Създателят на групите „Апокалипсис“ и „Ера“ управлява енергийни компании в Европа, Близкия Изток и Северна Африка

Най-яркият му детски спомен е как въздиша по една китара

Майка му е един от създателите на курорта Албена

Възнамерява да се занимава с политика у нас

„Аз съм като един Христофор Колумб, който странства по света и накрая носи съкровището в страната, която го е пратила - шегува се Ники. - Време ми е това, което знам, да го сложа в услуга на моя род...“ 
Митична личност... Създателят на емблематичната ъндърграунд банда „Апокалипсис“ и на формация „Ера“ цял живот е подвластен на „вируса“ музика, но успява по някакъв уникален начин да съчетае тази страст с... енергетиката. Доктор на науките по физика, от близо 25 години инженер Ники Качаров е изключително успешен ръководител на енергийни компании в Европа и Близкия Изток.

Роден е в София, на улица „Христо Белчев“ до кино „Москва“, в семейство на инженери. Най-яркият му детски спомен е как, залепен на витрината на малък музикален магазин на ул. „Денкоглу“, въздиша по една китара. Баща му, потомък на трънски род с много любители музиканти в него, флейтист като дядо му, който е и част от квартета на Гюрга Пенджурова, забелязва страстта му по китарата и му я купува, когато е на 6 години. Деветгодишен, Ники е записан на курсове по солфеж и класическа китара, докато му става безинтересно, зарязва частните уроци и започва сам да вади парчета от магнетофона си. И така, докато завършва 127-мо училище и постъпва без проблем във Френската гимназия, тъй като от малък ходи на Алианс.

Там Ники се развихря и на 14 години, в подготвителния клас, създава групата „Апокалипсис“, като хваща двамата си приятели Боби Градинаров и Светозар Даскалов и ги обучава на бас и соло китара. В края на 70-те и началото на 80-те години тези момчета правят революция в музиката. Запазената марка на групата са собствени композиции в стил хард-хеви рок и силно отличаващи се от приетото тогава, или директно критикуващи бита, културата и облика на тогавашното общество.

Текстовете са революционни. „Във време, когато се пееше за море, приятели, слънце, любов, романтика, ние пеехме за уличните кучета, песни като „Люти чушки и халва“ - спомня си Ники. - Хората бяха ужасно, но и приятно  изненадани.“ Музиката и текста на почти 100 % от парчетата са дело на фронтмена Ники Качаров. Бандата бързо набира популярност и пълни читалищните салони. Славата им стига и до Георги Минчев, който дори моли Ники да му предостави емблематичното парче „Българският рок“ и рекламира „Апокалипсис“ пред приятелите си от „Щурците“ и „Концертна дирекция“. Мечтата на майката е Ники да учи международни отношения, да стане дипломат, а той избира нещо близко до музиката - електроника в МЕИ, защото тогава музиката активно се се електронизира.

„Казармата ни сдъвка и ни изплю след 2 години и вече не бяхме същите“, споделя Ники. Когато започва да учи в МЕИ, се запознава с Иван Несторов - Амебата и Любомир Малковски и създават формацията „Ера“. Тогава започват така наречените културни бригади. „Докато нормалните студенти ходеха да копаят, ние ходехме на турнета да ги забавляваме с „Ахат“, Милена и „Ревю“ и „Конкурент“, шегува се Ники. От комсомола решават да спонсорират „Ера“, а това за него и групата означава ограничаване на творческата свобода.

Тогава от Френското посолство го избират в една програма за обмен на студенти и през 1987 г., с едно вързопче и една китара той заминава за Лимож да следва в университета. Ники е перфектният кандидат - владеещ френски без акцент и успешен студент по електроника. В Лимож той също избира специалност, близка до музиката и електрониката - телекомуникационна техника. Тогава режимът в България вече е паднал, но баща му го разубеждава да не се връща, защото няма работа.

По покана на негов професор по физични влакна младият инженер постъпва в „Газ дьо Франс“ - националната газова система на Франция, да направи докторат по един нов продукт. През 1991-ва той отива в Париж за 3-годишна дисертация. След пробните първи 3 месеца, когато му искат документите за постоянен договор, французите изпадат в ужас - българин! А позицията е само за французи, тъй като дейността е част от националната сигурност. Налага се само за 3 дни да му издадат френски паспорт. Оттогава е двоен гражданин.

По време на докторантурата си той регистрира 4 лични изобретения, които обаче са патентовани като собственост на фирмата. „Хората от „Газ дьо Франс“ ми казаха, че с моите 6 езика и културата, която имам, няма да остана дълго в Париж, а ще пътувам в чужбина“, спомня си Ники. Той започва работа в интернационалната дивизия, където се занимава с цяла Източна Европа.

През 2006 г. вече е в „Електрисити дьо Франс“ - най-големия ядрен производител в света. Пращат го като генерален директор и част от борда на директорите на „Топлофикация - Будапеща“. Междувременно вече е женен за парижанка, има две деца и семейството заминава за Унгария през 2006-та. Там до 2011 г. Качаров се справя успешно с проблемите на топлофикацията. Изправят го пред ново предизвикателство - да управлява фирма на един от лидерите в Европа по енергиен сървис и ефективност - „Фениче“ в Торино, Италия. Там работи 6 години като генерален директор.

„Всеки път ме пращаха на места, където е много трудно и има сериозни проблеми за разрешаване - споделя Ники. - Реших въпросите на топлофикацията в Унгария, защото преговарях 3 години с Европейската комисия и успях. След това ме пратиха в Италия, защото основният клиент на „Фениче“, компания с 3500 души персонал и с 4 филиала в Европа, ги беше заплашил със съд...“

Успешния ръководител е изпратен в Египет, където компанията е решила да продаде активите си. „През 2017 г. заминах за Кайро. Там продадох активите, както те искаха, но този, който ги купи, ме помоли да остана при него“, смее се Ники. Компанията, за която Качаров работи сега, има концесии за производство на петрол и газ, основно газ, който съставлява 5% от египетската продукция.

Става въпрос за 3 милиарда инвестиции за 10 години и 200-250 милиона долара печалба годишно. Освен в Египет имат производства в Италия, Гърция, Израел, Малта, Черна гора и Англия. Ники Качаров е в управленския екип и отговаря за Близкия Изток - Египет и в перспектива Тунис и Либия, и за energy transition - зелена енергия, спестяване на емисии.

В Египет за компанията работят около хиляда души, а управленският екип на Качаров е от 12 човека. „Египтяните, народ от Южното Средиземноморие, имат много ценни качества и стойности. Те са от най-ревностните мюсюлмани. Способни са да забравят, че няма да бъдат платени 3 месеца и ще работят за теб, защото ти си техният водач. Привързват се лесно“, коментира Качаров.

Формулата за неговия успех? Във всеки случай не е просто „птичето, кацнало на рамото“. Бързото получаване на френско гражданство му развързва ръцете да е на отговорни позиции в компании, свързани с националната сигурност. „Не съм получил френски паспорт, защото съм се оженил, а съм работил както трябва, за да имат нужда от мен“, коментира Ники.

Интелект, добро образование и най-вече борбеност? „Просто бях много по-смел от другите. Ако работиш, мислейки за кариера и много пари, не става. Трябва да се довериш на интуицията си и да вярваш в себе си. За разлика от французите и унгарците, аз нямах никакъв проблем, че макар да не познавам египтяните, мога да преговарям с тях. Когато влизам в една компания и не познавам хората, аз ги правя мои приятели. Тази емпатия я имам вградена в мен“, споделя българинът.

Ники се гордее с двете си „слънчица“ - дъщерите Антония и Елиза, или Елица. Антония е на 22 години и е „хванала неговия вирус“ - музиката. Учи във филиал на „Бъркли“ в Испания как да менажира музиката. Елиза е студентка в едно от най-реномираните френски бизнес училища.

В Кайро Ники има студио Cosmos Limited, в което е „човекът-оркестър“. Написал е музиката и текста на около 100 песни на български, има 7 издадени албума. Сам изпява всички вокали, изсвирва всички инструменти, записва, миксира, мастерира и дистрибутира авторската си музика.

„Вече съм на 57 години и определено смятам да се върна в България - вълнува се той. - Това мечтая от първия ден, в който заминах с вързопчето и китарата в Лимож. Където и да съм по света, аз живея под напрежение, заради непрекъснатите нагаждания към други култури, към други хора. На летище София цялото това напрежение се стопява, вече съм си вкъщи и сред хора, които разбираш и които ме разбират...“

За България той има две мечти. Едната, лесната, е да свири по клубове, а другата, за която го разубеждават непрекъснато - да се включи в политиката. „Голяма пречка в това начинание е войнстващата простотия в България и опитите да се смаже и оцапа всеки човек с перспективни идеи за развитието на страната - споделя Ники. - Но ето, с „Апокалипсис“ рискувахме всеки ден да ни пребият в полицията. Имах куража и да оправям проблемите в енергетиката и добива на нефт и газ на места, където други не можеха да се справят. Освен това имам някакво чувство за дълг към родина, семейство. Родината ми е дала много и не мога да я изоставя от страх, че сивата маса ще ме „изяде“...“