Никола Филипов, финансист от „Съвет за икономически и публични политики“, пред „Труд“: Правят точно обратното на принципа за разумно управление

ЕЦБ закъсня с решението за вдигане на основния си лихвен процент

Парламентът прие актуализацията на бюджета. Но ефектът от гласуваните текстове тепърва ще бъде усетен. С въпроси докъде ще нарасне инфлацията, какво може да очакваме след като изтече срокът на нулевата ставка за хляба и брашното, ще усетим ли покачване на лихвите и какъв трябва да бъде бюджетът за 2023 г. се обърнахме към финансиста Никола Филипов.

- Парламентът вече прие актуализацията на бюджета. Как гласуваните промени ще се отразят на инфлацията и доколко може да стигне инфлацията до края на годината?
- Гласуваните от парламента мерки за борба с повишаването на ценовите равнища за съжаление само ще засилят техния темп на нарастване. Инфлацията, обаче не е нов феномен. Нейният генезис се корени в комбинацията на три основни фактора. А именно, експанзивната монетарна политика на централните банки, агресивната фискална политика на правителствата в ЕС и влошаването в глобалните вериги на доставки. Основният генератор на инфлация в България, обаче е експанзивната фискална политика, която водеха и продължават да водят европейските правителства в борбата си срещу негативните икономически последствия от ковид пандемията, а отскоро и войната в Украйна. Гласуваните от парламента промени в Бюджет 2022 година по своя характер са изцяло проинфлационни, защото целия този публичен ресурс, който ще се раздаде на държавната администрация, бизнес и по-рисковите социални групи ще се влее директно в потреблението, което от своя страна ще повиши ценовите равнища. Важно е да имаме предвид, че управляващите не успяха да прогнозират успешно инфлационните процеси в страната. Бюджет 2022 година беше структуриран при ниво на инфлация от 5,6% за 2022 година. Впоследствие макроикономическата прогноза на МФ беше ревизирана два пъти, като инфлацията беше увеличена на 10,4% през пролетта и до 11,9% към момента. Това трябва да накара бизнес, потребители и политици да си дадат сметка, че живеем в една изключително сложна за прогнозиране и динамична макроикономическа обстановка. При едно позитивно стечение на обстоятелствата последната прогноза на „Министерство на Финансите“ за ниво на инфлация от 11.9% за 2022 година ми се струва напълно реалистична. Ако, обаче поради геополитически фактори, се стигне до по-съществен ръст в цените на енергийните ресурси и храните, инфлацията може и да надмине 15%.

- Какъв трябва да е бюджетът за 2023 г., за да бъде по-ниска инфлацията през следващата година?
- За да бъде постигната тази цел бюджетът трябва да свива публичните разходи, или поне да бъде балансиран. Тоест, да не реализираме бюджетен дефицит. Структурата и идеологията на бюджета също трябва да бъдат променени коренно. Това означава социалните плащания и помощи, с които обществото и бизнесът свикнаха и взеха за даденост след ковид пандемията, да бъдат прекратени. Възможността, обаче това да се случи от чисто политическа гледна точка е почти невъзможно, защото всеки политик, който дръзне да направи това, ще реализира големи негативи. Именно поради тази причина съм песимист това да се случи и за съжаление ще продължим да генерираме бюджетни дефицити и дългове пред следващите години.

- Парламентът гласува нулеви ставки на ДДС за брашното и хляба. Това ще има ли ефект върху цените на хляба и брашното по магазините?
- Краткият отговор е не. Тази мярка няма да доведе до намаляване в крайните цената на хляба, а в най-добрия случай просто ще намали темпът на покачване на цената му. Това всъщност не е малко, защото цената на хляба и зърнените изделия бележат ръст от 16,5% от началото на годината и 30,7% спрямо май 2021 година. Важно е да разберем, че подобни икономически политики преди всичко целят да подобрят финансовото състояние в сектора, защото хлебопроизводителите наистина изнемогват в текущата икономическа ситуация. Това също не е малко, защото при една хипотетична вълна от фалити в сектора просто няма да има кой да произвежда хлябът, което от своя страна би довело до огромни ръстове на цената му.

- Решението на парламента е нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното да е в сила една година - до 1 юли 2023 г. Ако тогава се върне старата ставка от 20% как това ще се отрази на цената им?
- Това преди всичко зависи от структурата на производствените разходи на хлебопроизводителите към юли 2023 година. Поради тази причина тук имаме два хипотетични сценария. Първият е, че ако към този бъдещ момент оперативните разходи на сектора са се повишили, връщането на старата ставки ще доведе до сериозно увеличение в крайната цена на хляба, защото произволите в бранша ще бъдат принудени да повишат крайните си цени. Ако не успеят да прехвърлят успешно повишените си оперативни разходи и отпадането на нулевата ставка на ДДС върху крайните потребители, някои от компаниите в сектора ще имат сериозни финансови проблеми, което при една по-влошена икономическа конюнктура, дори може и да доведе до фалити в сектора. Втората хипотеза е, че ако дотогава инфлационните процеси са в тренд на нормализация и разходите на производителите са спаднали, отпадането на мярката и връщането на старата ставка няма да доведат до ръст в крайните цени на хляба и негативен последствия върху финансовото състояние на сектора. Кой от двата сценария е по-вероятно да се реализира е трудно да се прогнозира поради изключително динамичната геополитическа и икономическа ситуация в страната и региона. Поради тази причина според мен тази мярка трябваше да бъде с по-дългосрочен срок на действие. За да може от една страна да се осигури някаква форма на сигурност и спокойствие в сектора и от друга да имаме ценова стабилност в цените на хляба в условията на постоянно растящи производствени разходи и инфлация.

- Парламентът реши и да бъдат връщани по 25 ст. от всеки литър бензин A-95 и дизел без добавки. Какъв ще бъде ефектът от мярката?
- Това е една доста противоречива мярка. Исторически погледнато е доказано, че подобни икономически политики по своя характер са проинфлационни и само засилват темпа на инфлация, защото петролните компании просто ще увеличат крайните си цени с 25 стотинки. Така, че за крайния потребител нетно няма да има никаква разлика. Тук по-големия проблем е, че до реалното въвеждане на тази мярка има доста време, защото заради нейното изпълнение петролните компании ще имат значителни административни и оперативни разходи.

- Предложението да бъдат увеличени заплатите в МВР с 20% беше подкрепено от парламента. Защо това се прави в средата на годината, а нямаше увеличение от 1 април, когато влезе в сила бюджетът за 2022 г.
- Този въпрос е по-скоро към управляващите, но съм напълно съгласен с вас, че нямаше особена логика в индексацията на заплатите в МВР да не се осъществи още през април. Един от най-големите негативи от растящата инфлация е именно това, че тя води до индексация на заплатите в публичния сектор, което от своя страна води до по-високи публични разходи, бюджетни дефицити и поемането на нови държавни дългове. Но заплатите на тези хора не могат да бъдат оставени на старите равнища, защото инфлацията директно намалява тяхната покупателна способност. Така, че постигнатия консенсус на политическо ниво поне по тази тема между управляващи и опозиция е нормален и разбираем от чисто човешка гледна точка.

- В актуализацията на бюджета е предвидено да бъде взет нов държавен дълг. Но взимането на дълг не закъсня ли, лихвите по държавните облигации вече се покачват?
- Преди да коментираме лихвените равнища нека първо анализираме управлението на държавния дълг от този кабинет. В Бюджет 2022 година беше заложено поемането на нов държавен дълг в размер на 7,3 млрд. лева. От този дълг 3 млрд. лева трябваше да отидат за рефинансиране на падежиращ през годината дълг, което означаваше, че ефективно дългът на България щеше да се повиши с 4,3 млрд. лева. През 2022 година се прогнозираше запазване на тенденцията на увеличение на дълга и към края на 2022 г. се предвиждаше да бъде достигнато ниво от 35,5 млрд. лева спрямо 31,2 млрд. лева през 2021 година. Едва няколко месеца след приемането на Бюджет 2022 преминаваме към неговата актуализация, в която Министерство на Финансите вече е заложило прагът на новия дълг да бъде повишен с 3 млрд. лева до 10,3 млрд лева през тази година. Основната причина, която МФ изтъква, че налага това увеличение, е по-скоро логична. През март 2023 година падежира облигационна емисия в размер на 1,15 млрд евро. Основното притеснение на МФ е, че лихвите по държавния дълг в ЕС ще започнат да се увеличават поне в средносрочен аспект, като ЕЦБ вече обяви повишаване от месец юли на лихвените равнища в размер на 25 базисни точки, или 0,25% за първи път от 11 години. Дали, обаче повишаването на дълга можеше да бъде предотвратено, защото ефективното и разумно управление на публичните финанси гласи, че в условията на растяща икономика и по-големи данъчни постъпления държавата трябва да погасява дългове и да трупа фискален резерв, които да използва като инструменти за стимулиране на потреблението при навлизането ни в икономическа рецесия? За съжаление, обаче в момента виждаме точно обратното - рекорден размер на публичните разходи, акумулирането на все по-големи бюджетни дефицити и държавни дългове. В Бюджет 2022 година беше заложена една изключително амбициозна капиталова програма, в която бяха бюджетирани рекордните 8,5 млрд. лева капиталови разходи. Към края на май от тези разходи са изпълнени малко над 10% от бюджетираното. Като се има предвид, че съществува реална вероятност да има предсрочни парламентарни избори през тази година шансът тази капиталови разходи да бъдат осъществени в пълния си размер граничи с нула. Поради тази причина те играят ролята на огромен буфер, заложен в бюджета, който можеше поне частично да се използва да погасяване на падежиращия държавен дълг през 2022 и 2023 година.

- През юли Европейската централна банка планира да увеличи основните лихви с 0,25%, а до края на годината да има още едно увеличение. Как това ще се отрази на инфлацията в еврозоната и в България?
- ЕЦБ най-накрая се осмели да вземе правилното решение, като предприе конкретни мерки към повишаване на референтния си лихвен процент с 25 базисни точки, с което реално се цели да бъде ограничен темпът на прираст на ценовите равнища, както и по-сериозно прегряване на икономиката. Това решение, обаче със сигурност е доста закъсняло и произлизащите от него потенциални позитивни ефекти ще отнемат време, за да се материализират и бъдат усетени.

- Покачването на лихвите на ЕЦБ кога ще се отрази на лихвите по кредитите и депозитите в България?
- В краткосрочен аспект покачването на лихвите от ЕЦБ почти няма да рефлектира върху банковия сектор. Далеч по-съществен фактор, който към момента оказва влияние върху динамиката на лихвените равнища в нашата икономика, са инфлационните процеси. Поради тази причина е напълно логично в някой момент лихвите по кредитите да започнат да се повишават. Лихвите по депозитите от друга страна, обаче поне в средносрочен аспект, няма да се повишат осезаемо, защото банковата ни система е изключително добре капитализирана и свръхликвидна.

- Редица икономисти прогнозират, че светът върви към стагфлация. Това реалистичен сценарий ли е и може ли в България да бъде направено нещо, така че да бъде предотвратен?
- Поне на този етап не очаквам да стигнем до състояние на стагфлация. Факт е, че прогнозирания от МФ икономическия растеж от 2,9% за 2022 година е под този за световната икономика. Факт е и1 че прогнозираната годишна инфлация е четири пъти по-висока от миналогодишната, но нека и не забравяме, че за първото тримесечие на годината коефициентът на безработица е на исторически ниско ниво от 4,9%. За да стигнем до ситуация на стагфлация е необходимо да имаме спад в БВП за по-дълъг времеви период, за да се стигне до влошаване в пазара на труда. Поне на този етап подобна хипотеза не е много вероятна.

Нашият гост
Никола Филипов завършва бакалавър със специалност Финанси в Университета за национално и световно стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Никола Филипов има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. Към момента заема позицията управляващ партньор в Innovo Investment Management - консултантска компания, специализираща в управленското консултиране, сливания и придобивания и преструктурирания. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Никола Филипов е един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта