Фактите, за които е признат за виновен Никола Саркози, имат особена допълнителна тежест, защото са извършени от бивш президент на Републиката, който е бил гарант на независимостта на съдебната система. Той се е възползвал от статута си на бивш президент на Републиката и политическите и дипломатическите си контакти, които е установил по време на службата си, за да облагодетелства конкретен магистрат, работил за личните му (бел. р. - на Саркози) интереси.

С тези тежки думи наказателният съд в Париж в понеделник призна за виновен и издаде присъдата си от 3 години затвор срещу бившия президент на Франция Никола Саркози за корупция и злоупотреба със служебно положение. В конкретния случай става въпрос за т. нар. “Афера с подслушванията”, в която Саркози бе обвинен че през 2014 г. (две години след края на мандата му) се е опитал по нелегален начин да се сдобие с поверителна информация от висш съдия по друго дело водено срещу него - закритата вече “Афера Бетанкур” - в замяна на обещанието за престижен дипломатически пост зад граница, и по специално в Монако, гарантирано от връзките и контактите му. Всичкото това с доказателствена информация на запис. Няма какво да се добави.

Другите двама подсъдими в “аферата” - бившият личен адвокат на Никола Саркози, Тиери Ерцог и злополучният бивш върховен съдия Жилбер Азибер, обект на предложението за подкуп, получиха идентични присъди. На Ерцог - допълнително от трите години, от които една при строг режим (както и за Саркози) - му се отнема и правото да практикува адвокатската професия за срок от пет години. На защитата на бившия президент, която според мнозинството от политическите наблюдатели във Франция, не е очаквала толкова сурова присъда, є отне няколко часа да се окопити преди да обяви, че ще я обжалва. И не без (макар и плитко) основание - в рамките на процеса стана ясно, че макар и да е съществувал опит за заговор с участието на тримата замесени, в крайна сметка не се е стигнало до назначаването на Азибер на дипломатическия пост в Монако, за който е разговарял със Саркози. Според най-върлите му привърженици, това е достатъчно, за да не се издава толкова тежка присъда срещу бившия президент. Другите подробности гледат да ги загърбват.

Още повече, че Никола Саркози става първият висш френски държавник признат за виновен в “корупция”. И вторият в историята на Петата република бивш президент осъден за злоупотреби, след покойния вече Жак Ширак, който през 2011 г. получи присъда в отсъствие (заради влошеното му здраве) за финансови злоупотреби докато е бил кмет на Париж между 1977 и 1995 г. Не си поплюва френското правосъдие. Ширак навремето беше първият бивш президент на Франция изправян на съд от маршал Филип Петан, осъден за предателство през 1945 г. заради сътрудничеството с нацистките окупатори. С което Никола Саркози пък излиза първият присъствал лично на процеса си оттогава. Всички допълнителни страници в историята са запълнени.

С което ще трябва да се върнем и на кратката биографията на Никола Саркози.

Бившият президент на Франция е роден на 28 януари 1955 г. в Париж. Произхожда от семейство на унгарски имигранти (по бащина линия) и на гръцки евреи (по майчина). Има по-голям и по-малък брат, съответно Гийом и Франсоа. Подобно на баща си Пал, е с три брака зад гърба си, като актуалният му е с бившия топ-модел Карла Бруни. Има диплома по право, придобита от университета “Париж-Нантер” през 1978 г. и практикува по специалността във френската столица през 1980-те като сътрудник в адвокатска кантора.

Първият досег на Никола Саркози с политиката е по време на студентските му години, като член на голистко младежко обединение. През 1976 г. става член на дясното Обединение за републиката (ОЗР), а четири години по-късно се включва активно в неуспешната кампания на Жак Ширак за президент на Франция. През 1983 г. Саркози е избран за кмет на парижкото предградие Нюи-сюр-Сен, по-известно в България като Ньой. В парламента на Франция влиза в края на 1980-те, а между 1993 г. и 1995 г. е министър по бюджетните въпроси в кабинета на Едуар Баладюр. С преизбирането на Жак Ширак за президент през 2002 г. Саркози е назначен за министър на вътрешните работи в кабинета на Жан-Пиер Рафарен. Две години по-късно поема министерството на финансите и е избран за лидер на френските консерватори с 86% от подадените гласове на делегатите. От 2005 до 2007 г. е отново министър на вътрешните работи в правителството на Доминик дьо Вилпен, преди в края на мандата да се кандидатира за президент.

И да бъде избран на поста, където остава до 2012-а, когато напуска Елисейския дворец след неуспешна кампания срещу Франсоа Оланд. С цяла върволица “афери” от времето на президентството му, които го преследват до днес.

И бедите на свършват дотук

По-късно този месец Никола Саркози има поредна среща с френските съдебни власти в различно дело, свързано с нелегалното финансиране на неуспешната му президентска кампания през 2012 г. - т. нар. “Афера Бигмалион” и едни 20 млн. евро укрити от данъчните власти. (Обичат си французите “аферите”, какво да се прави.) Което е нищо в сравнение с най-легендарното дело срещу него - това което се точи вече близо 8 години - за финансирането на първата му предизборна кампания през 2007 г. от либийския режим на покойния вече Муамар Кадафи. С ключови свидетели отрекли се от показанията си в последния момент и целия панаир. Каквото и да си говорим, Саркози оставя наследство. И трайна рана в съзнанието на французите по отношение на политическия им елит.