, че покрай пандемията и дългата изолация без работа за първи път е изпаднал в депресия. Ти успя ли да се опазиш от депресивните мисли?
- В депресия не съм изпадал и се учудвам, че Асен е изпаднал, защото като цяло през годините винаги е демонстрирал, че такова нещо няма как да му се случи. Реално погледнато обаче, когато човек остане без работа за дълго време и на всеки може да се случи. Преди години и аз съм изпадал в депресия...

- Защо?
- Покрай любовни мъки съм изпадал в подобно състояние, както и в ситуации, когато се опитвах да правя филми и дълго време не ми се получаваше, или когато съм се сравнявал с други хора и съм искал повече от това, което имам. В такива случаи съм се депресирал, но тогава си дадох сметка, че ако човек е благодарен и намери своята ниша всичко ще се нареди. Започнах и да чета повече книги, които ми помогнаха да се самоопозная и да намеря смисъл. Научих се да си давам сметка какво искам и какво не в живота си, както и кои са важните неща, за да се чувствам пълноценен за себе си и за хората около мен.

- Какво ти споделят хората, които те срещат случайно и те заговарят?
- Някои директно ми казват колко много харесват филмите ми, или други хубави неща. Радвам се, че когато ме спират хора, сред тях вече има и млади момчета, които ми казват, че съм ги вдъхновил, а не само момичета както преди. Приятно ми става, като ми признават, че съм ги провокирал да следват мечтите си с филмите и с интервютата си, или съм им подействал емоционално и са се замислили за някои важни неща. Това звучи готино и по някакъв начин ми дава смисъл да продължавам. След премиерата на “Завръщане” в Ню Йорк, дойде един човек и ми сподели, че не се е прибирал в България седем години, но след като е гледал филма е променил решението си и той му е повлиял, което също е много хубаво. Това е най-приятното нещо в работата ми. Срещам и други хора, които като ме разпознаят ме питат: “Как е, има ли работа? Има ли кино? Българското кино как е?” Някои ми казват, че горе-долу знаят кой съм и че правя филми, докато други ми споделят, че не са много наясно с какво точно се занимавам, но понеже са ме виждали по телевизията и искат нещо да ме попитат.

- Ти си играл ролята на Левски на театралната сцена, а изкушава ли те възможността да влезнеш в неговия образ и в игрален филм?
- Преди години съм играл Левски в Карлово, когато имаше годишнина от рождението му. С баща ми имахме планове да направим и филм за него и тази възможност ме изкушаваше, но те не се реализираха и реално погледнато в един момент се отказахме. Максим Генчев направи филм за Левски и видях, че това си е доста сериозна отговорност. Държавата трябва да подкрепи една такава продукция, защото подобен проект е от национално значение. Хората винаги имат нужда от герои, като Левски, но за съжаление в момента липсват такива примери.

- Освен Левски, кои други личности са вдъхновение за теб?
- Хора, които са отстоявали и изразявали себе си и са имали някаква кауза - примерно Мохамед Али и Малкълм Екс. Такива личности, борили се и рискували животите или кариерите си, за да има равенство между хората.

- Кои според теб са най-големите ни плюсове и минуси, като нация?
- Минус със сигурност е негативизмът, както и сравняването с другите хора и нации, а плюс е може би издръжливостта - това, че издеянваме на много неща.

- Очакваше ли успехът на Мария Бакалова да предизвика толкова негативни коментари и реакции, както беше и с Димитър Маринов?
- Да, не се учудих от коментарите за Мария Бакалова, защото тя е направила нещо, което е международно забелязано и е нормално то да се обсъжда, но не виждам защо трябва да има и толкова негативни коментари. Подразниха ме коментарите на бившия є учител и не видях нищо хубаво в неговите думи. Грозно, сексистко и обидно за нея, за жените и за всички артисти като цяло ми прозвуча това, че се слагат на публиката. Самият факт, че той дава интервю без конкретен повод означава, че се слага на публиката.

- А ти как се справяш с хейта и успява ли да ти влияе?
- Справям се много добре. Човек с течение на годините задобрява в това отношение. Като цяло, в повечето случаи дори не ги чета. Когато се случи да видя някой такъв коментар и в първия момент ми става леко неприятно, но за щастие не ме държи повече от 10 минути. Разбирам, че причината за подобни коментари е завист, или лична неудовлетвореност и няма нужда да отделям от вниманието си за тях.
 
- С какво те провокира ролята на отец Ередия в “Осъдени души”, която пресъздаваш на театралната сцена и ти имал ли си подобна изгаряща любов, от която ти се е наложило да се откажеш поради някаква причина?
- Тази роля, както и книгата ги харесвам от дете, защото като ученик романът беше част от задължителната учебна програма. Преди години, баща ми беше поставял това представление в Народния театър и още от тогава много ми харесваше. Филмът също съм го гледал. Винаги съм харесвал историята и героите в този роман - това, че те са обвързани с любов, която ги изгаря, но пред нея има пречка и те говорят един неща, но чувстват други, а вършат трети. Има много дълбочина и красота в този сюжет. Това е една класическа трагедия, която ми беше много интересна и с голямо удоволствие репетирах и играех в тази постановка. Имахме доста представления, но после удари ковида, после пак я играхме, обаче с тези 30 процента зрители в салона наистина не е рентабилно да продължаваме. Надявам се отново да я играем. Аз лично, не съм имал такава изгаряща любов, която да бъде спряна по някакъв начин, защото съм свободолюбив човек и не съм позволявал да ме спира чуждото мнение, или нещо друго. Да, имал съм разбито сърце и нещастни любови, но докато на повечето хора това им личи, аз не го показвам, иначе съм много емоционален и доста силно съм преживявал подобен род емоции.

- А каква жена може да привлече вниманието ти и влюбен ли си в момента?
- В момента не съм влюбен. Отдавна съм се отказал да имам предварителна нагласа и очаквания спрямо жените, с които се срещам и към жените като цяло. Преди съм казвал какъв тип харесвам и съм си правил едни планове, но после съм изпитвал чувства към съвсем различни жени. Това, което е изключително важно за мен е тя да е честна - да сме честни един с друг и да мога да бъда себе си, когато съм с нея, а докато сме заедно по някакъв начин да правим едно цяло. Човек не трябва да има кой знае какви очаквания, а да намери някой, с когото да се чувства добре.

- Казваш, че качеството на живота ни зависи от качеството на мислите ни. Успяваш ли да превърнеш негативните мисли и ситуации в позитивни, от които да вземеш урок? 
- Да, аз по някакъв начин успявам да пренасочвам мислите си в позитивна посока, а негативните емоции да ги използвам като гориво, за да създам нещо. Също така се опитвам да анализирам мислите си и да се питам: “Това, защо си го помислих, какво ме накара да го помисля?” По този начин умът се тренира и започва да неутрализира негативните мисли.

- Любима мисъл?
- “Амор фати” - Обичай съдбата си! Тези думи на Ницше си ги нося на ръката. Обичай живота си и всичко, което се случва, защото не знаеш дали това - негативното, което се случва днес, след година няма да се превърне в позитивно.

Нашият гост
Известният актьор и режисьор Ники Илиев дебютира пред камерата едва 15-годишен, с главна роля във филма “Мускетарят с маратонките”. Като ученик в XI клас, той става един от водещите на предаването “Мело ТВ Мания” и любимец на младежката аудитория. Привлекателната му външност и сценично присъствие му осигуряват и много ангажименти не само като актьор, но и като модел. В последните години, той все по-често застава зад камерата, по примера на баща си - театралният и филмов режисьор Бойко Илиев. Филмите на Ники Илиев - “Чужденецът” и “Живи легенди” стават най-гледаните продукции в родните кина, съответно за 2012-та и 2014-та година. Последният му филм - “Завръщане” постигна същият успех и стана най-гледаният български филм за 2019 г. с общо 91 018 зрители. Освен в страната ни, филмите на Ники се радват на признание и на редица международни филмови фестивали и са носители на десетки награди и отличия.